Широкообхватното сексуално образование защитава децата и спомага за изграждането на по-безопасно и приобщаващо общество
Сексуалността е неразделна част от човешкия живот. Децата и младите хора имат право да получават надеждна, научно обоснована и широкообхватна информация за нея. При все това сексуалното образование в училищата е чувствителен въпрос. Още от самото му включване в европейските учебни програми през 70-те години на ХХ век родители, религиозни водачи и политици спорят, често в силно поляризирани дебати, колко и какво трябва да се преподава на дадена възраст.
През последните десетилетия много държави — членки на Съвета на Европа са постигнали значителен напредък в предоставянето на такова образование и подобряването на неговото съдържание, така че то да надхвърля биологичните и репродуктивните аспекти и действително да предоставя на децата знания за техните тела и техните права, като ги информира за равнопоставеността между социалните полове, сексуалната ориентация, социалнополовата идентичност и здравите отношения (подход, който често се нарича „широкообхватно сексуално образование“).
Подновена съпротива срещу сексуалното образование
Въпреки убедителните доказателства, че широкообхватното сексуално образование е от полза за децата и за обществото като цяло, в момента сме свидетели на подновено противодействие срещу предоставянето на задължително сексуално образование в училищата. Такава съпротива често свидетелства за по-широко противодействие срещу пълноценното упражняване на правата на човека от конкретни групи, по-специално жени, лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) и до известна степен, от самите деца, на основание че това би застрашило традиционни и религиозни ценности.
През 2019 г. група граждани внесе в полския парламент законопроект, озаглавен „Да спрем педофилията“. В него се предвижда въвеждане на строги наказания, включително и на възможно лишаване от свобода, за всеки, който в образователен контекст или в училищни помещения „разпространява или одобрява извършването на сексуален акт или на всякакви други сексуални действия от непълнолетни лица“. Изразих сериозната си загриженост, че такъв законопроект може да се използва за ефективно криминализиране на предоставянето на сексуално образование на ученици. Неотдавна президентът на Полша, който се кандидатира за втори мандат, даде предизборно обещание, че по същество ще забрани на училищата да засягат свързани с ЛГБТ въпроси в рамките на уроци за сексуалното образование . Миналата година в Бирмингам (Обединеното кралство) религиозни общности и родители организираха протести пред училища, които осигуряваха на учениците си информация за връзки между лица от един и същ пол и въпроси на транссексуалността. Неотдавна приетият през юни 2020 г. в румънския парламент законопроект за отмяна на задължителното предоставяне на широкообхватно сексуално образование в училищните програми е още един пример за това подновено противопоставяне на правото на децата на сексуално образование. Този ход бе предприет след приемането в началото на 2020 г. на законодателство, въвеждащо такова задължително сексуално образование в училищата — събитие, което бе определено от религиозните организации като „посегателство срещу невинността на децата“.
В Италия, както отбелязва Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), която следи за изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), инициативата на правителството от 2015 г. за изготвяне на „Национални насоки за образование по въпросите на емоциите, сексуалността и репродуктивното здраве в училищата“ беше спряна поради нарастваща съпротива срещу сексуалното образование и заклеймяване на участващите в него, често осъществявано чрез кампании за дезинформация относно съдържанието на това образование. В испанската автономна област Мурсия родителите вече могат да поискат техните деца да бъдат освободени от определени часове, водени от външни преподаватели, ако преценят, че темата или преподаващите не съответстват на възгледите им по определени въпроси. Това би могло да има отрицателно въздействие върху достъпа на тези деца до образование за сексуалността и отношенията, тъй като тази тема, подобно на друго свързано с образованието в областта на правата на човека съдържание, често се преподава от външни участници в контекста на редовната учебна програма.
Разсейване на митовете за широкообхватното сексуално образование
По целия континент се увеличиха кампаниите, разпространяващи изкривена или подвеждаща информация относно съществуващите програми за сексуално образование. Те представят сексуалното образование като сексуализация на децата на ранна възраст, „пропаганда на хомосексуализма“, разпространяване на „социалнополова идеология“ и лишаване на родителите от правото им да образоват децата си в съответствие със своите ценности и убеждения. Сред родителите умишлено се разпространява плашеща дезинформация за действителното съдържание на учебните програми.
Време е нещата да бъдат изяснени. ЮНЕСКО формулира целите на сексуалното образование като „преподаване и учене за когнитивните, емоционалните, физическите и социалните аспекти на сексуалността. То има за цел да предостави на децата и младите хора знания, умения, нагласи и ценности, които ще им позволят: да реализират своето здраве, благосъстояние и достойнство; да развиват уважителни социални и сексуални отношения; да обмислят как техният избор се отразява върху тяхното собствено благосъстояние и върху това на другите; да разбират и да осигурят защитата на правата си през целия си живот.“
За разлика от това, което твърдят неговите противници, редица национални и международни изследвания показаха ползите от широкообхватно сексуално образование, включително: забавяне на началото на сексуални отношения; намалено поемане на рискове; увеличено използване на контрацепция; и подобрени нагласи по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве.
Сексуалното образование в училищата днес е още по-необходимо, тъй като в повечето случаи децата могат — и го правят — да получават информация по други начини, по-специално чрез интернет и социалните медии. Макар и да могат да бъдат полезни и подходящи източници на информация, те могат също така да разпространяват изкривена представа за сексуалността и да не предоставят достатъчно информация за емоционалните аспекти и свързаните с правата въпроси на сексуалността. Чрез уебсайтове или социални медии децата също така могат да достигнат до научно неточна информация, например, по отношение на контрацепцията.
Важно е да се подчертае, че сексуалното образование в училищата допълва, а не замества онова, което родителите могат да споделят у дома. То обаче не може да се остави изцяло на семействата. В коя друга област на науката бихме поверили образованието на нашите деца само на интернет или на семействата?
Широкообхватното сексуално образование е мощен инструмент за борба с насилието, злоупотребите и дискриминацията и в подкрепа на зачитането на многообразието
Ползите от сексуалното образование, когато то е широкообхватно, далеч надхвърлят информирането за рисковете за репродуктивността и здравето, свързани със сексуалността.
Сексуалното образование е от основно значение за предотвратяване и борба срещу сексуална злоупотреба с деца, сексуално насилие и сексуална експлоатация. Съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие (Конвенцията от Ланзароте) „всяка страна предприема необходимите законодателни или други мерки, за да гарантира, че в рамките на началното и средното образование децата получават информация за рисковете от сексуална експлоатация и сексуално насилие, както и за начините да се предпазят, адаптирана към техните променящи се възможности“. Комитетът от Ланзароте, който отговаря за наблюдението на прилагането на конвенцията, изтъкна например, че училищната среда е особено подходяща за информиране относно широко разпространения проблем със сексуалната злопотреба с деца в рамките на семейството или в техния „кръг на доверие“.
Значението на сексуалното образование за предотвратяване на подмамването онлайн на деца от извършители на сексуални престъпления беше изтъкнато по време на карантинния период във връзка с пандемията от COVID-19. Както подчерта Комитетът от Ланзароте, през този период децата са станали още по-уязвими на сприятеляване онлайн с цел сексуална злоупотреба, изнудване за сексуални цели, кибертормоз или други форми на сексуална експлоатация, улеснени от информационните и комуникационните технологии. Комитетът настоятелно призова държавите да увеличат информацията за рисковете и за правата на децата в интернет, както и услугите за консултиране и подкрепа. Във връзка с това отбелязвам с интерес, че в някои държави като Естония сексуалното образование продължава да се предоставя като част от училищното обучение онлайн.
Също така сексуалното образование е от решаващо значение за предотвратяване на насилие и дискриминация срещу жените, основани на социалния пол. Ето защо то следва да допринася още от ранните етапи на образованието за предаване на силни послания в подкрепа на равенството между жените и мъжете, за насърчаване на нестереотипни роли на социалните полове и просвещаване за взаимно уважение, съгласие за сексуални отношения, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения и зачитане на личната неприкосновеност, както е предвидено в Истанбулската конвенция.
То също така е идеална възможност за повишаване на осведомеността относно сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените, включително достъп до съвременна контрацепция и безопасен аборт. Изследвания, проведени в европейския регион под егидата на Световната здравна организация (СЗО), показват, че процентът на непълнолетните майки е много по-висок в страни като България и Грузия, в които не са въведени задължителни програми за широкообхватно сексуално образование. Ранната бременност е не само потенциално много вредна за здравето на подрастващите момичета, но също така води до сериозни ограничения на възможностите им за образование.
Съществуващите програми за сексуално образование често изключват напълно ЛГБТИ лицата и техните проблеми или дори ги заклеймяват. Същевременно, младиЛГБТИ често са подлагани на тормоз в училище и са изложени на по-висок риск от самонараняване или самоубийство поради общественото отхвърляне на сексуалната им ориентация. Като всички останали деца те трябва да получават широкообхватно сексуално образование, което да отговаря на техните нужди. Поради това сексуалното образование трябва да включва информация, която е от значение за тях, научно точна и подходяща за възрастта им. Това означава на децата да се помогне да разбират сексуалната ориентация и социалнополовата идентичност и да се развенчават разпространените митове и стереотипи относно лицата, които са част от ЛГБТИ общността.
Като предоставя фактическа и нестигматизираща информация за сексуалната ориентация и социалнополовата идентичност като един от аспектите на човешкото развитие, широкообхватното сексуално образование може да спомогне за спасяването на човешки животи. То може да допринесе за борбата с хомофобията и трансфобията в училище и извън него, както и за създаване на по-безопасна и по-приобщаваща учебна среда за всички.
Децата и младите хора имат право на широкообхватно сексуално образование
Международните организации за защита на правата на човека са постановили, че децата и младите хора имат право да получават широкообхватно, точно, научно обосновано и отчитащо културните специфики сексуално образование въз основа на съществуващите международни стандарти. Тези стандарти включват Конвенцията на ООН за правата на детето, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и, на европейско равнище, Европейската социална харта и гореспоменатите Конвенции от Ланзароте и от Истанбул.
Правото на широкообхватно сексуално образование произтича от редица защитени права като например, правото на живот без насилие и дискриминация, правото на най-високия достижим стандарт на психическо и физическо здраве, както и правото на получаване и предоставяне на информация и правото на качествено и приобщаващо образование, включително в областта на правата на човека. В доклад от 2010 г. относно сексуалното образование Специалният докладчик на ООН по правото на образование подчерта, че „сексуалното образование следва да се счита за право само по себе си и да бъде ясно свързано с други права в съответствие с принципа на взаимосвързаност и неделимост на правата на човека“. Необходимостта от сексуално образование се признава и в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и е необходима за постигането на редица включени в програмата цели.
Основни стъпки за подобряване на предоставянето на широкообхватно сексуално образование
Широкообхватното сексуално образование е част от качественото образование. Ето защо то следва да бъде предвидено в законодателството, да бъде задължително и интегрирано в образователната система още от началните учебни години. Обезпокоително е, че според проучване от 2018 г. сексуалното образование е задължително само в 11 от 22-те държави — членки на Съвета на Европа, обхванати от прегледа.
Противниците на сексуалното образование често отстояват правото на родителите да заявяват от името на своите деца отказ от задължителното сексуално образование. Същевременно, международните стандарти в областта на правата на човека относно правото на свобода на религията или убежденията не дават право на родителите да отписват децата си от часове по сексуално образование, когато съответната информация се предава по обективен и безпристрастен начин, както се подчертава и в Тематичен документ относно сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените, публикуван от моята служба през 2017 г. Затова със задоволство научих, че през януари 2020 г. правителството на Уелс е премахнало възможността родителите да възпрепятстват децата си да участват в часове относно приобщаваща сексуалност и отношения, включени в учебните програми.
Учебните програми и методите на преподаване следва да бъдат съобразени с различните етапи на развитие на децата и да отчитат техния развиващ се капацитет. Международните технически насоки на ЮНЕСКО от 2018 г. по въпросите на сексуалното образование обхващат редица възрастови групи, от 5—8 до 15—18-годишна възраст. Както се подчертава в техническите насоки на ЮНЕСКО, от съществено значение е децата да научат за сексуалността и за по-безопасното сексуално поведение, преди да станат сексуално активни, за да бъдат подходящо подготвени за здрави и консенсусни отношения. ЮНЕСКО препоръчва също така да се използват подходи, основани на участието и ориентирани към учащите, които позволяват на децата да развиват критично мислене.
Информацията, предоставяна на децата в рамките на сексуалното образование, трябва да бъде подходяща и да се основава на научни стандарти и стандарти в областта на правата на човека. Сексуалното образование не трябва да съдържа ценностни оценки или да утвърждава предразсъдъци и стереотипи. Европейският комитет за социални права подчерта, че „образованието в областта на сексуалното и репродуктивното здраве трябва да се предоставя на учениците без дискриминация на каквато и да е основа“ и че то не трябва да се използва „като инструмент за укрепване на унизителни стереотипи и за поддържане на форми на предразсъдъци, които допринасят за социалното изключване на исторически маргинализирани групи и други лица, които се сблъскват с присъща дискриминация и други форми на социална уязвимост, водещи до отричане на човешкото им достойнство.“ Учебните програми за сексуално образование също така следва да бъдат редовно оценявани и преразглеждани, за да се гарантира, че са точни и отговарят на съществуващите нужди.
От съществено значение е на семействата да се предоставя точна информация за това какво всъщност включва сексуалното образование и какво не, както и да се обясняват ползите за всички, а не само за децата. Ясно е, че за да бъде прието и успешно прилагано, сексуалното образование следва да отчита културната и религиозната среда на общностите и на родителите. Ето защо училищата трябва да бъдат подкрепяни да общуват с тях, включително, когато е уместно, с религиозни водачи, и да вземат предвид техните възгледи, стига те да не противоречат на самите цели на сексуалното образование, на висшите интереси на детето или на стандартите за правата на човека.
Важно е да се консултират и ангажират самите млади хора, преди всичко за да се гарантира, че съдържанието на образованието, което им се предоставя, е подходящо и съобразено с техните нужди. Взаимното обучение в рамките на възрастовата група може да играе важна роля. Например, в края на 2019 г. украинското министерство на образованието реши да въведе програми за такова обучение в областта на сексуалното образование и превенцията на ХИВ в училищата, които да бъдат изпълнявани от международна младежка организация.
На децата и младите хора, които не посещават училище, също трябва да се предоставя широкообхватно сексуално образование. Това е от особено значение за децата и младите хора с увреждания, много от които, за съжаление, все още нямат достъп до общото образование. Тяхната сексуалност обикновено се пренебрегва или дори се възприема като вредна и поради това те често са лишавани от всякакъв достъп до подходяща информация за сексуалността и връзките въпреки повишената си уязвимост по отношение на сексуално насилие и експлоатация. Предоставяното онлайн сексуално образование може да бъде полезен инструмент за децата, които не посещават училище, стига те да имат достъп до безопасни и приобщаващи цифрови пространства.
И накрая, изключително важно е учителите да получават подходящо специализирано обучение и подкрепа за осигуряване на широкообхватно сексуално образование, дори част от преподаването да се осъществява и от външни участници. Интегрирането на обучение за сексуалното образование в редовните програми за обучение на учители, както това е направено в Естония и Финландия, е ефективен начин да се осигури подходяща подготовка на всички учители. Предоставянето на сексуално образование от училищата също следва да бъде внимателно и редовно наблюдавано и оценявано.
С увеличаването на предизвикателствата и съпротивата срещу сексуалното образование става особено необходимо силното политическо лидерство, което да напомня на обществото, че достъпът до широкообхватно сексуално образование е човешко право и е от полза за всички. Сексуалното образование означава да се познават собствените права и да се зачитат правата на другите, да се защитава личното здраве и да се възприема положително отношение към сексуалността и отношенията. То включва и придобиване на ценни умения в живота като увереност в собствените сили, критично мислене и способност за вземане на информирани решения. Очевидно в това няма нищо лошо.
Dunja Mijatović
Полезни препратки:
- Комисар по правата на човека, Тематичен документ относно сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в Европа (2017).
- Комитет на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие (комитет от Ланзароте), Втори доклад за прилагането, „Закрила на децата срещу сексуална злоупотреба в кръга на доверие“, 31 януари 2018 г.
- ЮНЕСКО, Международни технически насоки по въпросите на сексуалното образование, Подход, основан на доказателства, преработено издание (2018).
- ЮНЕСКО, Включени: Сексуално образование в цифровото пространство, технически указания, 2020 г.
- Световна здравна организация, регионално бюро за Европа, Сексуално образование в Европа и в Централна Азия: състояние и последни събития. Преглед на 25 страни (2018).
- Световна здравна организация, регионално бюро за Европа и Германски федерален център за здравно образование (BZgA),Стандарти в сексуалното образование (2010).
- Комитет на ООН по правата на детето: Общ коментар № 20 (2016) относно прилагането на правата на детето по време на юношеството.
- Доклад на специалния докладчик на ООН по правото на образование пред Общото събрание, 2010 г.