„България е отбелязала известен напредък в засилването на защитата на правата на човека, но той продължава да бъде бавен и уязвим, особено що се отнася до правата на лицата, настанени в институции, човешките права на мигрантите и свободата на медиите“ - заяви днес Нилс Муйжниекс, Комисар по правата на човека към Съвета на Европа, който представи доклад за посещението си в България между 9 и 11 февруари 2015 г.
Комисарят препоръчва да се ускори деинституционализирането на деца и заместването на резиденциалните институции със семейни и обществени услуги. Той също така препоръча да се преразгледа системата на правосъдието по отношение на малолетни и непълнолетни и да бъдат премахнати възпитателните интернати, в които се изпращат деца с така наречено „антисоциално поведение“. „Децата са изпращани в такива места въз основа на остаряло законодателство и без надлежна оценка на техните нужди, а там редовно има случаи на физическо и психическо насилие. Веднъж приети в тези интернати, те нямат необходимата защита и са откъснати от качествено образование, като по този начин шансовете им за реинтеграция в обществото намаляват.“
При все че България се е ангажирала да даде възможност на възрастни лица с увреждания да излязат от институциите и да живеят в общността, процесът на деинституционализиране на тези лица остава много бавен. „Една от основните пречки е актуалният режим на правоспособност, който често води до настаняване на хора под пълно или частично попечителство в институции. Насърчавам българските власти да засилят усилията си за промяна на тази система и за преминаване към система на подкрепа при вземането на решения.“
Условията на приемане на лицата, търсещи убежище, са частично подобрени, но постигнатият напредък и наличните ресурси за осигуряване на основна подкрепа са нестабилни. Комисарят призовава българските власти да отстранят основните недостатъци в системата за ранно идентифициране, оценка и насочване на търсещи убежище уязвими лица със специални нужди, включително деца без придружител, както и по липсата на специална подкрепа за тези лица. Той също така препоръчва да бъде подобрен достъпът до безплатна правна помощ в процедурите за предоставяне на убежище.
Комисарят препоръчва преразглежданена често незаконното задържане на лица, търсещи убежище, и на неподходящите материални условия в центровете за задържане на имигранти, както и разследване на всички случаи на малтретиране в тези центрове. „Задържането на имигранти трябва да се използва само като последна мярка, за възможно най-кратък период и на основата на индивидуална оценка. Децата не бива да бъдат подлагани на задържане като имигранти, независимо дали са заедно със семействата си или отделно от тях.“ Освен това, Комисарят призовава българските власти да предприемат мерки мигрантите, пристигащи на българската граница, да не бъдат подлагане на отблъскване и колективно експулсиране, както и да разследват ефективно всички твърдения за такива действия.
Комисарят настойчиво приканва властите да правят повече за интеграцията на лицата, получили статут на бежанци, и на другите лица, ползващи се от международна закрила в България.
Друг повод за безпокойство е медийната среда. Липсата на плурализъм, непрозрачната собственост и финансиране на медиите, както и издателският контрол, упражняван от политически фигури чрез рекламни и информационни договори, са сред основните безпокойства. „Българските власти трябва да подобрят независимостта на медиите, включително чрез разпределяне на приходите от публични рекламни и информационни договори между частните медии по прозрачен и недискриминационен начин. Те също така трябва да установят независим мониторинг на собствеността и финансирането на медиите, както и правила, насочени към ограничаване на прекомерната концентрация на собственост върху медии и насърчаване на медийния плурализъм.
Накрая, Комисарят препоръчва на българските власти да осигуряват по-добра защита на журналистите, да разследват ефективно всички нападения и заплахи срещу тях и да преразгледат актуалното законодателство за медиите с оглед на по-добра защита на журналистическите източници от неправомерен натиск. Той също така препоръчва да бъде намален рискът от цензуриране или самоцензуриране чрез отмяна на правомощието за налагане на глоби от Комисията за финансов надзор, пълно декриминализиране на клеветата и осигуряване на ефективност на регулаторните и етични медийни органи като Съвет за електронни медии и Национална комисия за журналистическа етика.