Дискриминация и нетърпимост

Какво представляват дискриминацията и нетърпимостта?

Дискриминацията във всичките ѝ възможни форми и изражения е една от най-често срещаните форми на нарушение и злоупотреба с човешките права. Тя засяга милиони хора ежедневно и е една от най-трудните за разпознаване прояви. Дискриминацията и нетърпимостта са тясно свързани концепции.

Нетърпимостта е неуважение на традициите и вярванията, различни от собствените. Тя включва също отхвърлянето на хора, които възприемаме като различни, например членове на социални или етнически групи, различни от нашите или хора с различна политическа или сексуална ориентация. Нетърпимостта може да прояви в широка гама от дейности – от избягване, през езика на омразата до физическо насилие и дори убийство.

Дискриминация е налице, когато хората биват третирани по-неблагоприятно от други хора в сравними ситуации, единствено по причина на това, че принадлежат или са възприемани като принадлежащи на определена група или категория хора. Хората могат да бъдат дискриминирани заради тяхната възраст, увреждане, етническа принадлежност, произход, политически убеждения, раса, религия, джендър, сексуална ориентация, език, култура и по различни други признаци. Дискриминацията, която често е резултат на предразсъдъците на хората, прави хората безсилни, пречи им да бъдат активни граждани, ограничава ги да развиват уменията си и в редица ситуации спира достъпа им до работа, здравни услуги, образование или жилище.

Дискриминацията има преки последствия върху онези хора и групи, които са дискриминирани, но индиректно има също дълбоки последици върху обществото като цяло. Общество, в което дискриминацията е позволена или се толерира, е общество, в което хората са лишени от свободата да разгърнат пълния си потенциал за себе си и за обществото.

Този раздел разглежда различните лица на дискриминацията, пътищата, по които тя влияе върху човешките права и мерките и инициативите, които са предприети или трябва да бъдат въведени за противопоставяне на дискриминацията и за допринасяне към културата на мира и човешките права. Някои от тези най-разпространени форми на дискриминация, като дискриминацията заради увреждания, джендър или религия, също са представени по-подробно в разделите на тази глава.

Принципите за равенство и липса на дискриминация са заложени във Всеобщата декларация за правата на човека: „Всички хора се раждат свободни и еднакви по достойнство и права“. /Член 1/. Тази концепция за равенство по достойнство и човешки права е заложена в модерната демокрация, така че държавите са длъжни да защищават различните малцинства  и уязвими групи от различно третиране. Член 2 разделя свободата от дискриминацията: „Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия.“

Страните-членки на Съвета на Европа също са обвързани с ангажимента за липса на дискриминация в Член 14 на Европейската конвенция за правата на човека. Този член гарантира защита от дискриминация само във връзка с упражняване на другите права, заложени в конвенцията. Протокол 12 към ЕКПЧ е изготвен, за да осигури посилно самостоятелно право на равенство и обща забрана за дискриминация: „Упражняването на всяко право, предвидено в закона, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация…“¹ По този начин Протоколът разширява обхвата на ЕКПЧ, тъй като засяга дискриминацията на всяко законово право, дори и конкретното право да не е изрично посочено в Конвенцията.

Въпрос: Вашата страна ратифицирала ли е Протокол 12 към ЕКПЧ?

Пряка и непряка дискриминация

Дискриминацията може да бъде проявявана пряко и непряко. Пряката дискриминация се характеризира с намерението да бъдат дискриминирани лица или групи, например когато служба за наемане на работа отхвърля кандидати за работа-роми или компания за жилищно настаняване не отдава под наем жилища на имигранти. Непряка дискриминация се наблюдава, когато изглеждащи като обективни разпоредби, критерии или практики фактически поставят представители на определени групи в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите. Могат да се посочат различни примери – от изискване за минимална височина за наемане на пожарникари /което може да изключи повече жени, отколкото мъже/ до универсален магазин, който не наема хора, които си покриват главата. Тези правила, които на пръв поглед са неутрални от гледна точка на начина, по който са формулирани, на практика могат да поставят в несъразмерно неблагоприятно положение членовете на определени социални групи. И пряката, и непряката дискриминация са забранени от всички документи за защита на правата на човека. Непряката дискриминация често е по-разпространена и трудна за доказване, отколкото пряката.

Въпрос: Чувствали ли сте се някога дискриминирани?

Структурна дискриминация

Структурната дискриминация се основава на самия начин, по който е организирано обществото ни. Системата сама по себе си поставя в неблагоприятно положение определени групи хора. Структурната дискриминация действа чрез нормативи, установени практики, модели на отношение и поведение, които създават прегради, възпрепятстващи постигането на реална равнопоставеност или еднакви възможности.  Често структурната дискриминация се проявява като институционална субективност, механизми, които постоянно допускат нарушения в полза на една група и дискриминарат друга. Това са случаите, когато дискриминацията, която се получава в резултат на подобно отношение, не се корени в преценката на дадено лице  по отношение на друго лице или група от хора, а в институционалните структури – било те правни, организационни или други. Задачата при структурната дискриминация е тя да стане видима,  тъй като често ние свикваме с нея, въпреки че тя е очевидна и безспорна.

Съществуването на структурна дискриминация, поставя пред държавите предизвикателството да въвеждат не само правни рамки, но също и други стимули, които да отразяват поведението и това как фунционират различните институции. Един от начините за справяне с този проблем, може да бъде обучението по правата на човека.

Афирмативни дейности

В някои случаи преференциално или положително третиране на хора, принадлежащи към определени групи могат да се прилагат като опит да се облекчи или поправи някаква вреда, причинена от структурна дискриминация. Афирмативните действиядейности, наричани понякога позитивната дискриминация може не само да бъде позволени, но и приветствана в борбата с неравенството. Така например, икономическите разлики между селските и градските райони може да доведе до различно ниво на достъп до услуги. Това от своя страна може да доведе до неравенство, ако не бъдат взети специални мерки в противовес на резултата от първоначалния икономически дисбаланс. В подобни случаи преференциалното третиране е необходимо, за да се осигури ефективно равенство, вместо да се причинява неравенство.

Международната конвенция за премахването на всички форми на расова дискриминация регламентира, че може да се наложи прилагането на програми за афирмативни действия в страни, които са ратифицирали конвенцията с цел преодоляване на систематичната дискриминация. Такива мерки обаче „в никакъв случай  не трябва да имат като последствие поддържането на различни или отделни права за различни расови групи след постигането на целите, за които те са били взети“.

Множествена дискриминация

Всеки един от нас принадлежи или се идентифицира с няколко социални групи. Когато се работи с дадена определена социална група в неравностойно положение, е важно да сме наясно с вътрешната еднородност на групата и потенциала за множество основания за дискриминация. Реалното множество идентификации не само означава повече възможности за дискриминация, но може да дойде също от няколко посоки: например, жена от ромски произход с хомосексуална ориентация може да бъде обект на множествена дискриминация от хетеросексуални не-роми; в същото време тя може да е обект на хомофобия в самото ромско общество и обект на расизъм сред гей-обществото. В повечето случаи множествената дискриминация възниква спрямо така наречените видими малцинства, жените и хората с увреждания.

Мнозинства и малцинства

Дискриминацията обикновено е насочена от мнозинствата към малцинствата, въпреки че съществува също така дискриминация, идваща от малцинствата. Принадлежността към малцинство може да е статично или динамично състояние, в зависимост от редица фактори. Когато сме откъм печелившата страна в хода на едни демократични избори, ние сме в мнозинството благодарение на нашите убеждения, решение или, например на резултата от избора. Ако нашите убеждения се променят или партията, която подкрепяме, загуби следващите избори, нашият статус на мнозинство вече не е валиден. Има повече статични положения на мнозинство и малцинство, когато един или повече аспекти на нашата идентичност /националност, религия, сексуална ориентация, джендър, начин на живот, увреждания/ са представителни  за дадена група, която представлява по-малко /обикновено много по-малко/ от 50% от цялото население на дадена географска територия.

Демокрациите не са защитени от „тиранията на мнозинството“: ситуация, при която правилото на мнозинството е толкова деспотично, че тотално не отчита нуждите и желанията на членовете на малцинствата. Рамката на човешките права не само защищава гражданите от репресията спрямо отделния индивид или малка група хора, но е също така средство за защита на малцинствата срещу мнозинството.

Въпрос: Сещате ли се за някого, който никога не е изпитал дискриминация?

Ролята на стереотипите и предразсъдъците

Стереотипът е обобщено убеждение или мнение за дадена група хора, например, че предприемачите са амбициозни, държавните служители са лишени от чувство за хумор или че жените са с дълги коси и носят поли. Основната функция на стереотипите е да опростят действителността. Обикновено стереотипите се базират или на някакъв личен опит или на впечатления, които сме придобили в процеса на социализация през ранното детство от възрастните от домашното ни обкръжение, в училище или чрез средствата за масова комуникация, които впоследствие стават толкова генерализирани, че не могат да поемат всички хора, които евентуално биха могли да бъдат свързани.³

Предразсъдъкът е преценка, обикновено негативна, която правим за друг човек или други хора, без всъщност да ги познаваме. Както и стереотипите, предразсъдъците се формират като част от нашия процес на социализация. Една от разликите между стереотипа и предразсъдъка е, че когато има достатъчно информация за даден човек или конкретна ситуация, ние спираме дотам със стереотипите. Предразсъдъците обаче са като екран, през което възприемаме нещата от действителността: по този начин информацията сама по себе си по принцип не е достатъчна да се освободим от предразсъдъка, тъй като предразсъдъците променят нашите възприятия за реалността; ние обработваме информацията, която потвърждава нашите предразсъдъци, но не обръщаме внимание или „забравяме“ всичко, което е в противоречие с тях. Ето защо предразсъдъците доста трудно се превъзмогват; ако противоречат на фактите, ние по-скоро бихме отрекли фактите, отколкото да подложим на съмнение предразсъдъка /“той не е истински християнин“ или „тя е изключение“/.

Дискриминацията и нетърпимостта често  се базират или се обясняват с предразсъдъци и стереотипи спрямо хора и социални групи – съзнателно или несъзнателно. Те са израз на предразсъдъци, показани на практика. Резултатът от изначално съществуващите форми на предубеденост е структурната дискриминация.

Форми на нетърпимост и дискриминация

Ксенофобия

Определението за ксенофобия в Оксфордския речник на английския език е ,,смъртен страх от чужденци или чужди страни». С други думи това означава омраза към чужденци. Тя е ирационална, защото не се базира задължително на някакъв пряк конкретен опит на заплаха от страна на чужденци. Ксенофобията е предразсъдък, свързано с погрешното твърдение, че хората от други страни, групи, култури или говорещи чужди езици представляват заплаха
Ксенофобията е тясно свързана с расизма: колкото като по „различен“ се възприема другият, толкова по-силни са страхът и негативните чувства.Ксенофобията е една от най-често срещаните форми и основание за дискриминация и поради това представлява определено предизвикателство за човешките права.

Въпрос: Кои са обектите на ксенофобия във вашето общество?

Расизъм

Някои предразсъдъци могат да се трансформират в идеологии и да подхранват омразата. Такава идеология е расизмът. Расизмът включва дискриминационно или унизително поведение спрямо хората заради тяхната въображаема „непълноценност“. Широко разпространено е било убеждението, че сред човешките видове има човешки раси, които се разграничават въз основа на физическите им разлики. Научните изследвания показват обаче, че „човешкото население не е представено от еднозначно определени, ясно разграничаващи се и биологически разделени групи“⁴ и че расата е имагинерна категория или социална конструкция. Всички човешки същества принадлежат на един и същ вид и следователно няма смисъл да се говори за „раси“.

Последствията от расистките идеологии са били унищожителни за човечеството. Той е бил оправдание за робството, колониализма, апартейда, насилствената стерилизация и унищожаването на хора. Той е бил в основата на нацистката идеология и програмите за изтреблението на евреите и други „по-нисши народи“.

За съжаление, расизмът продължава да съществува в съвременните европейски общества и политики. Макар расите вече да не се възприемат като биологическа категория и само малко на брой хора да вярват днес в „по-висшите раси“ с присъщото им право да доминират над смятаните за „по-нисши“, последствията на расизма не са напълно изчезнали и той приема други форми, като културен расизъм или етноцентризъм, убеждението, че някои култури, по принцип техните собствени, са по-високо стоящи или че други култури, традиции и истории са несъвместими с техните.

Международен ден за премахване на расовата дискриминация

На 21 март се обелязва годишнина от клането в Шарпвил през 1960 година, когато полицията открива огън и убива 69 души по време на мирна демонстрация срещу законите на апартейда  в Шарпвил, Южна Африка.
ОБЕДИНЕНИ за междукултурни дейности, европейска мрежа срещу национализма, расизма, фашизма и в подкрепа на мигрантите и бежанците, координира седмица на действието в цяла Европа около тази дата, която да утвърди толерантността и равните права и да ознаменува разнообразието в Европа.⁷

Широко разпространените практики за депортиране и различно отношение към мигрантите, както и структурната дискриминация спрямо определени етнически малцинства, като например ромското, от редица правителства, подхранват ксенофобията и латентните расистки чувства. За престъпления, мотивирани от омраза, които се подкрепят от расистка идеология, се съобщава редовно в новините в множество страни-членки на Съвета на Европа..

Въпрос: Можете ли да посочите случаи на расистко насилие във вашата страна, които са се случили наскоро?

Антисемитизъм

Антисемитизмът може да бъде дефиниран като ,,враждебност към евреите като религиозна или малцинствена група, често придружавана от социална, икономическа и политическа дискриминация“⁹. Той е широкоразпространен в европейската история и до днес. До края на XIX век еврейските общности в Русия редовно стават жертва на погроми, които представлявали организирани систематични дискриминативни актове на насилие срещу еврейските общности от страна на местното население, често с пасивното съгласие или активното участие на полицията, насърчавано от антисемитистката политика на правителството. Атаките срещу еврейски общности са били разпространено явление и в други европейски страни, например Австрия и Франция.

Появата на фашизма в първата половина на ХХ век води до още страдания за много евреи в Европа, тъй като антисемитизмът става част от идеологията на властта. Това важи за фашистките режими и партии, които си сътрудничат пряко или косвено с немския нацистки режим по време на Холокоста, но също така оказва въздействие върху други общности и системи, повлияни от расистките идеологии.
По време на Холокоста, извършен от нацистка Германия и нейните съюзници през Втората световна война, познат още като Shoah (дума, означаваща опустошение на иврит), са избити около 6 милиона евреи поради единствената причина, че са евреи.

След победата на Октомврийската революция погромите в Съветския Съюз престават, но антисемитизмът продължава своето съществуване под различни форми, като например принудителни разселвания, конфискуване на имущество и показни процеси. По време на комунистическите режими антисемитизмът често е бил прикриван под формата на официална „антиционистка“ политика

Днес антисемитизмът, макар и често да е трудно да бъде идентифициран или признат от обществеността, е все още жив. През последните години еврейски гробища са били осквернявани, евреите са постоянна мишена на езика на омразата, а понякога биват физически атакувани. Проучванията редовно отчитат постоянни високи нива на антисемитизма сред основните европейски общества, придружени от спорадични повишения. Както бе отбелязано от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ECRI /, това е тревожна тенденция в Европа, че независимо от всички мерки антисемитизмът „продължава да бъде пропагандиран открито или по закодиран начин, от определени политически партии и лидери, включително не само екстремистки партии, а също така от някои основни такива“¹⁰, а в редица случаи е налице толерантност и дори приемане на техните програми от определени части от населението.

Въпрос: Какво се е случило с евреите във вашата страна по време на Втората световна война?

Младежи срещу антисемитизма

Движение срещу нетолерантността /Испания/
Ученици от средните училища нарисуваха части от картината на Пикасо „Герника“ и ги сглобиха върху огромна стена на публично събитие, за да покажат, че фаталните реалности от миналото съществуват и днес тук и сега. По време на този процес символите, използвани в картината и връзката ѝ с холокоста и „Погрома в Кристалната нощ“, бяха обяснени на публиката.

Център за изучаване холокоста с фондация /Русия/: Международни състезания „Уроците на холокоста – път към толерантността“
От 2002 година този център провежда мемориални програми и международни образователни упражненията по проблемите на толерантността и холокоста, включително ежегодно състезание за ученици и обучители от Русия, други европейски страни и страни от ОНД, Израел и САЩ.

Резолюция 1563 от 2007 година на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призовава страните-членки да криминализират и/или да въведат такива законодателни разпоредби, които да осъждат антисемитизма, включително, но не само, отричат Холокоста, независимо дали са извършени от физически лица, групи или дори политически партии.¹¹

Агенцията за основни права /FRA / на Европейския съюз публикува прегледи на състоянието на антисемитизма в неговите страни-членки. В актуализирания доклад за 2010 за антисемитизма в ЕС Агенцията отбелязва, че „повечето страни-членки не разполагат с официални, а дори и с неофициални данни и статистика на инцидентите, свързани с антисемитизма“. Агенцията признава важността на образованието по въпросите на Холокоста като средство за справяне с антисемитизма и през годините е инициирала и е участвала  в няколко съвместни проекта в тази област.¹²

Дискриминация срещу ромите:
Ромофобия и антициганизъм

Името роми е колективно наименование за широка гама от етнически групи хора, които се самоопределят като членове на различни подгрупи на базата например на сегашното или предишното им географско местоположение, диалект или занятие. В Европа има приблизително 10 милиона роми. Някои от групите живеят като пътуващи  без постоянен дом, но  болшинството живеят при уседнали условия: има урбанизирани  ромски групи, както и мнозина, живеещи в повече или по-малко сегрегирани райони или махали на по-малки градове или села. На практика ромите са се разселили във всички европейски страни.

Дискриминацията срещу ромите е дълбоко вкоренена и е реалност, с която се сблъсква цяла Европа. Както отбелязва Комисарят по човешки права на Съвета на Европа, има тревожни тенденции в цяла Европа, които силно напомнят за нацистката идеология и аргументация, свързани с ромите, като страх за безопасността и общественото здраве. Реториката, с която се вменява престъпно поведение на всички роми, също е доста разпространена във всички страни-членки.¹⁴
Тъй като е по-вероятно ромите да се окажат обект на дискриминация, ромското население е непропорционално застрашено от въоръжени конфликти, природни катастрофи и икономически кризи. В много от страните ромите са били жертви на агресивни расистки групировки /в България, Унгария, Италия, Румъния и др./, довели до убийство. Ромите се оказаха в плен на кръстосания огън на въоръжените конфликти в бивша Югославия; ромските махали и села често биват сегрегирани и изолирани.¹⁵ Голям брой малки ромчета растат във враждебна социална среда, където единствената подкрепа и признание, които получават, са от тяхната собствена общност или семейство. На тях са им отказани редица основни права, като правото на образование или здравеопазване или имат ограничен достъп до тях.

Въпрос: Каква е приблизителната численост на ромското население във вашата страна?

Депортиране на румънски и български роми през 2010

През 2010 френското правителство предприе крути мерки във връзка с незаконните лагери на роми¸ наскоро мигрирали във Франция, като върна няколко хиляди от обитателите им обратно в Румъния и България с твърдението, че ромските поселения са основен източник на престъпления и неудобства за обществото.
Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация остро разкритикува крутите мерки, предприети от Франция и заяви, че расизмът и ксенофобията преживяват „сериозно възраждане“. В същото време проучванията на общественото мнения установиха, че 65% от французите подкрепят правителствената твърда линия.¹⁶ Европейският комитет за социални права  заключи единодушно, че принудителното изселване на ромите представлява нарушение на правата, дадени от ревизираната Европейска социална харта, включително недопускането на дискриминация и правото на жилище.¹⁷

Пораймос споменава геноцида спрямо ромите в Европа, извършен от нацистите и техните поддръжници между 1933 и 1945 година. Приблизителният брой на жертвите, посочван в различните източници, е различен, като варира от половин милион до 2 милиона, което е довело до загуба на до 70% от ромското население преди войната.

Въпрос: Как по принцип се представят ромите в новините във вашата страна?

Наблюдава се появата на все по-голяма информираност и загриженост за ромите. Декадата на ромското включване 2005 – 2015 представляваше безпрецедентен политически ангажимент от страна на европейските правителства за подобряване на социално-икономическия статус и социалното включване на ромите.¹⁹  Действията и програмите с обучение с участие на младите хора също  допринесоха за противодействието на нетолерантността и предубежденията спрямо ромите чрез разрушаване на стереотипите, с които мнозина от нас са израсли. Международната кампания “Типичен ром?”, например бе посветена на стигматизацията и стереотипите като коренни причини за социалното изключване на ромите.²⁰

Съветът на Европа започна да работи срещу дискриминацията на ромите през 1969 година, приемайки първият официален текст за „положението на циганите и други номадски групи в Европа“. През 2006 Съветът на Европа стартира ромската кампания “Доста!”, която представляваше усилие за повишаване на нивото на информираност с цел сближаване на хората от неромски произход с ромите.
През 2010 година на среща на високо ниво бе приета Декларацията от Страсбург за ромите; в тази Декларация страните-членки се договориха за приоритетни дейности за премахване на дискриминацията и социалното включване на ромите, включващи активното участие на самите роми.

През 2012 младежката секция на Съвета на Европа, заедно с мрежи и организации на европейските роми инициираха План за действие на младите роми с цел повишаване на обучение с участие на младежите-роми в европейските политики за ромите и младежта и за борба с резултатите от дискриминацията на младите роми.

ECRI  също обръща внимание на положението на ромите в Европа. Нейните Общи препоръки 13 /2011/ за борба с антициганизма  и дискриминацията срещу ромите акцентират върху това, че антициганизмът е „изключително упорита, насилствена, повтаряща се и разпространена форма на расизъм“ и призовава правителствата да се борят с антициганизма в областта на образованието, заетостта, жилищна политика и здравеопазване и борба с расовото насилие и престъпленията срещу ромите.

Европейският съюз също все повече признава нуждата от противодействие на ефектите от дискриминацията срещу ромите в страните-членки. През април 2011 Европейската комисия издаде „Европейска рамка за национални стратегии за интеграция на ромите до 2020“²¹,  в която се заявява, че „Независимо от постигнатия до известна степен напредък в страните-членки и на ниво ЕС през последните години, промяната на текущото положение на повечето роми е много малка.“

Религиозна нетолерантност

Свободата на вероизповеданието и религиозната толерантност са основни ценности, съществуващи във всяка европейска страна, но въпреки това актовете на дискриминация въз основа на религия все още не са изчезнали. Религиозната нетолерантност често е свързана с расизма и ксенофобията, в частност с антисемитизма и ислямофобията. Докато в миналото Европа се характеризираше с конфликти и дискриминация на протестанти или католици, западно и източноправославни или „официални“ църкви и еретици, днес политическите различния сред християнските вероизповедания са доста по-маловажни. В същото време редица религиозни общности, които са в малцинство, продължават да процъфтяват в цяла Европа, включително бахайци, будисти, християни, хиндуиси, евреи, мюсюлмани и растафарианци. Това разрастващо се религиозно разнообразие често бива игнорирано, както и милионите европейци, които не са религиозни.

Религиозната нетолерантност и дискриминацията често са свързани с расизма и ксенофобията и следователно може да включва няколко вида дискриминация.

Въпрос: Какви религиозни малцинства съществуват във вашата страна?

Дискриминация въз основа на полова идентичност, джендър или сексуална ориентация

Дискриминацията по полов признак включва дискриминация на жените спрямо мъжете /тази форма се нарича също сексизъм или сексуална дискриминация/ и тази спрямо трансполови или транссексуални, чиято полова идентичност е несъвместима или културно не се свързва с техния определен джендър. Дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация засяга хомосексуалните и бисексуалните хора. Тъй като равноправието между жените и мъжете подробно е обсъдено в раздела за Джендър Равенството, тук ние разглеждаме само другите форми на свързаната с пола и секса дискриминация.

Хомофобията често се дефинира като „необоснован страх и неприязън към хомосексуалистите и лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните /ЛГБТ²²) хора на базата на предубеждения, сходни с расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“²³, а също към хора, за които се смята, че са ЛГБТ. Ако е насочена към трансполови хора, тя се нарича „трансфобия“. Различни тоталитарни режими през 20ти век превърнаха хомофобията в част от тяхната политическа идеология, като например нацизма в Германия, сталинизма в Съветския съюз или фашизма в Испания. Демократичните режими в Европа в същото време за продължителен период от време наложиха хомофобско законодателство, включващо патологизиране и криминаризиране на хомосексуализма и наред с него структурна дискриминация на ЛГБТ хора.  Днес дискриминацията срещу ЛГБТ хора все още се появява във всички общества в Европа, независимо от факта, че редица страни са приели антидискриминационни закони. Редица ЛГБТ все още хора не могат да се възползват от техните универсални човешки права, за тях все още съществува риска да станат жертви на престъпления от омраза и да не получат защита, ако бъдат атакувани на улицата, от останалите граждани.

В много краища по света ЛГБТ хората са обект на различни форми на насилие – от вербални атаки до убийство. В редица страни в целия свят практикуването на хомосексуализъм все още се смята за престъпление и в някои от тях то се наказва със затвор или смъртна присъда²⁴.

На ЛГБТ хора често им се отказват човешките им права, например правото на работа и те са уволнявани или дискриминирани от работодателите заради тяхната сексуална ориентация или полова идентичност. Правото на безопасност и сигурност на личността е другото, което доста често се нарушава, когато /младите/ хора са обект на издевателства в училище или на нападки на работното място. Хомосексуалните двойки между лесбийки и гейове в редица страни в Европа се чувстват дискриминирани по отношение на правото им да сключат брак, да създадат семейство или да осиновяват деца.

Въпрос: В кои области на живота ЛГБТ хората са дискриминирани във вашата страна?

Работата на Съвета на Европа

Европейският съд по правата на човека често играе новаторска роля при санкционирането на хомофобията. В серия от дела съдът прецени, че дискриминацията в наказателния закон във връзка с позволяването на конфиденциални връзки между възрастни противоречи на правото на уважение на личния живот, регламентирано в член 8 от ЕКПЧ /Даджън срещу Великобритания, 1971, Норис срещу Ирландия, 1988, Модинос срещу Кипър, 1993/. На практика Съдът беше първият международен орган, който реши, че законите, наказващи за сексуална ориентация, нарушават човешките права и има най-дългата и най-голямата юриспруденция при разглеждането на въпросите за сексуалната ориентация. Също така е имало няколко дела, свързани с осиновяването от един родител.

През 2011 Комисарят по човешките права в Съвета на Европа публикува своя доклад за дискриминацията на базата на сексуалната ориентация и половата идентичност. Докладът приветства напредъка, постигнат в областта на правата на ЛГБТ в повечето страни-членки и отчита, че «патологизацията и криминализацията на хомосексуалността в Европа категорично са останали в миналото». Едновременно с това докладът отбелязва, че остават сериозни притеснения в много области на спазването на човешките права на ЛГБТ хора и това е особено вярно за правата на трансполовите хора.²⁶
В Съвета на Европа има сформирано звено по въпросите на ЛГБТ, което да извършва основната работа, свързана с техните проблеми. Това звено бе обявено като първата в историята структура от този вид в международна междуведомствена институция и е сигнал за важността на въпросите, свързани с ЛГБТ в рамките на човешките права в Европа.

Образованието, както формалното, така и неформалното, играят централна роля за намаляването и изкореняването на предразсъдъците спрямо ЛГБТ хора. Единствено чрез образование на предразсъдъците може да се обърне нужното внимание и те да бъдат преодолени. Програмите на Европейските младежки центрове и на Европейската младежка фондация редовно включват образователни и обучителни упражненията по човешки права за редовни активни страни и активисти в борбата срещу хомофобията. Тук се включват учебни сесии, организирани в сътрудничество с младежки организации като Международната организация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите, хомосексуалните младежи и стажанти (IGLYO) и Асоциацията на скандинавските и полско-балтийските студентски организации на ЛГБТХ (ANSO).

Противодействие на дискриминацията

Образование

Съществуват няколко подхода при действията против дискриминацията и расизма, в това число:

• законови дейности за прилагане на правото на недискриминиране;
• образователни програми за повишаване на нивото на информираност за механизмите за създаване на предубеденост и нетолерантност и как те допринасят за дискриминирането и потискането на хората и за оценяване на разнообразието и налагането на толерантност;
• активност от страна на гражданското общество за отричане на дискриминацията и предубедеността, за противодействие на престъпленията от омраза и езика на омразата, за подкрепа на жертвите на дискриминация и настояване за законодателни промени

Специалистите в сферата на образованието осъзнават необходимостта от развитие у всеки индивид на толерантно и недискриминационно отношение и от създаване на учебна среда, която утвърждава и извлича полза от разнообразието, вместо да го пренебрегва или да го изключва. Като част от това развитие специалистите, които работят с деца и подрастващи, както и самите деца и младежи, трябва да имат познания за тяхното и на другите дискриминационно поведение. Така например, образователните упражненията по въпросите на човешките права могат да помогнат на участниците да повишат нивото на своята информираност и състрадание от една страна и тяхната устойчивост и самоувереност от друга страна, така че хората да могат да избягват, предотвратяват или устояват на дискриминацията.

Междукултурното образование е процес на натрупване на знания за разнообразието и е основен подход в работата с младите хора в Европа. В младежкото поле в Съвета на Европа междукултурното образование е представено като „процес на социално образование, чиято цел е утвърждаването на позитивни взаимоотношения между хора и групи с различен културен произход“ ²⁷и развиването на взаимно уважение и солидарност.

Международна рамка за защита на човешките права

Организация на обединените нации

Един от основните документи за борба с дискриминацията в системата на ООН е Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, която задължава страните, които са я подписали, да премахнат расовата дискриминация. Конвенцията включва механизъм за индивидуални жалби и се наблюдава от Комитета по премахване на расовата дискриминация (CERD), който е орган на независими експерти. Всички държави, които са страни по нея, са длъжни редовно да подават отчети до Комитета, който на свой ред адресира своите съображения и препоръки до държавите под формата на „заключителни бележки“. Комитетът има три други механизма за изпълнение на контролните си функции: процедура за ранно предупреждение, проверка на жалби вътре в съответната страна и проверка на индивидуални жалби.
Други конвенции на ООН разглеждат дискриминацията срещу отделни групи, например Конвенцията по премахване на дискриминацията срещу жените или Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/

ОССЕ е регионална организация за сигурност с 56 страни-членки от три континента / включително всички страни-членки на Съвета на Европа/. ОССЕ участва също в борбата срещу всички форми на расизъм, ксенофобия и дискриминация, включително антисемитизма и дискриминацията срещу християни и мюсюлмани. Една от нейните институции е варшавският Офис за демократични институции и човешки права (ODIHR), който:

•  Събира и разпространява информация и статистика за престъпленията от омраза;
• Насърчава добрите практики в борбата срещу нетолерантността и дискриминацията;
• Осигурява помощ на страните, участващи в разработването и прегледа на законодателството за престъпленията, разпалвани от нетолерантност и дискриминация.

ОССЕ има Върховен комисар по националните малцинства, чийто мандат включва установяването и намирането на ранни решения за напреженията, включващи въпроси на националните малцинства.

Анти-дискриминационни политики на Европийския съюз

Съгласно член 21.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз «е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на джендър, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.»
ЕС има няколко Директиви против дискриминацията. Директивата за равенство между расите гарантира равно третиране между хората, независимо от расата или етническия произход. Рамковата директива за равенство при наемане на работа забранява дискриминацията на работното място въз основа на увреждане, сексуална ориентация, религия или вярвания или възраст. Равенството на мъжете и жените е уредено в две директиви – едната по въпросите на наеманета на работа и трудовата заетост, а другата за достъпа и доставката на стоки и услуги.²⁹
Законодателството на ЕС също изисква всяка страна-членка да има специално определен национален орган по въпросите на равенството, с който да може да се влезе във връзка за консултация и помощ.

Въпросите около отказа на център за бежанци на бежанци, смъртта на много мигранти по границите на ЕС, ислямофобията и депортирането на ромите продължават да разделят страните-членки на Европейския съюз и хвърлят сянка върху усилията за борба с дискриминацията. Заплаха за човешките права идва също от политическите партии, които са на власт и приемат дефакто дискриминационни закони. Тези проблеми могат да бъдат разрешени единствено чрез всеобхватна политика, включително младежка политика в сферата на не-дискриминация, борба с расизма и нетолерантността.

Съветът на Европа

Борбата с расизма и нетолерантността бе в сърцевината на създаването на Съвета на Европа през 1949 година и остава една от неговите приоритети днес. Освен Европейската конвенция за защита на човешките права и други конвенции, Съветът е изработил специални документи, посветени на расизма, дискриминацията и нетолерантността. През 1993 бе създадена ECRI като независим орган по въпросите на човешките права, който да следи състоянието на нещата, що се отнася до расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността във всяка страна-член и да дава конкретни препоръки на техните правителства и общи препоръки до всички страни-членки.

Доколкото ECRI  е основният орган на Съвета на Европа в борбата с расизма и нетолерантността, други органи и департаменти на Организацията, като Комитета на министрите, Парламентарната асамблея, Комисарят по човешките права, Консултативният комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейският съд  по правата на човека  също дават своя принос за постигането на тази цел.

В Рамковата конвенция за защита на националните малцинства се посочва, че „[...] защитата на националните малцинства и на правата и свободите на хората , спадащи към тези малцинства, представляват неразделна част от международната защита на човешките права» /Член 1/. Държавите, които са страни по конвенцията, са поели ангажимент да гарантират на националните малцинства правото на равенство пред закона, както и във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот; осигуряване на тяхното право на свобода на мирно сдружаване, съюзяване, изразяване, мисъл, съвест и религия; даване на възможност на членовете на националните малцинства да поддържат, развиват и опазват тяхната култура. Също така забранява насилствената асимилация.³⁰

Чехия осъдена по Европейската конвенция за правата на човека за сегрегиране на деца от ромски произход³¹

„Заявители са ученици от ромски произход, записани в „специални училища“, предназначени за деца със специални образователни потребности. Техният иск е, че са били третирани по различен начин в образователната сфера в сравнение с деца, които не са от ромски произход, като са били записани в специални училища без мотивировка, те са получили значително по-слабо образование в сравнение с това, което се осигурява в нормалните начални училища, като резултатът от това е бил, че им е бил отказан достъп до средно образование и единствената им възможност са били центровете за професионална подготовка.“ Съдът прецени, че има нарушение на разпоредбата на член 14 (забрана на дискриминацията) във връзка с член 2 от Протокол № 1 (право на образование)³²

Въпрос: Кои държавни органи са отговорни за борбата с дискриминацията във вашата страна?

Европейските младежки политики традиционно включват силното измерение за междукултурно обучение и борба с расизма и предразсъдъците. Програма 2020 – основният документ на младежката политика на Съвета на Европа, поставя специално ударение върху „предотвратяването и противодействието на всички форми на расизма и дискриминацията на всяко едно основание“ и признава междукултурното обучение като неформален образователен метод „който е особено подходящ за насърчаване на междукултурния   диалог и борбата с расизма и нетолерантността“³³.  Едни от главните дейности за младежките работи и младежката политика срещу дискриминацията са Европейските младежки кампании „Всички  различни – всички  еднакви“, които мобилизираха младите хора срещу расизма, антисемитизма, ксенофобията и нетолерантността и за разнообразие, човешки права и участие. Хиляди млади хора взеха участие в различни мероприятия от кампанията в цяла Европа.
Бялата книга за интелектуалния диалог  „Да живеем заедно като еднакво достойни хора“ бе приета от Съвета на Европа през 2008 и дава указания и аналитични и методологични инструменти за насърчаване насърчаванена междукултурния  диалог от правещите политики  и практикуващите.  Тя утвърждава междукултурните  подходи при управление на културното разнообразие на базата на човешкото достойнство и включващо „цялото ни човечество и обща съдба“.

Независимо от широкия спектър от съществуващи инструменти и подходи в борбата с расизма, ксенофобията и дискриминацията, враждебното отношение към чужденците, нарушението на правата на малцинствата, високата степен на войнстващия национализъм и най-обикновените форми на дискриминация все още са факт от ежедневието в повечето общества в цяла Европа. По тази причина е особено важно днес да бъдем активни и креативни при насърчаване на разнообразието, равенството, недискриминация  и човешките права.

Бележки

1 Протокол № 12 към Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи
2  Mario Peucker, "Racism, xenophobia and structural  discrimination in sports", Country report, Germany, Bamberg, 2009, p26:
www.efms.uni-bamberg.de/pdf/RACISM_in_SPORT_2010.pdf
3 Комплект образователни материали «Всички са различни – всички са еднакви» - „Идеи, източници, методи и мероприятия за неформално междукултурно образование с младежи и възрастни“ /ревизирано издание/, Съвет на Европа, 2005
4 Например, вижте Декларацията на американската антроположка асоциация за „расата“: www.aaanet.org/stmts/racepp.htm
5 Расизъм и администриране на правосъдието, Амнести интернешънъл, 2001, АИ Индекс: 40/020/2001: www.amnestymena.org/Documents/ACT%2040/ACT400202001en.pdf
6 Lydia Gall, Coercive Sterilisation – an Example of Multiple Discrimination, 2010: www.errc.org/cikk.php?page=10&cikk=3564
7 www.unitedagainstracism.org
8 Alana Lentin, "Committed to Making a Difference. Racism, antisemitism, xenophobia, and intolerance and their impact on young people in Europe" (symposium report), 2006
9 Webster's Third New International Dictionary
10 ECRI General Policy Recommendation No.9: The fight against antisemitism, June 2004, CRI(2004)37
11 http://assembly.coe.int/main.asp?Link=/documents/adoptedtext/ta07/eres1563.htm
12 http://fra.europa.eu/fraWebsite/attachments/Antisemitism_Update_2010.pdf
13 Valeriu Nicolae, ergonetwork: www.ergonetwork.org/antigypsyism.htm
14 „Становище по човешките права на ромите“, Доклад-становище от Комисаря по човешките права
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1631909
15 Доста! Основна информация за кампанията www.dosta.org/en/node/55 
16 Въпроси и отговори: Експулсиране на роми от Франция, статия на БиБиСи www.bbc.co.uk/news/world-europe-11027288
17 Решение CM/ResChS(2011)9 Collective Complaint No. 63/2010 https://wcd.coe.int  
18 Ingrid Ramberg, "Committed to Making a Difference. Racism, antisemitism, xenophobia, and intolerance and their impact on young people in Europe" (symposium report), 2006
19 Научете повече на www.romadecade.org
20  Научете повече на www.typicalroma.eu
21 http://ec.europa.eu/justice/policies/discrimination/docs/com_2011_173_en.pdf
22  Интерсекс хора /разнообразие от условия, при които даден човек е роден с репродуктивна или полова анатомия, която не съответства на типичната дефиниция за мъж или жена/ и такива, които се самоопределят като „хомосексуални“, могат да свързват себе си с ЛГБТ-обществото, които заедно се наричат ЛГБТИХ.
23  Резолюция на Европейския парламент за хомофобията в Европа (P6_TA(2006)0018), January 18, 2006, www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P6-TA-2006-0018&language=EN
24 ILGA "State Sponsored Homophobia", May 2009: www.ilga.org/statehomophobia/ILGA_State_Sponsored_Homophobia_2009.pdf
25 "Social Exclusion of Young Lesbian, Gay, Bisexual and Transgender (LGBT) People in Europe", ILGA-Europe and IGLYO, April 2006, www.iglyo.com/content/files/2006-Report-SocialExclusion.pdf
26 www.coe.int/t/Commissioner/Source/LGBT/LGBTStudy2011_en.pdf
27 Equipe Claves, quoted in "Intercultural Learning in European Youth Work: Which Ways Forward?", by Ingrig Ramberg (ed.), Council of Europe, 2009.
28 Световна конференция на ООН срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и нетолерантността, свързана с тях:  www.un.org./WCAR/durban.pdf
29 Съответно Директиви (2000/43/EC), (2000/78/EC), (2006/54/EC) и (2004/113/EC).
30 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства: http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/157.htm
31 Дело на D.H. и други срещу Чехия  (Дело No. 57325/00), Решение, Страсбург, 13 ноември 2007: www.asil.org/pdfs/ilib071214.pdf
32 60 години Европейска конвенция за човешките права: Правата на ромите, 2010, Съвет на Европа
33 Финална декларация: Бъдещето на младежката политика на Съвета на Европа: Програма 2020, 8ма конференция на Съвета на Европа на Министрите на младежта, Киев, 2008: www.coe.int/t/dg4/youth/ig_coop/8_cemry_declaration_EN.asp