Може би забелязахте, че всяко занимание в Глава 2 има раздел, наречен „Идеи за действие”. Защо? Защото смятаме, че ОПЧ, което се провежда в класната стая или в младежкия център, е недостатъчно. Предприемането на дейности е присъща част на ОПЧ – отчасти, защото е начинът, по който темата за правата на човека става „реална” за младите хора, и отчасти, защото образованието за правата на човека трябваше да бъде образование за промяна. ОПЧ има за цел да доведе до действие.

Припомнете си от Глава 1, че ОПЧ трябваше да бъде образование относно правата на човека, чрез правата на човека и за правата на човека. Следователно, предприемането на дейности за правата на човека не е допълнение към, а е съществена част от образователния процес: предприемането на дейности означава да действаме извън традиционната образователна среда, да направим нещо, за да превърнем правата на човека в реалност – за свят с по-добри права на човека.

Тази глава ви въвежда в практическите аспекти на ОПЧ. Тя може да се приеме като преход между заниманията, които се провеждат в клуба или класната стая, описани в Глава 2, и по-„професионалния” активизъм, който е описан в Глава 4. Това е начин да улесним младите хора да играят по-активна роля при защитата и насърчаването на правата на човека, като все пак остават фокусирани върху учебния процес.

• В Раздел 1 ще разгледаме значението на активизма, какво имаме предвид под предприемане на дейности и връзката им с ОПЧ.
• В Раздел 2 предлагаме редица прости методи и идеи за действие, които можете да използвате с група млади хора. Повечето предложени дейности в Глава 2 използват тези методи.
• В Раздел 3 представяме някои инструменти за планиране, чрез които групата може да бъде по-дълбоко ангажирана в даден проблем, като се разработва дългосрочна стратегия и се надграждат техните конкретни интереси и умения.

Всеки раздел е самостоятелен, въпреки че по-лесно ще разберете съдържанието на Раздел 3, ако прочетете Раздели 1 и 2.

Свободният университет

През пролетта на 2008 година литовски стажанти и други активни групи младежи организираха поредица протести срещу предложената реформа, която трябваше да сложи край на свободното висше образование. Недоволните стажанти взеха участие в редица акции и окупираха централния площад пред Вилнюския университет. Въпреки че те не успяха да спрат реформите, тези дейности ги обединиха и ги убедиха в необходимостта да се гарантира, че тези, които искат да учат, не трябва да бъдат възпрепятствани да го правят, поради липса на средства. И така, те решиха да създадат алтернативно пространство – без традиционните университетски учебни предмети и отворено за всички. Свободният университет (LUNI) се превърна в образователен център за всеки, който иска да учи или да преподава, място без расизъм, сексизъм, дискриминация, място, където знанията не се считат за собственост на „експерти”, а за нещо, което се споделя от всички.

За повече информация, изпишете “Свободен университет Luni” в търсачката.