Какво представлява увреждането?

Няма универсално приета дефиниция на „увреждане“, въпреки че са правени различни опити за това.  Световната здравна организация /СЗО/ в своята Международна класификация за функциониране, увреждания и здраве /МКФ/ отчита социалните аспекти на уврежданията и не ги разглежда единствено като „медицинска“ или „биологична“ дисфункция. СЗО раграничава две основни концепции, а именно:
Недостатъчност: Загуба или нарушение на психологическата, физиологическата или телесната конструкция или функции, например парализа или слепота.
Увреждане: Ограничение или загуба /в резултат на недостатъчност/ на способността да се извършва дадена дейност по начина или до степен, считана за нормална за човека¹.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /2006/ утвърждава, че „увреждането е развиваща се концепция и че уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално-оценъчен  характер или такива, свързани с обкръжението, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие  в обществото равноправно с останалите“. Съгласно Член 1 „Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност…“². Степента, до която тази недостатъчност уврежда някого, зависи от нивото на бариерите, които се срещат в обществото..

Възприета неотдавна позиция от международните организации е, че увреждането е последствие от динамично взаимодействие между здравето на човека и други личностни фактори /като възраст, джендър, индивидуалност или образователно ниво/ от една страна и  социално-физическата среда, в която те се намират от друга. Този подход се нарича „социален модел на увреждане“.

Кой е лице с увреждане?

По оценка на СЗО над един милиард души, което представлява около 15% от населението в света, има някаква форма на увреждане³ и едва 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развитие на ООН /ПР на ООН/, 80% от хората с увреждания живеят в развиващите се страни⁴.  По оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.⁵
Хората с увреждания се определят като най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да стане неин член, било то поради злополука, заболяване или старост. Ето защо уврежданията са част от състоянието на човека. В преобладаващото болшинство случаи уврежданията се разглеждат като резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт. В настояще време може да има повече фактори, които допринасят за възникването на недостатъчност, включително замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН и злоупотребата с дрога. Уврежданията са също проблем на развитието, тъй като то е двупосочно свързано с бедността: уврежданията могат да повишат риска от бедност, а бедността може да повиши риска от увреждания.⁶ Задачи 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са директно свързани с бедността⁷.

Групи от общността на хората с увреждания могат да имат обща социо-културна история. Някои групи имат общ език, например американски английски или жестомимичен език, или брайлова азбука за слепи или дори някои специфични термини, които те използват за уврежданията или за самите себе си. Често те имат също така общи обичаи и традиции, например празнично честване на осведомеността и чувството за собствено достойнство на хората с увреждания. Културата на увреждания може да признае и да празнува животите на хора с увреждания, като по този начин се демонстрира, че това не е непременно трагично състояние и те не бива да бъдат подценявани.

Въпрос: Можете ли да се сетите за филми или книги с обучение с участие на хора с увреждания? Представят ли те уврежданията в положителна светлина?

Уврежданията като проблем с човешките права

Правото на живот е основополагащо човешко право. В хода на историята, обаче, е имало периоди, когато животът на хората с увреждания е бил застрашен, тъй като те са били смятани за по-малоценни от „нормалните“ хора. Теорията за социалния дарвинизъм и свързаното с нея движение за евгеника утвърждава идеята, че човешкото „генно депо“ може да бъде подобрено чрез вмешателство на човека и изигра основна роля при поставянето на етикет върху хората с увреждания като „по-ниско  стоящи“. Евгениката достигна своя връх в нацистка Германия, което доведе до избиването на повече от 200,000 хора с увреждания, които бяха и едни от най-ранните жертви на концентрационните лагери по време на Втората световна война.⁸Въпреки че движението до голяма степен бе дискредитирано, теорията и практиката на евгениката продължават да съществуват и днес под различни форми, включително насилствена стерилизация и селективни аборти. Негативната евгеника е термин, с който се обозначава практиката за убеждаване или възпрепятстване на хората, които се смятат за „неподходящи“ да се възпроизвеждат. С напредването на медицинската наука, идеите на нео-евгениката срещат нови поддръжници. Родителският скрининг и амниоцентезата дават възможност на евентуалните бъдещи родители да решат „кой трябва и кой не трябва да обитава този свят“.

Насилствена стерилизация в Европа

Пет групи за човешки права се обединиха срещу насилствената стерилизация на жени с увреждания във Франция. През август 2011 те внесоха писмено становище⁹ в Европейския съд по правата на човека по казусът Гоер и други срещу Франция¹⁰, заведено от пет млади жени с психически заболявания, които са били стерилизирани без тяхно знание и съгласие. Ищците заявяват, че техните права на семеен живот, на брак и на това да не бъдат подлагани на унижаващо достойнството им отношение и дискриминация, закрепени с Европейската конвенция за правата на човека, са били нарушени.  Обединението на тези пет групи очаква Съдът да вземе положително решение и по този начин да узакони автономията на жените с увреждания по отношение на тяхното репродуктивно здраве. Към момента на съставяне на настоящия документ съдът все още не е излязъл с решение.

Правото на избор?

Движението за права на хората с увреждания повдигна въпроси относно «селективните аборти“ или аборти поради увреждане на плода. Докато движението за правата на жените, позовавайки се на ценностите за свобода и автономност на жените, е склонно да признае безусловното право на жените на аборт, селективните аборти срещат енергичния протест на активистите, борещи се за правата на хората с увреждания. Тяхната теза е, че бъдещите родители трябва да получат обективна и непредубедена информация за уврежданията, както и да получат съответната подкрепа. Ако това е налице, твърде вероятно е по-малко жени да решат да направят аборт заради увреждане на плода. Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и еднакви шансове на хората с увреждания /1993/ в известен смисъл прави крачка напред по посока към признаване не само на правата на хората с увреждания да имат сексуални връзки и да станат родители, но също така и на необходимостта от преодоляване на предразсъдъците на обществото по този въпрос. Конвенцията на ООН по правата на хората с увреждания закрепва правото на липса на насилие и жестокост, на уважение на правото на личен и семеен живот, на намиране на семейство и не-дискриминация, основаваща се на увреждане.

Въпрос: Трябва ли родителите да имат право на аборт поради увреждане на плода? Какво би могло да се смята за увреждане?

Движение за защита на правата на хората с увреждания

Все по-активни и добре организирани движения за защита на правата на хората с увреждания стоят зад впечатляващата промяна на парадигмата – промяна от това уврежданията да бъдат разглеждани като лична трагедия до това уврежданията да се възприемат като въпрос на човешките права. Дейността на подобни движения за защита на правата на хората с увреждания доведе до подход към този въпрос, чиято философия е „нищо за нас да не става без нас“, както и до политическо изместване на въпроса от медицинския модел към социални и базиращи се на човешките права модели: от „пациент“ към гражданин. Ключовият въпрос е, че хората с увреждания трябва да имат същите права, като тези без увреждания и че дискриминацията въз основа на съществуващо увреждане трябва да бъде забранена със закон.

Медицински и социални модели на уврежданията

Преди 1970 година хората с увреждания бяха разглеждани като медицински грешки и жертви на обстоятелствата, заслужаващи съчувствие. Това бяха основните характеристики на „медицинския модел“ на уврежданията, който здраво свърза проблема с личността и предполагаше, че той може да се разреши единствено с медицински „средства“.
В противовес на този доминиращ модел през 60-те години на миналия век се наблюдаваше сериозна промяна в мисленето, първоначално в Съединените щати, с „движението за независим живот“. Смяната на парадигмата вижда решение на проблема с уврежданията в преструктуриране на обществото и премахване на бариерите. Това разбиране на уврежданията се нарича „социален модел“. Той се концентрира върху премахването на бариерите и утвърждава положителните нагласи и вземането на всички необходими мерки за това законите и политиките да са в подкрепа на пълноправното участие и  на не- дискриминация. То предполага, че индивидуалните и колективни неудобства, на които са подложени хората с увреждания, са основно вследствие на комплексна форма на институционална дискриминация, която е толкова  дълбоко заложена в нашето общество, колкото са сексизмът или расизмът.

В редица страни до ден днешен все още преобладава медицинският модел и социалният модел не е всеобщо приет и прилаган. Независимо от несъмнено важния фокус върху социалните фактори, социалният модел може да пропусне някои важни личностни фактори, например болката, която присъства при някои сериозни увреждания. Един активист от движение за защита правата на хората с увреждания се изрази по следния начин: „Можем да настояваме, че обществото ни е увредило чрез своята предубеденост и благодарение на това, че не посреща нуждите ни, породени от уврежданията; но да се отрича личният опит от увреждането в крайна сметка означава да се влезе в таен сговор с нашето иго“.¹³ Те заявяват, че е важно хората с увреждания да не се разглеждат нито като пасивни жертви на медицински нарушения, нито като пасивни жертви на околната среда. По-скоро те трябва да се възприемат като активни активни страни, с пълни права и възможности за упражняване на автономия върху собствения си живот.

Системите за социална защита често не са позволявали на хората с увреждания да контролират собствения си живот. Те би трябвало да улесняват активното участие на хората с увреждания. Това обаче трябва да е в комбинация с признаването на факта, че хората с увреждания имат право на социална подкрепа, независимо от техния потенциален принос към обществото. Включването на хора с увреждания изисква също прилагането на политики и програми, които премахват бариерите и гарантират упражняването на граждански, културни, икономически, политически и социални права.

Равенство и недопускане на дискриминация

Повечето от днешните притеснения относно човешките права, засягащи хората с увреждания, са свързани с дискриминацията. Хората с увреждания имат точно същите човешки права, като тези на хората без увреждания; въпреки това обаче те са обект на пряка и непряка дискриминация  и изключване в почти всички области на живота.
Дали поради социални предразсъдъци, дали поради структурни проблеми в обществото или заради техните собствени увреждания. Това означава, че често те се нуждаят от положителни усилия от страна на обществото, за да имат еднакъв шанс за участие. По-конкретно това може да се отнася до такива области като достъп до информация, здравеопазване, образование и заетост. Позитивните дейности трябва да са ориентирани към насърчаване на представителството на отделни групи, които традиционно са обект на дискриминация с цел създаване на по-егалитарно общество.

Подходящо приспособяване

Недопускането на дискриминация включва концепцията за подходящо приспособяване, което трябва да бъде направено за хората с увреждания. Подходящо приспособяване означава, когато е необходимо, да се извършват необходимите изменения и промени, така че да не се поставят несъразмерни или непосилни затруднения, така че хората с увреждания да могат да се възползват от своите човешки права и основни свободи наравно с останалите.¹⁴ Такива подходящи приспособявания например се наблюдават в случаите, в които на дадено лице с увреждания се осигуряват специални решения и достъп до информация, транспорт, работно място, приспособления и услуги. Цялостната цел е да се улесни включването и участието на индивида в общността.

Увреждания и инструменти за човешки права

Уврежданията не се споменават специално в нито един от основните международни документи по човешки права преди 1961 година, когато е приета Европейската социална харта – първият международен договор, включващ изрични разпоредби за правата на хората с увреждания. Следните основни текстове, които разглеждат специално правата на хората с увреждания, допълват Международната харта за правата на човека:

1971 – Декларация за правата на хората с умствена изостаналост¹⁵
1975 – Декларация за правата на хората с увреждания
1982 – Световна програма за действие по отношение на хората с увреждания
1983 – 1992 – Международно десетилетие на хората с увреждания
1993 – Стандартни правила на ООН за равнопоставеност и еднакви възможности на хората с увреждания
1993 – Виенска декларация за човешките права
2006 – Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания /КООН ПХУ/.

Създаването на редица инструменти за основни човешки права бе провокирано от движенията за защита на правата на хората с увреждания. Докато основните международни инструменти за човешки права предлагат сериозен потенциал за насърчаване и зашита на човешките права на хората с увреждания,¸този потенциал все още не е напълно реализиран. Това е основната причина за създаването на нова Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания

Конвенцията бе приета през 2006 и представлява първият законово обвързващ международен документ на ООН за хората с увреждания, който регламентира минималните стандарти, които правителствата са длъжни да спазват, така че да се гарантира, че хората с увреждания да се възползват от своите граждански, политически, икономически и социални права. Конвенцията изрично признава уврежданията като въпрос на защитата на човешките права. Тъй като Конвенцията не създава никакви права, тя поконкретно забранява дискриминацията срещу лица с увреждания във всички области на живота, включително гражданските права, достъп до справедливост и правото на образование, здравеопазване и достъп до транспорт.  Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за ЗПХУ разрешава да бъдат подавани оплаквания до Комитета по ЗПХУ от лица и групи лица, в които се твърди, че техните права са били нарушени от държави – страни по Протокола.¹⁶.

В Конвенцията се подчертава огромният риск от бедност за хората с увреждания и се акцентира върху различната дискриминация, пред която се изправят малцинствата, жените или момичетата с увреждания. Много важно е, че Конвенцията поставя ударение върху задължението организациите на хората с увреждания от гражданското общество да се включат в нейното прилагане. Член 3 от Конвенцията определя общите принципи, които служат за тълкуване и прилагане на Конвенцията:

• зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост;
• недопускане на дискриминация
• пълноценно и ефективно участие и включване в обществото;
• уважение към различията и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род;
• еднакви възможности;
• достъпност;
• равноправие между мъжа и жената;
• зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.

Особено притеснителен е фактът, че хората с увреждания често са субект на вземане на решения от други хора. Член 12 на Конвенцията на ООН за ЗПХУ прави опит да коригира този подход като признава дееспособността на хората с увреждания и предлага мерки за оказване на подкрепа на тяхното право да упражняват своята правоспособност, например чрез елиминиране на практиката да се назначават настойници, които вземат решения от името на лицата с увреждания и вместо това да се окаже съдействие на хората с увреждания, така че те да могат сами да вземат решения за себе си. Спазването на изискването на член 12 е предпоставка за реализиране на някои от другите права по Конвенцията, като правото на участие в политическия живот, достъп до справедливост  или правото на семейство.

Съветът на Европа и правата на хората с увреждания

Съветът на Европа е водеща организация в борбата за човешки права на хората с увреждания. Европейската социална харта /1961/ съдържа изрични разпоредби за правата на лицата с увреждания на независимост, социална интеграция и участие в живота на общността.

Европейска социална харта, Член 15

С цел да осигурят на хората с физически или умствени увреждания ефективно упражняване на правото на професионално обучение, рехабилитация и  трудоустрояване, договарящите страни се задължават в частност:
1. да вземат необходимите мерки, за да осигурят обекти за обучение, включително, ако е необходимо - специализирани държавни или частни институции;
2. да вземат необходимите мерки за осигуряване на заетост на лица с увреждания, чрез специализирани услуги за назначаване на работа, при облекчени условия на труд и мерки за насърчаване на работодателите да наемат  на работа лица с увреждания.

„Планът за действие за насърчаване на правата и пълноценното участие на хора с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006 – 2015“ на Съвета на Европа определя конкретни дейности, които трябва да бъдат извършени от страните-членки в различни области, включително участие в политическия и обществения живот, образованието, здравеопазването или повишаване на нивото на информираност.Той има важни междудисциплинарни аспекти: жени и момичета с увреждания, деца с увреждания, хора с голяма нужда от подкрепа, възрастни хора и хора с увреждания от малцинствата. Планът за действие се разглежда също така като инструмент на политиката за подкрепа на страните-членки за прилагане на практика на Конвенцията на ООН за ЗПХУ и като крайна цел за масираното включване на уврежданията във всички области от политиката на страните-членки на Съвета на Европа.

Политики и дейности на ЕС във връзка с уврежданията

На ниво Европейски съюз Европейският форум по проблемите на инвалидността / ЕФИ/, която е главната организация, представляваща интересите на 80 милиона души с увреждания, лобира заедно с други такива за признаване на правата на хората с увреждания. Резултатът е специално разглеждане на дискриминацията въз основа на увреждане в Договора от Амстердам и Директивата на ЕС за еднакво третиране при назначаване и работа, която забранява всякаква дискриминация при осигуряването на заетост въз основа на увреждания и насърчава осигуряването на адекватни условия.
Член 26 от Хартата на основните права на ЕС /2000/ признава и зачита правото на хората с увреждания да се възползват от разработените мерки, които гарантират тяхната независимост, социална и трудова интеграция и обучение с участие им в живота на общността. През 2010 Европейската комисия прие Стратегията на ЕС по въпросите на инвалидността 2010 – 2020, чиято цел е да позволи на хората с увреждания да се възползват пълноценно от обучение с участие им в обществото и в европейската икономика.

Европейският съюз е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като по този начин е първата организация за регионална интеграция, подписала договор за човешки права¹⁸. Всички институции и отговорни представители в ЕС ще трябва да припознаят ценностите на Конвенцията във всички политики, които са в тяхната компетентност и да направят всичко възможно за включването на хората с увреждания в тях: от транспорта до заетостта и от информационните и комуникационните технологии до развиването на сътрудничество. Също така те трябва да адаптират и да направят достъпни техните сгради, както и политиката си по заетостта и комуникациите.

Какво е дискриминация на хора с увреждания?

Дискриминацията на хора с увреждания може да се дефинира като дискриминационно, репресивно, обидно поведение, базиращо се на идеята, че хората с увреждания са по-нисшестоящи от останалите. Този вид дискриминация е свързан с предразсъдъци, стереотипи или „институционална дискриминация“ спрямо хората с увреждания. Основният проблем при дискриминацията на хора с увреждания /известен още като ейбилизъм или ейблизъм¹⁹) е, че не е лесно да бъде определен. В редица случаи хората не осъзнават, че той е налице. Дискриминацията на хора с увреждания на първо място и най-вече е свързан с подхода на някои хора: тя е свързана не само със съзнателно дискриминационно поведение, а също така с начина, по който някои несъзнателно се отнасят към хората с увреждания. Елементът „несъзнателност“ при дискриминационния подход е много по-сложен за справяне, отколкото съзнателните дискриминационни дейности, но и в двата случая се изискват еднакво целенасочени усилия в борбата за човешки права.

Огромното мнозинство от хората биха казали, че нямат нищо против хората с увреждания и вероятно това е точно така. Въпреки това голяма част не смятат хората с увреждания за еднакви и не могат да си дадат сметка за препятствията, които съществуват в обществото и които пречат на хората с увреждания да живеят „нормален“ живот. Например, има хора, които използват местата за паркиране, определени за хора с увреждания и резултатът от това е, че на шофьорите с увреждания може да се ноложи да се върнат вкъщи. Дискриминацията спрямо хората с увреждания е просмукала всички слоеве на обществото. Съзнателната дискриминация на икономическа основа е широко разпространена /например, дискриминация при наемането на работа/, но повод за истинско притеснение дава подсъзнателната дискриминация спрямо хората с увреждания в резултат на непознаване или цялостна липса на разбиране. Това може да се прояви в „подход на апартейд“, тоест социална нагласа, че плановете за  включване нямат особено значение, тъй като хората със затруднения при придвижване си имат техни отделни сгради и институции и транспортни средства. Дискриминацията спрямо хората с увреждания се проявява също в широко разпространеното използване на отделни или различни входове в публични сгради за хора с увреждания. Една среда без дискриминация на хората с увреждания би позволила на възрастните хора, майките с малки деца  и на други временно или трайно инвалидизирани хора равен достъп до търговски центрове и други публични институции или места.

Въпрос: Кои места във вашата най-близка среда биха се оказали недостъпни, ако внезапно се окажете с увреждане?

Младежи с увреждания

Включването на нуждите на хората с увреждания във всеки вид политика   е процес на оценка на последствията за хората с увреждания на всички планирани дейности, включително законодателни, политики и програми, във всички области и на всички нива.²²Важно е да се работи по посока на включване на проблема с уврежданията във всички въпроси, свързани с младежта, както и включване на младежта във всичко, свързано с уврежданията. И уврежданията, и младежта трябва да бъдат основни въпроси при формулирането на всяка една политика. За да се разработят ефективни политики, трябва да има по-голямо разбиране на въпросите, свързвани с уврежданията от отговорните фактори и самите млади хора с увреждания трябва да участват в процеса на вземане на решения. Това ще се постигне само чрез по-тясно партньорство между държавните институции и организациите на хората с увреждания.

Предизвикателството тук е, че организациите, представляващи интересите на млади хора с увреждания или ръководени от такива млади хора, са малко на брой. На международно и регионално ниво повечето активни представители на проблемите с уврежданията и младите хора включват  Международната федерация на тежкочуващите младежи,  Гласове на млади хора с увреждания Ленард Чешър, Африканската мрежа на младежи с увреждания, Фондация Пинеда за младежи, Световната федерация на глухите младежи, и  Европейският форум по проблемите на инвалидността – младежки комитет.

Международна федерация на тежкочуващите младежи (IFHOHYP)


Международната федерация на тежкочуващите младежи е неправителствена организация на национални и регионални мрадежки организации на тежкочуващи младежи по целия свят. Федерацията работи за подобряване качеството на живота на тежкочуващите младежи и за насърчаване на еднакви права за тях на всички обществени нива. IFHOHYP си сътрудничи активно със Съвета на Европа, например при организирането на семинари  за тежкочуващите млади хора и е била член на Консултативния съвет за младежта на Съвета на Европа в няколко случая. Останалата дейност на Федерацията включва международни летни лагери, програми за обучение, семинари и курсове по английски за младежи с увреден слух.

Право на образование

От десетилетия специалните училища за хора с увреждания се смятат за средство за сегрегация и често са критикувани за по-ниското качество в сравнение с основното образование. Проведени са множество дебати относно предимствата и недостатъците на сегрегираното обучение и специалните училища в сравнение с основното специално образование в общообразователната система. Независимо от резултата на тези дебати, младежите с увреждания и техните семейства трябва да имат правото да избират между специални и общообразователни училища на базата на специфичните нужди на детето. Едно от основните предимства на интегрираното обучение е, че включването на деца с и без увреждания през първите години в училище може да спомогне за преодоляване на предразсъдъците и да допринесе за цялостното включване на хората с увреждания в обществото.

Някои от основните проблеми, с които се срещат децата и младежите с увреждания, са недостъпните училищни сгради или учебните материали, липсата на персонал, обучен да работи със специалните изисквания на децата с увреждания, пряка и непряка дискриминация. Трябва да има възможности за децата и младежите с увреждания както в общите, така и в специализираните училища, където да придобиват знания за живота и умения за социално развитие, така необходими за равното участие в образованието, да получават помощ и подкрепа от съучениците си и менторство, достъп до технологии и достъпни методологии.

Неформалното образование и активното научаване, което то осигурява, може да бъде по-интегриращо за хората с увреждания, отколкото формалната образователна система. Поради ограничените възможности в рамките на специалните образователни системи или заради социалното изключване, липсата на социални, комуникационни или чуждоезикови умения е много по-разпространено между хората с увреждания, отколкото у техните приятели без увреждания. Тези фактори правят неформалното образование особено важно за хората с увреждания, тъй като  те могат да спомогнат за изграждането на необходимите жизнени умения, които е вероятно да не са били осигурени от формалното им образование. Също така е нужно измерението на уврежданията да се въведе повече в основните курсове за обучение чрез включване на упражненията, които могат да свържат участниците с измеренията, с които някои от тях е вероятно никога дотогава да не са се сблъсквали или да се насърчава обучение с участие на млади хора с увреждания в основните курсове за обучение.

Проект „Обмяна на способности“

Студентската мрежа Еразмус /СМЕ/, Младежка Агора и Европейският форум по проблемите на инвалидността създадоха проекта „Обмяна на способности“  с подкрепата на Съвета на Европа, за да направят СМЕ достъпна за стажанти с увреждания на всички нива на дейността й. Проектът, който се изпълняваше през учебната 2009 – 2010 година, имаше за цел да  увеличи броя на разменените стажанти с увреждания и да създадат най-добрите условия за тях по време на техния престой в чужбина. Нов проследяващ проект с нови партньори бе стартиран през 2010 година. Повече можете да прочетете на
www.exchangeability.eu.

Право на участие в обществения, политическия и културния живот

Има тенденция обучение с участие в обществените дела да се разглежда от младите хора с увреждания като ключ към тяхната голяма цел, която е постигане на цялостно включване и признаване на техните конкретни нужди и права. Редица млади хора с увреждания биха желали да бъдат включени в основни организации, ако това е възможно. В основните организации младите хора могат да се срещат помежду си на база на общите си интереси. Младите хора с увреждания не винаги имат тази опция заради физическите и психологическите препятствия²³.
Препятствията пред по-широкото участие включват отсъствие на структури , било то локално или национално ниво, за представителство на хората с увреждания и техните проблеми. Липсата на информация е друго препятствие. Често липсва или не е достъпна информацията дали сградите са физически достъпни и дали в тях има съоръжения за трудночуващи или незрящи.  Тази липса на информация за достъпността, а понякога страхът от недостъпност, често спират  хората с увреждания от участие в събития.
Едно наложено с години препятствие пред възможността за участие е личната идентификация: дали хората възприемат самите себе си като „хора с увреждания“ или като членове на „малцинство“. Някои хора с увреждания не искат да се причисляват към малцинствена група, тъй като за тях това има отрицателен подтекст; други не се смятат за хора с увреждания, а за членове на дадено езиково и културно малцинство.  По отношение на политическото участие правото на гласуване е отказано на много хора с увреждания, които са лишени от правоспособност или когато гласуването не е достъпно.

Що се отнася до обучение с участие и включването на хора с увреждания, ролята на медиите в повишаване на нивото на информираност относно правата на хората с увреждания и промяната на нагласите е изключително важна. Масмедиите често изобразяват хората с увреждания като попадащи в крайна категория: или в категорията на бедните и нуждаещи се от съжаление или възхвалявани като герои, осмелили се да живеят. Подобно обрисуване допринася единствено за създаване  на стереотип за хората с увреждания, а не за разбирането, че те образуват група, която е толкова интересна и разнообразна, колкото и всяка друга група в обществото.

Без бариери, без граници

Брошурата на SALTO „Без бариери, без граници“²⁴ се отнася за това как се изпълняват международни проекти с хора с различни способности, предвидени за младежи с и без увреждания. Тя съдържа специфични указания и насоки за младежките   работници и организатори на проекти, например за това как да си взаимодействат с хора с различни увреждания, как да намерят младежки проекти и как да организират курсове за обучение за тях.
www.salto-youth.net/rc/inclusion

Забележки и пояснения

1 www.un.org/esa/socdev/enable/dis50y10.htm
2 Забележка: терминът „инвалид“ вече не се смята за подходящ и не отговаря на съвременното разбиране за хората с увреждания. Предпочитанията към конкретна терминология сред хората с увреждания и в различните географски райони може да се различават. Индивидуалните желания на хората с увреждания трябва да бъдат уважавани, колкото е възможно повече.
3 СЗО, „Информация за увреждания и здраве № 352“, 2011: www.who.int/mediacentre/factsheets/fs352/en/index.html
4 Организация на обединените нации, 2008, „Включване на  проблемите с уврежданията в дневния ред на развитието (E/CN.5/2008/6)”: www.un.org/disabilities/documents/reports/e-cn5-2008-6.doc
5 Организация на обединените нации, 2006 „Някои факти относно хората с увреждания“, Международна конвенция за правата на хората с увреждания: wwww.un.org/disabilities/convention/pdfs/factsheet.pdf
6 СЗО, „Световен доклад за проблемите на уврежданията“, 2011: www.who.int/disabilities/world_report/2011/report/en
7 Министерство на международното развитие (DFID) 2000, „Увреждания, бедност и развитие“, DFID, Великобритания
8 Mckee, Barbara, Disabled and the holocaust: Disabled Persecution, 2004: www.eastrenfrewshire.gov.uk/holocaust/holocaust_remembrance_2004_-_other_victims/holocaust_remembrance_2004_-_disabled___the_holocaust.htm
9 Писмени съображения, внесени съвместно от Центъра за репродуктивни права, Европейски форум по проблемите на инвалидността, Международен център за правна защита на човешките права (Interights), Международен алианс на хора с увреждания, Център за защита на хора с умствени увреждания, 16 август 2011: http://mdac.info/sites/mdac.info/files/Gauer%20v%20%20France_Submission_ECHR_FINAL.pdf
10 Европейски съд за човешки права, „Репродуктивни права, Информация“, 2011:
www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/4B7D24F7-F9EF-4749-B16B-68E650B95C5A/0/FICHES_droits_procr%C3%A9ation_EN.pdf
11 Департамент на ООН за социално-икономическа информация и политически анализ, 1994
12 Oliver, Michael, Understanding Disability: From theory to practice, 1996, Macmillan: Basingstoke.
13 Morris, Jenny, Pride Against Prejudice: Transforming Attitudes to Disability, 1991, Women's Press: London.
14 Handbook for Parliamentarians, No.14, 2007, From Exclusion to Equality Realizing the rights of persons with disabilities, UN and Inter-Parliamentary Union: www.un.org/disabilities/default.asp?id=212
15 Терминът „умствено изостанал“ вече не е актуален и не съответства на модерното разбиране за увреждане.
16 www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRPD/Pages/CRPDIndex.aspx
17 www.internationaldisabilityalliance.org  
18 Публикация в пресата на Европейския форум по проблемите на инвалидността, 5 януари 2011: www.edf-feph.org/Page_Generale.asp?DocID=13855&thebloc=26586  
19 Забележка: „Ейбълизъм“ е предпочитаният термин от някои спецалисти и научни работници, тъй като насочва вниманието не толкова върху уврежданията, а върху формирането на способности, което във всички случаи има връзка с уврежданията.
20 www.simonstevens.com
21 Среща на високо равнище на ООН по въпросите на младежка, „Младежи с увреждания“, Информация: http://social.un.org/youthyear/docs/Fact%20sheet%20youth%20with%20disabilities.pdf
22 Карол Милър и Бил Албърт „Включване на уврежданията в развитието: уроци от включване на равенството“, 2005: www.dfid.gov.uk/r4d/PDF/Outputs/Disability/RedPov_gender.pdfp
23 „Млади и с увреждания: предизвикателствата на ежедневието за равнопоставеност“, Публикация на Младежкия комитет на ЕФИ, 2009: www.edf-feph.org/Page.asp?docid=18486&langue=EN
24„Без бариери, без граници“, Ресурсен център SALTO по младежко включване, 2008:
www.salto-youth.net/downloads/4-17-913/NoBarriersNoBorders.pdf