(Резюме)

Конвенцията е първият юридически обвързващ многостранен  инструмент, третиращ защитата на националните малцинства като цяло. Неговата цел е да защитава съществуването на национални малцинства в рамките на съответните територии на страните. Конвенцията има за цел да насърчава пълното и ефективното равенство на националните малцинства, чрез създаване на подходящи условия, позволяващи им да запазят и развиват своята култура и да запазят своята идентичност.

Конвенцията определя принципите, отнасящи се до лицата, принадлежащи към национални малцинства, в сферата на обществения живот, като например:

• Без дискриминация
• Насърчаване на ефективно равенство 
• Популяризиране и опазване на културата, религията, езика и традициите
• Свобода на мирни събрания
• Свобода на сдружаване 
• Свобода на изразяване
• Свободата на мисълта, съвестта и религията 
• Правото на достъп и използване на медиите 
• Свободи, свързани с езика и образованието 
• Трансгранични контакти и сътрудничество 
• Участие в икономическия, културния и социалния живот
• Забрана на насилствената асимилация.

Механизмът за наблюдение на Конвенцията се основава на доклади, които държавите-страни са длъжни да представят. Крайната отговорността за разглеждане на докладите се носи от Комитета на министрите на Съвета на Европа, но един Консултативен комитет от експерти подпомага Комитета на министрите.

Консултативният комитет се състои от максимум 18 члена, избрани от Комитета на министрите между кандидатите, предложени от държавите-участнички. Не всички страни могат да имат свои представител в Комитета, така че тези кандидати, които не са избрани, се поставят в списък с резерви за допълнителни членове. Консултативният комитет е упълномощен да получава информация от източници, различни от държавните доклади, например, може също да организира срещи с представители на правителствата и независими източници. Консултативният комитет може, също така, да извършват проверки на място в държавите-участнички при разглеждането на техните доклади, по време на които комитетът се среща с правителството, неправителствени организации, малцинствени общности, академичните среди и други заинтересовани страни.