Дори ако по-голямата част от нас са информирани за това в какво се състои глобализацията, концепцията е комплексна и нейните връзки с човешките права са много.
Терминът „глобализация“ се използва, за да се опише разнообразието от икономически, културни, социални и политически промени, които оформиха нашия свят през изминалите 50 години, от силно възхваляваната революция в информационните технологии до отслабването на значението на националните и геополитическите граници в едно все по-разширяващо се, транснационално движение на стоки, услуги и капитал.
Увеличаващата се хомогенизация на потребителските вкусове, консолидацията и разширяването на корпоративната сила, острото нарастване на богатството и бедността, „Макдоналдизацията“ на храната и културата и увеличаващата се вездесъщност на либералните демократични идеи, по един или друг начин, всички отдават на глобализацията“¹. 
Шалмали Гутал

Глобализацията може да се опише като все по-сближаваща икономическа интеграция на всички страни на света, в резултат на либерализацията и логическото увеличаване на обема и разнообразието на международната търговия със стоки и услуги, падащите разходи за транспорт, увеличаващата се интензивност на международното проникване на капитал, необятният ръст на глобалната работна сила и ускорената дифузия на технологиите по света, в частност, комуникациите.
Парламентарна асамблея на Съвета на Европа

Без значение коя дефиниция ще изберем да приемем, глобализацията днес влияе практически върху всички основни области на живота и социалната организация. Глобализацията е навсякъде. Тя има едновременно отрицателни и положителни аспекти.

Твърди се, че глобализацията е отговорна за нарушенията на човешките права, от една страна, но позволява на движенията за човешки права да оценят нейната прекомерност и отрицателните ефекти, от друга страна. Глобализацията води до по-ниски цени, заплащани на фермерите за техните реколти и подтиква все повече към създаване на лоши условия на работното място, включително наемане на деца за работа.

Все пак, глобализацията позволява и определено ниво на сътрудничество, което води до поява на глобални движения за защита на човешките права, например, за създаване на взаимноизгодна търговия, за намаляване на детския труд и за способстване създаването на култура на универсалните човешки права.

Въпрос: Можете ли да дадете един положителен и един отрицателен пример за глобализация от своя собствен опит?

Влиянието на глобализацията

В икономическата сфера глобализацията е свързана с развитието на капитализма като икономическа система, често базирана на вярата в саморегулиращите се пазари. Глобализацията води до развиване на икономическата свобода и се твърди, че е повишила стандартите на живот по света, дори когато пропастта между богати и бедни нараства в относително изражение.

Глобализацията е свързана с развитието на международната търговия и глобалното разпространение на стоки и услуги, чрез намаляване на бариерите пред международната търговия, като митнически тарифи, експортни такси и импортни квоти, а така също и ограничаване на движението на капитала и инвестирането.
Глобализацията ускори процеса на аутсорсинг и офшоринг. Транснационалните корпорации (ТНК) могат да използват интензивно малки и средни предприятия на найниската възможна цена на световно ниво, благодарение на аутсорсинга. За малките и средните предприятия може да е трудно да се съпротивляват на глобалната конкуренция и да осигурят правата на работниците си. ТНК трудно могат да бъдат държани отговорни за нарушаването на човешките права, когато корпорацията официално се намира в една страна, а извършва дейността си в друга.
Глобализацията също има влияние върху приватизацията на комуналните предприятия и услуги, като вода, здраве, сигурност и дори управление на затворите. В последно време други стоки, като семена или лекарства, се считат за икономически стоки и се включват в търговските споразумения.

Глобализацията допринесе за развитието на корпоративната социална отговорност и загрижеността за отчетността на недържавните организации, като транснационалните корпорации за техните упражненията, в частност, негативното въздействие върху околната среда, върху общностите и т. н. Днес можем също да забележим увеличаване на компаниите, разработващи норми за поведение за своите упражненията. Потребителските бойкоти и кампании също накараха ТНК да бъдат по-внимателни към социалната отговорност и риска за собствената репутация.

Глобални международни икономически институции

Международният валутен фонд (МВФ) осигурява консултации по стратегиите и финансирането на страните - членки с икономически проблеми, също така работи с развиващите се страни, за да им помогне да постигнат макроикономическа стабилност и да намалят бедността. МВФ условно може да се нарече набор от стратегии или „условия“, които МВФ изисква в замяна на финансиране на ресурсите. Има малко или въобще няма интеграция на човешките права в стратегиите на МВФ, чиято основна загриженост е за икономическия и монетарен ред.
Световната банка осигурява заеми за развиващите се страни, за да се намали бедността, вземайки своите решения със задължението да насърчава чуждите инвестиции, международната търговия и да улесни капиталните инвестиции. Играейки важна роля в развиващите се страни, въпреки че представлява 186 страни, Световната банка се управлява от малък брой икономически развити страни. През 90-те години на ХХ век Световната банка и МВФ изработиха стратегии, които включваха дерегулация и либерализация на пазарите, приватизация и намаляване на ролята на правителствата.
Световната търговска организация (СТО) е организация, която контролира и либерализира международната търговия. Създадена през 1995 г., СТО се занимава с регулиране на търговията между страните-участнички, осигурява рамка за договаряне и официализиране на търговските споразумения и процесите на разрешаване на спорове, насочени към стимулиране на спазването на споразуменията на СТО от участниците.

Въпрос: Какво влияние има глобализацията във вашата организация или училище?

В политическата сфера повишената загриженост за ефектите на международното развитие на една страна върху друга има последици, изразяващи се във външна политическа подкрепа на лидерите, които в противен случай ще имат слаба легитимация в страната. Концентрацията на икономическа и финансова сила води до намаляване на влиянието на националните политически сили и въздейства върху демократичните процеси. Ярко изразеното неравенство в разпределението на богатството подчертава неравенството, напрежението в обществото и застрашава ефективния достъп до социални права за всички. Множество търговски споразумения се решават от правителствата без обществено участие във вземането на решения. Съображенията по отношение на човешките права рядко се включват в търговските споразумения, дори ако тези споразумения имат влияние върху тях.
В същото време, на глобализацията се признава разпространението на демокрацията и по-голямото разбиране на човешките права. Въпреки масивната технологична пропаст, политическото ѝ влияние включва демократизация на средствата за масова информация чрез сайтовете на социалните мрежи, което води до движения, които стимулират повишаването на политическата откритост, изкореняване на безнаказаността на корупцията и злоупотребата със сила и подобреното политическо представяне.

В културната сфера, глобализацията се свързва с развитието на комуникационните мрежи, с познания и идеологически ресурси около глобализацията като необходима стъпка към глобално щастие.
Глобализацията доведе до развитие на общ начин на живот и консуматорски навици. Културната глокализация също така въздейства върху начина на отразяване в средствата за масова информация, довеждане на човешките трагедии до нашето внимание и мобилизиране на съвестта на света в светлината на масивните миграционни потоци. „Глобализацията на средствата за масова информация“ също доведе до масивни монополи, контролиращи нашите най-важни глобални СМИ, с всички рискове за оказване на влияние и липса на обективност, които може да се появят.
Глобализацията засили усещането на  чувството за общност, например съществуването на дигиталните общности. Тя също така стимулира обмена и постиженията в изкуствата и създаде импулс за поява на нови музикални жанрове и комбинираната (фюжън) кухня! Културната глокализация изостри чувствителността на все повече от нас по отношение на загрижеността за това какво консумираме, например работните и екологичните условия, при които се произвеждат продуктите, които консумираме.

Благодарение на глобализацията, междукултурният диалог стана необходим за международна солидарност и за уважаване на универсалните човешки права. Не на последно място, глобализацията  позволи развитието на култури на съпротива срещу нея и движения за „различен свят“.

В социалната сфера, глобализацията има последици върху нивата и условията на пазара на труда и върху социалните права на работниците. Глобалната конкуренция, придружена от предислоциране и офшоринг, накара компаниите да преместят производствата си в страни, където заплатите и социалната защита на работниците са най-ниски. Като резултат на това, профсъюзите и работниците в по-богатите страни бяха „принудени“ да приемат по-малко благоприятни условия, което често се счита за социален дъмпинг.
Профсъюзите са измежду най-засегнатите и шумни критици на процесите на глобализация. Европейската конференция на профсъюзите, например, призова за рамка, която подкрепя устойчивото развитие. Това следва да включва:

• многостранна рамка за защита на мигрантите;
• многостранна рамка за насърчаване на социалната защита;
• многостранна рамка за насърчаване на достойния и честен труд, като ключов инструмент за намаляване на бедността;
• многостранна рамка за защита на правата на работниците, безопасността на храните, здравето, образованието, равенството между равенството и пълна самостоятелност на жените.²

По-добра глобализация?

Вярваме, че доминиращата перспектива на глобализацията трябва да се прехвърли още от главната си насоченост към пазарите към по-обширна ориентираност към хората. Социалното измерение на глобализацията се съсредоточава върху работата, здравеопазването и образованието – но то се простира далеч отвъд тях. Това е измерението на глобализацията, което хората изпитват в ежедневния си живот и работа: целостта на стремежа им към демократично участие и материален просперитет.
По-добра глобализация е ключът към по-добър и сигурен живот за хората в цял свят през 21-ви век.
Международна служба по заетостта, Световна комисия за социалното измерение на глобализацията

Критиците на начина, по който е организирана глобализацията, се позовават на хората, като на игнорирана страна на глобализацията. Докато капиталът и стоките разполагат с нарастваща свобода на разпространение, свободата на придвижването на хората не се ползва с улесняване на условията. Въпреки това, глобализацията се придружава от повишена миграция, законна и незаконна, или поради икономически причини, или поради природни бедствия.

В днешно време глобализацията не се ограничава към вече горепосочените явления. Важен аспект, свързан с глобализацията, е състоянието на глобалната околна среда, с проблемите на изтъняването на озоновия слой, намаляващото биологическо разнообразие, влошаващото се замърсяване на земята, въздуха и водата, свързаните с околната среда катастрофи, разливи на нефт, наводнения, суша поради промените в климата, обработката на отпадъците, разпространението на ядреното оръжие, обезлесяването и т.н. Това влияние на глобализацията върху околната среда може също така да причини нови потоци от бежанци.

Стандарти за взаимноизгодна търговия

Стандартите за взаимноизгодна търговия са набор от минимални стандарти за социално отговорно производство и търговия. Те са предназначени да спомагат за развитието на непривилегированите и маргинализирани дребни фермери и работници в плантации. Стандартите за взаимноизгодна търговия са свързани с три области на устойчиво развитие: социално, икономическо и екологично развитие.
По смисъла на социалното развитие, фермерските организации трябва да имат демократична структура и прозрачна администрация, което да позволи упражняване на ефективен контрол от членовете им. Организацията също така трябва да има потенциал за насърчаване на социалното и икономическото развитие на своите членове и в нея  не трябва да има дискриминация.
Критериите за икономическо развитие гарантират способността на организацията за ефективен износ на нейните продукти и ефективно администриране на премията от взаимноизгодната търговия (парите, заплатени над договорената цена за взаимноизгодна търговия за проекти за инвестиции в социалното, екологичното и икономическото развитие) по прозрачен и демократичен начин в полза на нейните членове. Критериите за екологично развитие са предназначени да направят защитата на околната среда неразделна част от управлението на фермите. Съществуват правила за защита на фермерите и работниците, свързани с използването на химикали, изхвърлянето на отпадъци и защитата на природните ресурси. Стандартът също така забранява използването на генномодифицирани организми.³

Глокализация

Като отговор на финансовата и икономическа глокализация, много организации в гражданското общество се противят на недостатъчно регулираната сила на големите мултинационални корпорации, както и негативното влияние на търговските споразумения и делегулираните финансови пазари – всяко от тези условия допринася за нарушаване на човешките права, на безопасността при работа, увреждане на околната среда и дори подкопаване на способността на националните правителства да се придържат към тези стандарти. Тези групи и лица поддържат това, което наричат „глокализация с човешко лице“. Това се прави, за да може да се направи разлика между острата форма на икономическа глокализация, в рамката на която компаниите пренебрегват хората, и човешките права в ураплението.
Това международно движение, наричано антиглобализъм или движение за промяна на глобализацията, обединява профсъюзите, екологичните неправителствени организации, политици, активисти за човешки права, учени, женски организации и други заинтересовани страни в изграждане на по-справедлив свят, който, според тях, не може да съществува, докато дерегулацията и глобалната търговска конкуренция са основни ценности на икономическото сътрудничество и развитието.

Лозунгът „Мисли глобално, действай локално“ стана често употребявана фраза за това, което станаха глокалните (от “глобален” и “локален” – б. пр.) движения. Фразата беше използвана за първи път в екологичен контекст във връзка с градското планиране, но бързо се разпространи в областите на социалната справедливост и образованието и показва увеличена загриженост за връзките между локалните дейности, локалните решения и използването или злоупотребата с глобалните ресурси. На глокалното движение може да се гледа като отговор, например, на глобализираната икономика, в която могат да настъпят екологични ефекти или нарушения на човешките права, свързани с производството на даден продукт в страна, различна от мястото на продажба. В същото време, се налага да се работи и по друг начин, тъй като възможностите също стават по-глобални и могат да се използват за други локални задачи.

Информираността по проблемите на глобализацията се увеличи значително през последните десетилетия и изискванията към международните организации за по-голяма отчетност се увеличиха. Решенията, които обикновено се вземат при затворени врати от правителствата, банковите и търговските власти, международните организации и обществените институции, вече са открити и интензивно се обсъждат от обществото. Протестите “Indignados” и “Occupy” също станаха глобално явление, като протестите се провеждат на всички континенти⁴.

Световен социален форум (WSF)

WSF се определя като открито място за срещи, където социалните движения, мрежите, НПО и други организации на гражданското общество, противопоставящи се на неолиберализма, се събират, за да дискутират своите схващания, да дебатират идеи демократично, да формулират предложения, да споделят своя опит свободно и да планират ефективни дейности. След първата световна среща през 2001 г. тя прие формата на постоянен световен процес, търсещ и изграждащ алтернативи на неолибералните стратегии. Световният социален форум също така се характеризира с плурализъм и разнообразие, той не е религиозен, неправителствен и непартиен. Световният социален форум не е група, нито организация. WSF насърчи създаването на регионални социални форуми, както и местни и национални социални форуми.

Въпрос: Как глобализацията може да се “хуманизира”?

Глобализацията и човешките права

Глобализацията сама по себе си не нарушава човешките права. Основната причина за тревога е, че тя влияе негативно върху реализацията на универсалните човешки права навсякъде. Тази загриженост включва задълженията по отношение на човешките права на недържавните организации, например транснационалните компании, усилени от факта, че националните правителства, в резултат на икономическата и политическата глокализация, имат по-малък контрол върху социално-икономическите процеси. Друг пример засяга върховенството, което въпросите на човешките права следва да имат в правителствените решения, което е под въпрос, особено когато икономическите стратегии на правителствата зависят от колебанията на пазара и действията на чуждите инвеститори, както и при уреждането на търговски спорове.

Някои от човешките права, които излизат на преден план в светлината на глобализацията, са следните:

• Правото на достойнство и липса на дискриминация, например чрез лоши условия в областта на здравеопазването и безопасността за работниците в развиващите се страни.
• Правото на здраве, храна и подслон, особено чрез поставяне на търговски бариери пред развиващите се страни или чрез закупуване на обработваема земя в африканските и азиатските страни за производство на експортни култури или биогорива.
• Правото на работа, например чрез предислокация на промишлеността към страни с по-евтина работна ръка и където могат да се поставят по-ниски социални стандарти.
• Правото на живот, например чрез търговски споразумения, които възпрепятстват хората в бедните страни да имат достъп до лекарства.
• Правото на притежаване на собственост, например чрез отнемане на имущество, свързано с големи инфраструктурни проекти като язовири или тръбопроводи.
• Правото на здраве и здравословна околна среда, например чрез концентрация на опасните отпадъци в развиващите се страни или чрез липсата на международен консенсус за действията по отношение на промяната в климата, които да се предприемат от правителствата.
• Правото на спорт срещу вредните форми на работа и експлоатация, например от правителствата, толериращи вредните форми на работа, за да не изгубят интереса на чуждите инвеститори.
• Правото на местните хора на собствена култура и развитие, например чрез обезлесяване и/или силно замърсяване, което разрушава районите, в които местните общества са живели, промишлената експлоатация на техните земи и експроприацията.

Споразуменията на СТО често имат последици по отношение на човешките права, дори ако не ги споменават изрично. Например споразумението на СТО за аспектите на търговията с правата върху интелектуалната собственост (TRIPS), прието през 2001 г., включва изискванията, на които трябва да отговарят националните законодателства за защита на авторските права, включително в сектори като фармацевтичната промишленост и други патенти. За страните, които нямат финансовите ресурси да заплащат за патентовани лекарства или капацитет за производство на свои собствени, това изискване е в конфликт с правото на здраве (и задълженията на самата страна в този аспект).

През 2004 г. световната комисия на Международната организация по труда по социалното измерение на глобализацията издаде доклада “Справедлива глокализация: създаване на възможности за всички”, в който се посочва нуждата от уважение към човешките права в процесите на глокализация. Комисията посочи 9 мерки, които трябва да се изпълнят за тази цел:
Фокусиране върху хората. Исканията на хората трябва да се изпълнят: уважаване на техните права, културна идентичност и самостоятелност; достоен труд и разширяване на възможностите на местните общности, в които живеят. Равнопоставеността на равенството е от изключителна важност.
Демократична и ефективна държава. Държавата трябва да има възможността да управлява интеграцията в глобалната икономика и да осигури социална и икономическа възможност за развитие и сигурност.
Устойчиво развитие: взаимно подсилващи се стълбове на икономическо развитие, социално развитие и опазване на околната среда на местно, национално, регионално и глобално ниво.
Инициативни и справедливи пазари. Институциите имат нужда да стимулират възможностите и предприемчивостта в една добре функционираща пазарна икономика.
Честни правила. Глобалната икономика трябва да дава еднакви възможности и достъп за всички страни и да признава различията във възможностите и нуждите от развитие на страните.
Глобализация и солидарност. Глобализацията трябва да спомага за преодоляване на неравенството  в и между страните и да допринася за изкореняване на бедността.
По-голяма отчетност към хората. Обществените и частните организации трябва да се отчитат демократично за стратегиите, които преследват и действията, които предприемат.
По-задълбочено партньорство. Диалогът и партньорството между организациите в глобализацията – международните организации, правителствата и парламентите, бизнеса, работната ръка, гражданското общество – като основен демократичен инструмент.
Ефективни обединени нации. По-силна и по-ефективна многостранна система, която да създаде демократична, справедлива и кохерентна рамка за глобализацията⁶

Кой носи отговорност?

Амнести Интернешънъл например провежда кампания срещу действията на компанията за търговия с нефт Трафигура. През 2010 г. Трафигура беше призната за виновна от холандски съд за внасянето на опасни отпадъци в Амстердам, като е скрила техния състав, а така също и за износа им към Кот д`Ивоар. В резултат на това 15 човека са починали и повече от 100 000 са потърсили медицинска помощ за множество здравословни проблеми. Интересно е, че холандската прокуратура се е съсредоточила само върху събитията в страната. Нейното пренебрегване на въздействието от изхвърлянето на отпадъците в Кот д`Ивоар, отразява предизвикателствата пред прокуратурата за преследване на компании за действията им в чужбина.
Това е реакция на безпрепятственото търсене на предимства, което доведе общността до напредък по отношение на няколко области на човешките права, например изясняване на правото на развитие, напредък на възможностите за разглеждане по съдебен ред на икономическите, социалните и културните права и напредък по принципите на Глобалния договор на ООН.

Десетте принципа на Глобалния договор на ООН⁷

Принцип 1: Бизнесът трябва да подкрепя и уважава защитата на международно признатите човешки права.
Принцип 2: Да се гарантира, че компаниите не са съучастници в нарушения на човешките права.
Принцип 3: Бизнесът следва да приеме свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне.
Принцип 4: Елиминирането на всички форми на принудителен и задължителен труд.
Принцип 5: Ефективно изкореняване на детския труд.
Принцип 6: Елиминирането на дискриминацията по отношение на наемането на работа и заетостта.
Принцип 7: Бизнесът трябва да подкрепя превантивния подход към екологичните предизвикателства.
Принцип 8: Поемане на инициативи за стимулиране на по-голяма екологична отговорност Принцип.
9: Стимулиране на развитието и разпространението на екологични технологии.
Принцип 10: Бизнесът трябва да работи против корупцията във всичките ѝ форми, включително изнудването и подкупването.

Отрицателното въздействие на финансовата криза от 2008 г. върху човешките права, в голяма степен резултат от глобалните финансови движения, беше подчертано от Kомисаря  по човешките права на Съвета на Европа при посещението в Португалия през месец март 2012 г. “Въведените мерки за финансова дисциплина в Португалия повлияха непропорционално върху човешките права в най-уязвимите социални групи, особено децата, възрастните и ромите. Португалия е държава-страна по Европейската социална харта, съгласно която тя поема задължение да защитава ефективно всички хора, които живеят, или живеят рисково, в ситуация на социално изключване или бедност. Заетостта, подслонът, образованието и социалната и медицинската помощ са жизненоважни социални права, които не могат да се пренебрегват дори във времена на икономическа криза”, каза Нийлс Муижниекс. Комисарят изтъкна със загриженост, че за повече от 20 % от децата и възрастните хора се счита, че са поставени в опасност от бедност.

Въпрос: Знаете ли къде вашият мобилен телефон е проектиран, произведен, сглобен и опакован?

Младежките организации и глобализацията

Глобализацията и младите хора

Младите хора, в резултат на своя преход към света на възрастните, са дори по-уязвими към колебанията в икономическия, социалния, културния и политическия ред в сравнение с другите групи в обществото. Световният доклад за младежта на ООН за 2011 г.⁸  показа, че през 2010 г. глобалният дял на безработицата сред младежта е била 12,6 %, което в голяма степен надвишава глобалния процент на безработица сред възрастните от 4,8 %. През 2011 г. около 152 милиона млади хора са живели в домакинства, които са били под линията на бедността, съставляващи 24 % от общия брой работещи бедни. Преходът към света на възрастните отнема повече време. Младежката безработица сред жените е особено стряскаща, 39,4 % в Близкия изток и 34,1 % в Северна Африка. През 2011 г. в развиващите се страни са живели 87 % от младите хора по света, които често са безработни и работят в сивата икономика при условия на бедност.

Глобализацията за младите хора, въпреки че не се отнася за всички млади хора, означава също така повече информация, повече възможности за придобиване на опит, повече мобилност, разнообразие в културния избор и избора на начин на живот и повече възможности за развиване на мрежи по света с техните връстници и изразяване на солидарност. Младите хора са активни в движенията срещу глобализацията и много младежки организации с глобално влияние правят опити да станат активни протагонисти на процесите и партньорството за по-справедлива глобализация.

През 2004 г. младежкият сектор на Съвета на Европа организира младежкото събитие “Колко голям е твоят свят? – Европа, младежта и глобализацията”. 317 млади хора от 83 страни се събраха, за да дискутират своя опит и усещания за живота в условията на глокализация, както положението на Европа в света и да организират ефективни дейности в отговор на ефектите от глобализацията, с цел да стимулират доброто управление и защитата на човешкото достойнство по целия свят. Участниците очертаха липсата на достъп до социални права, като работа и образование и достойни стандарти за живот като основни точки на загриженост. Присъстващите на събитието подчертаха особената отговорност на Европа като регион, който печели много от икономическата глокализация и който може да си “позволи” да бъде дом на либерални демокрации, които се дават като примери на другите части на света, както и за обръщане на внимание за разглеждането на младите хора като актив за днешния ден, вместо да се гледа на тях като на активни страни в бъдеще, в което настоящите зрели хора повече няма да имат доминираща роля.⁹

Стажове в Европа

В контекста на глобализацията, младите хора са поставени под силен натиск да влязат в остра конкуренция на пазара на труда и да използват студентските стажове като възможности за повишаване на своите компетентни познания. Европейският младежки форум  обърна внимание на една много важна област за младите хора в Европа, въпросът за  стажовете, чрез проучване, в резултат на което бяха получени данни от близо 4 000 стажанти стажанти в Европа. 25 % казват, че са получили адекватно възнаграждение, а 37 % посочват, че са завършили три или повече  стажа. Един стажант , който е завършил общо четири  стажа, обобщи опита си: “Работодателите знаят, че могат да се измъкнат без да платят на стажантите  нищо, защото последните “се нуждаят” от опит и като резултат работодателите очакват някой, който започва от нулата, да знае всичко от първия ден”.¹⁰

Активизмът на младежите за справедлива глобализация приема формата на образователни кампании и кампании за обръщане на вниманието, протести, кампании за действие, публикации и стачки. Това може да са отделни хора, определени организации и големи коалиции. Те може да са местни, национални и международни. Годишната програма на дейностите на Европейските младежки центрове периодично включва упражненията на младежките организации, организиращи кампании за човешка глобализация. Тук са дадени някои примери за дейности на младежки организации.

Европейска координация на Виа Кампесина (ECVC)

ECVC събира фермерски организации и организации на селскостопанските работници и организира кампании за различните стратегии по храните и селското стопанство, базирани на по-голяма законност, справедливост, солидарност и устойчивост.

Федерация на младежите-зелени активисти в Европа (FYEG) – глобални задачи за деня

FYEG събира на едно място младите екологични и зелени политически групи от цяла Европа. В своето обръщение към обществеността FYEG показва загриженост за въздействието на транснационалните компании върху околната среда и липсата на демократично управление в институции като Световната банка, МВФ и СТО, докато в същото време изисква въвеждане на данък на Тобин върху спекулативните парични трансфери и инфраструктурата за транспорт, енергия и телекомуникации, като те се поставят под контрола на демократичните институции.

Международно движение “Сокол” – социалистически образователен интернационал

IFM – SEI разработи през 2011 г. проекта “Взаимопомощ срещу бедността” с цел разработване на силна мрежа от млади доброволци от Африка, Азия, Европа и Латинска Америка за разяснителна работа по отношение на бедността при младите и борбата за достойна работа.

Service Civil International – доброволни работни лагери

SCI организира доброволчески проекти в течение на над 90 години като средства за стимулиране и изграждане на култура на свобода, като в същото време се подкрепят местните общности. Всяка година хиляди доброволци работят по международни доброволчески проекти, организирани в много страни по целия свят.

Световна асоциация на момичета водачи и гърлскаути – The Global Girls Fund

Тази инициатива задачи да допринесе за промяна в начина на живот на момичетата и младите жени по света чрез придобиване на ценни умения, познания и възможности. Фондът задачи да достигне 10 милиона британски паунда до месец юни 2014 г., за да се създадат и разработят свързани проекти и програми, които ще гарантират на всяко момиче възможността, която то заслужава, за да разгърне своя потенциал.

Бележки

1
2 Шалмали Гутал, “Глокализация” в развитие в практиката, том 17, № 4/5, август 2007, стр. 523-531 www.jstor.org/stable/25548249
Резолюция на Изпълнителния комитет по социалното измерение на глобализацията към ETUC, 2005:www.etuc.org/a/365
3 Фондация Феъртрейд: Стандарти за феиртрейд търговия www.fairtrade.org.uk/what_is_fairtrade/fairtrade_certification_and_the_fairtrade_mark/fairtrade_standards.aspx
4 en.wikipedia.org/wiki/List_of_Occupy_movement_protest_locations
5 www.forumsocialmundial.org.br/dinamic/us/boaventurapor.php
6 Адаптирано от Справедлива глобализация: Създаване на възможности за всички, Международна организация по труда, Женева, 2004
7 www.unglobalcompact.org/AboutTheGC/TheTenPrinciples/index.html 
8 “Младежката заетост: Перспективи пред младежта в търсене на достойна работа във времена на промени”: http://unworldyouthreport.org/index.php 
9 Съвет на Европа, 2005: www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Resources/Publications/2005_How_Big_is_your_world.pdf
10 Европейски младежки форум, стажантите споделят: http://issuu.com/yomag/docs/yfj_internsrevealed_web
11 Jubilee Debt Campaign, 2008
12 www.globalissues.org/article/26/poverty-facts-and-stats
Ричард Фолк, Съпротива срещу “глобализация отгоре” чрез “глобализация отдолу” в Б. Гилс (ред.), Глобализацията и политиката на съпротива, Бейсингстоук: Полгрейв, 2001 www.gfmag.com
Международен съвет по политика по човешките права, “Човешките права в глобалната иконономика. Доклад от колоквиум”, Женева: ICHRP, 2010, достъпен на адрес: www.ichrp.org/files/documents/185/210_human_rights_global_economy_colloquium_report.pdf
Наоми Клайн, Без лого: вземане на прицел войната на марките, Лондон: Flamingo, 2000
Шалмали Гутал, “Глокализация” в развитието на практика, т. 17, № 4/5, август 2007