Целта на този речник е да даде на потребителите на Compass кратко определение или кратко обяснение на основните понятия, конвенции и термини, тъй като те се използват в ръководството. За по-подробна информация читателят трябва да се консултира със съответните раздели с предварителна информация по темите в глава 5 и да използва Интернет.

(Accession) Присъединяване: замества класическия процеса от два етапа на подписване и ратифициране на договор, който вече е в сила. С присъединяването си към договора, страната веднага се обвързва с него. Пример за прилагане на идеята за присъединяване, е въпросът дали Европейският съюз следва да се присъедини към ЕКПЧ.

(Accountability) Отчетност: процес, който изисква правителството да покаже, обясни и обоснове как е изпълнило задълженията си към народа.

(Advocacy) Застъпничество: публично да подкрепи или да предложи идея, развитие или начин за правене на нещо.

(Affirmative action) Позитивни дейности: дейности, предприети от правителството или частния бизнес, за да компенсира дискриминация в миналото, например, в образованието и работата срещу, например, жените, хората от определи раси, етноси, религии или с увреждания. Позитивните дейности е един от начините да се даде реална равнопоставеност на групи в неравностойно положение. Позитивните дейности трябва да се разглежда като временна мярка, докато се постигне равенство.

(African Charter on Human and People’s Rights) Африканската харта за правата на човека и народите: (Африканска харта, понякога наричана и Харта Banjul); регионален договор за правата на човека за африканския континент, приета от Организацията за африканско единство (ОАЕ) през 1981 г.

(American Convention on Human Rights) Американска конвенция за правата на човека: (Американска конвенция); договор за правата на човека, приет от Организацията на американските държави (ОАД) през 1969 г. Тя обхваща Северна, Централна и Южна Америка.

(Anti-Semitism) Антисемитизъм: страх, омраза, негодувание, подозрения, предразсъдъци, дискриминация или несправедливо третиране на хора от еврейски произход или тези, които изповядат юдаизма. Съвременните форми на антисемитизъм включват отричане на Холокоста.

(Apartheid) Апартейд: брутални актове на убийства, изнасилвания, мъчения, заробване или други престъпления срещу човечеството, извършени в контекста на институционализиран режим на системно насилие и господство на една расова група над друга расова група или групи, и извършено с намерение да се поддържа този режим.

(Arab Charter of Human Rights) Арабската харта за правата на човека: приета от Съвета на Лигата на арабските държави на 22 май 2004 г., тя потвърждава принципите, съдържащи се в ВДПЧ, Международния пакт на правата на човека и Декларацията от Кайро за правата на човека в исляма.

(Arbitration) Арбитраж: процес, чрез който, вместо да се търси съдебно решение, спорещите страни се обръщат към трето лице да изслуша техните аргументи и след това да вземе решение, което те са съгласни да приемат.

(Association) Асоциация: организация, създадена от група физически лица за постигане на определена цел. Такива организации също могат да бъдат наречени доброволни организации, доброволни асоциации и некорпоративни асоциации. Неправителствени организации (НПО) са асоциации. Асоциациите формират основата за това, което се нарича „гражданско общество“.

(Asylum-seeker) Търсещи убежище: индивид, който е поискал международна закрила, и чиито претенции за официален статут на бежанец все още не са разрешени.

(Autocracy) Автокрация: правителство от един човек или малка група, която има неограничена власт или права, или властта или правата на такова лице или група.

(Bill of rights) Декларация за правата: изявление за състава на човешките или гражданските права, което изброява защитите срещу намеса от страна на правителствата. Виж също така и Международна харта за правата на човека.

(Charter) Харта: документ, който излага предоставянето на права или привилегии.

(Charter of the United Nations) Харта на Обединените нации: учредителен договор на ООН. Тя е приета с единодушие на 25 юни 1945 г. и определя правата и задълженията на държавите-членки, както и създаването на органите и процедурите на ООН.

(Citizenship) Гражданство: а) правна връзка между дадено лице и държава, пораждаща взаимни права и задължения или b) се използва за описание на общото отношенията между частни лица и държавата, към които те са „прикачени“, включително и очакваните форми на поведение и отношение.

(Codification, Codify) Кодификация, кодифициране: Процесът на формализиране на закон или права в писмени инструменти.

(Charter of Fundamental Rights) Харта на основните права: договор, съдържащ политически, икономически и социални права за гражданите на Европейския съюз. Той е задължителен за страните-членки на ЕС, когато те прилагат правото на ЕС.

(Civil rights) Граждански права: (понякога известни като граждански свободи); категория права и свободи, които защитават частни лица от неоправдано действие на правителството и гарантират способността им да участват в гражданския живот на държавата, без дискриминация и потисничество.

(Civil society) Гражданското общество: отнася се общо за доброволни граждански и обществени организации, асоциации и институции, например регистрирани благотворителни организации, неправителствени организации, обществени групи, женски организации, верски организации, професионални сдружения, синдикати, групи за самопомощ и застъпнически групи, които формират основата на едно функциониращо демократично общество. Гражданското общество се разглежда като отделно от държавните и търговски институции на пазара.

(Collective rights) Колективни права: правата на групи за защита на техните интереси и идентичност; понякога наричани „права трето поколение“. Тези права в съществуват в допълнение към индивидуалните права.

(Commission on Human Rights) Комисия по правата на човека: орган на ООН, сега е заменен от Съвета по правата на човека.

(Commissioner for Human Rights) Комисар по правата на човека: независима институция в рамките на Съвета на Европа за задача да повиши разбирането и зачитането на правата на човека в държавите членки на Съвета на Европа. Вижте също Върховния комисар по правата на човека.

(Competency) Компетентнция: способността за извършване на работа или задача. По отношение на защитата на правата на човека, знанията и разбирането, необходими на младите хора да постигнат по-добро разбиране на въпросите за правата на човека и уменията, нагласите и ценностите, необходими за защита на правата на човека.

(Conflict transformation) Трансформация на конфликта: процесът, чрез който конфликти като войни, междуетническо и междурелигиозно насилие са се променили или преобразували в мирни процеси. Това е дългосрочен процес, който е насочен към основните причини за конфликта, както и към поведението и нагласите на участващите страни.

(Constitution) Конституция: набор от закони, чрез които се управлява една държава или организация. В повечето страни конституцията е написана и официално приета като върховен на страната; тя определя основите на държавата и нейната политическа система. Около четири държави нямат писана конституция; там законодателството се развива чрез съдебни решения и прецеденти.

(Conflict prevention) Предотвратяване на конфликти: дейности, предприети в краткосрочен план за намаляване на явни напрежения и/или за да се предотврати избухването или повторната поява на сериозни конфликти.

(Conflict management) Управление на конфликти: дейности, предприети с основна цел предотвратяване на вертикалната (интензификацията на насилието) или хоризонталната (териториалното разпространение) ескалацията на съществуващите насилствени конфликти.

(Conflict resolution) Разрешаване на конфликти: дейности, предприети в краткосрочен план, за да се сложи край на насилствени конфликти.

(Covenant) Пакт: обвързващо споразумение между държави; използва се като синоним на конвенция и договор. Основните международни пактове за човешките права, приети през 1966 г., са Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП).

(Convention) Конвенция: обвързващо споразумение между държави; използва се като синоним на пакт и договор. Конвенцията е по-силна от декларация, защото тя е правно обвързваща за правителствата, които са я ратифицирали.

(Council of Europe) Съвет на Европа: основан през 1949 г. за защита и насърчаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Днес нейните 47 страни членки покриват почти целия европейски континент. Намира се в Страсбург.

(Crimes against humanity) Престъпления срещу човечеството: мащабни или систематични дейности на насилие, насочени срещу гражданското население. Например, убийство, изтребление, поробване, изтезания, изнасилване, сексуалното робство, принудителна бременност, преследване на група на основания като раса, етнос, джендър, насилствено изчезване на лица, апартейд и други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание, или сериозно нараняване на тялото или на умственото или физическото здраве.

(Crimes against peace) Престъпления срещу мира: в международното право се отнася до (i) за планиране, подготовка, иницииране или водене на агресивна война или война, в нарушение на международни споразумения, споразумения или гаранции; (ii) участие в общ план или заговор за извършването на някое от действията, посочени в (i). Известно като принципите Нюрнберг.

(Culture) Култура: широк набор от общи нагласи, ценности, задачи и практики, често основани на исторически традиции, споделяни от една институция, организация или група.

(Cultural rights) Културни права: правото на запазване на нечия културна идентичност и развитие.

(Customary international law) Обичайното международно право: практика, която е призната в закона, въз основа на обичаите и традициите. За да се превърне в обичайното международно право, една практика трябва да изпълни два елемента: единна и последователна държавна практика с течение на времето и убеждението, че такава практика е задължителна (opinio juris). Това е важен и полезен източник на международното право, тъй като обвързва всички държави, независимо дали са се присъединили към договора или не.

(Death penalty) Смъртно наказание: санкционирано отнемане на живот от държавата като наказание за престъпление. Европейската конвенция за правата на човека първоначално разрешава смъртното наказание, но сега го забранява в рамките на нейната територия (протокол 6), дори по време на война (протокол 13). Повечето страни в света вече са премахнали смъртното наказание.

(Debriefing) Обсъждане: структуриран разговор между организатори и активни страни с цел да се обсъди опита и дейността; разговор за това, което се е случило и как хората са се чувствали. Целта е да се помогне на участниците да изяснят своите мисли и чувства в безопасна среда.

(Declaration) Декларация: документ, удостоверяващ договорени принципи и стандарти, но който не е правно обвързващ. Конференциите на ООН, като Конференцията на ООН за правата на човека във Виена от 1993 г. и Световната конференция за жените в Пекин през 1995 г., обикновено произвеждат два комплекта декларации: една написана от представители на правителството и една от неправителствените организации (НПО). Общото събрание на ООН често издава влиятелни, но законно необвързващи декларации.

(Declaration on the Rights of the Child) Декларация за правата на детето: приета от Общото събрание на ООН през 1959 г., този необвързващ инструмент определя десет общи принципа, които по-късно формират основата на Конвенцията за правата на детето (КПД), който е приета през 1989 година.

(Democracy) Демокрация: форма на управление, при която правото за управление произлиза от народа, или чрез директен референдум или чрез представители, избрани от хората, които имат право да гласуват.

(Derogation) Дерогация: декларация от държава-членка на договор, която позволява на тази държава да суспендира или ограничи определени права - например, по време на война. Някои права никога не могат да бъдат отменени - например правото за свобода от изтезания.

(Development) Развитие: цялостен икономически, социален, културен и политически процес, който има за цел постоянното подобряване на социално подпомагане на цялото население и на всички лица, въз основа на тяхното активно, свободно и смислено участие в развитието и в справедливото разпределение на ползите, произтичащи от него. Вижте също и Правото на развитие.

(Disablism) Дисаблизъм: (Понякога дисабилизъм, или аблизъм) дискриминационно, потисническо или обидно поведение, произтичащо от убеждението, че хората с увреждания са по-нисши да другите.

(Disappearance) Изчезване: изразът се използва, когато хората изчезнат, защото са били убити или тайно затворени от правителството или други организации. Те изчезват заради техните политически убеждения или дейност  срещу несправедлив режим или доктрина.

(Discrimination) Дискриминация: всяко различие, изключване или ограничаване на права, които могат да имат различна основа, като раса, култура, етническа принадлежност, националност, сексуална ориентация, религия, физическо увреждане, или други характеристики, които нямат връзка с въпросния проблем.

(Economic) Икономически: относно фактори, отнасящи се до производството, развитието, или управлението на материалното богатство.

(Economic rights) Икономически права: права, които се отнасят до производството, развитието и управлението на материали за нуждите на живота. Те са обявени в ВДПЧ и гарантирани от МПИСКП и Европейската социална харта.

(Empowerment) Овластяване: увеличаване на духовната, политическата, социалната или икономическата мощ на индивиди и общности. Използва се във връзка с даване на маргинализирани лица и групи възможност да търсят правата си за пълноценно участие в обществото чрез, например, законодателство, позитивни дейности и обучение.

(Entering into force) Влизане в сила: процесът, чрез който един договор става напълно обвързващ за тези държави, които са го ратифицирали. Това се случва, когато е постигнат минимален брой ратификации на договора.

(Environmental rights) Екологични права: обикновено се използва за описание на правата на физическите лица да имат сигурна, здравословна и екологична околна среда. Понякога се използва за обозначаване на “правата”, които самата околна среда трябва да притежава - включително правата на животни, растения и екосистеми да оцелеят от въздействието на човешките упражненията.

(European Committee of Social Rights) Европейска комисия за социални права: орган, отговорен за мониторинга върху спазването от страните-членки на Европейската социална харта. Тя се състои на 15 независими и безпристрастни експерти, които се срещат редовно, за да разглеждат докладите, представени от държавите-членки на Социална харта.

(European Convention for the Prevention of Torture or Degrading Treatment or Punishment) Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание: регионален договор за правата на човека, приета през 1987 г. от Съвета на Европа, която има за цел да предотврати различни нарушения срещу хора, които са задържани от публичен орган на места като затвори, центрове за задържане на непълнолетни, полицейски участъци, бежански лагери или психиатрични болници.

(European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms (ECHR)) Европейска Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ): (Европейска конвенция, Европейската конвенция за правата на човека), регионален договор за правата на човека, приета през 1950 г. от Съвета на Европа. Всички страни-членки на Съвета на Европа са страни по ЕКПЧ, и новите членове се очаква да ратифицира конвенцията при първа възможност.

(European Court of Human Rights) Европейски съд по правата на човека: разположен в Страсбург, той е наднационален съд, създаден от Европейската конвенция за правата на човека, който осигурява правна защита от последна инстанция за физически лица, които смятат, че човешките им права са били нарушени от държава, която е страна по Конвенцията.

(European Court of Justice of the European Communities) Европейският Съд на Европейските общности: (Често наричан просто “Съдът”); създаден през 1952 г. Намира се в Люксембург и неговата задача е да гарантира, че законодателството на ЕС се тълкува и прилага по един и същ начин във всички страни от ЕС, така че законът е еднакъв за всички. Той гарантира, например, че националните съдилища не вземат различни решения по един и същ въпрос.

(European Cultural Convention) Европейската културна конвенция: (Приета от Съвета на Европа, 1954 г.; влиза в сила 1955 г.); регионален договор, който осигурява официалната рамка за работата на Съвета на Европа в областта на образованието, културата, наследството, младежта и спорта. Културната конвенция е допълнение към Европейската конвенция и задачи запазване на европейската култура и развитие на взаимното разбиране и приемане на културното многообразие между различните народи.

(European Parliament) Европейски парламент: е пряко избрана парламентарната институция на Европейския съюз. Парламентът има две места за срещи - Страсбург и Брюксел. ЕП има 736 члена (парламентарни депутати)

(European Social Charter) Европейската социална харта: (Приета от Съвета на Европа през 1962 г.; ревизирана през 1996 г.); регионален договор, който гарантира социалните и икономическите права на човека; тя допълва Европейската конвенция, която основно се отнася за гражданските и политическите права.

(European Union) Европейски съюз (ЕС): икономически и политически съюз на страните-членки, разположени в Европа и ангажирани с регионалната интеграция и социално сътрудничество. ЕС е създаден с Договора от Маастрихт през 1993 година.

(Evaluation) Оценка: структуриран разговор между организатори и активни страни, който  дава възможност на участниците да анализират и оценяват това, което са научили от опита и обучение с участие си. В този процес, участниците разсъждават върху това как наученото се отнася до това, което те вече знаят, и как те могат да използват наученото в бъдеще.

(Evolving capacity) Развиващ се капацитет: принцип, използван в Конвенцията за правата на детето (КПД), който препоръчва по-голямо прилагане на правата на детето във връзка с неговата/нейната нарастваща когнитивна и емоционална зрялост.

(Facilitator) Фасилитатор: човек, който подготвя, представя и координира дейностите на Compass. Фасилитатор е някой, който “кара нещо да се случи”, който “помага”, насърчава другите да учат и да развиват собствения си потенциал. Ролята на фасилитатора  е да създаде безопасна среда, в която участниците учат чрез експериментиране, проучване, даване и вземане. Това не е въпрос на един човек, един лидер, който е “експерт”, даващ знания на другите. Всеки трябва да израства чрез споделяне на опит, както участниците, така и организаторите.

(Fascism) Фашизъм: Правителствена система, основана на идеология на национално или расово превъзходство и налагането на контрол върху всички аспекти на политическия, икономическия и културния живот. Фашизмът може да се характеризира с насилственото потискане на опозицията и критиката, контрол върху средствата за масова информация, държавен контрол на индустрията, търговията и т.н., и агресивен национализъм и често расизъм.

(First-generation rights) Права от първо поколение: правата, които по принцип са били приети като човешки права през 17-ти 18-ти век. Те включват всички граждански и политически права на човека, като например правото на глас, право на живот и свобода, и свободата на изразяване, религия, и събирания. Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) кодифицира основно тези права. Тъй като терминът предполага йерархия на гражданските и политическите права над правата от второ поколение, или икономическите и социалните права, той се използва все по-рядко.

(Formal education) Формално образование: структурираното образование и система за подготовка, която преминава от предучилищното и основното училищно образование, през средното образование и приключва с университета. То се провежда, като правило, в общи или професионални образователни институции и води до сертифициране.

(Framework convention) Рамкова конвенция: конвенция, която установява принципите и нормите, според които се провеждат международните дейности, и създава процедура за договаряне на по-подробни правила, необходими за решаване на проблема.

(Freedom of expression) Свобода на изразяване: свободата за изразяване на мнения в печатни и други медии, както и получаване и предаване на идеи. Терминът „свобода на изразяване“ често се използва с общо позоваване на член 19 или на член 18 от ВДПЧ, или и на двата.

(Gender) Джендър: Социална конструкция, която носи информация за ролите, отношението, ценностите и взаимоотношенията между жените и мъжете. Докато полът се определя от биологията – биологичните различия между мъжете и жените - то джендър се определя от обществото; почти винаги работещо за подчиняване на жените от мъжете.

(Gender mainstreaming) Джендър мейнстрийминг: глобално приета стратегия за насърчаване на равенството между равенството. Това не е самоцел, а средство за постигане на целта за джендър равенство чрез гарантиране, че джендър перспективите и вниманието към целта за джендър равенство са в центъра на всички упражненията, включително разработването на политиките, разпределението на ресурсите и планиране, изпълнение и мониторинг на програмите и проектите.

(Geneva Conventions) Женевски конвенции: четири споразумения, приети през 1949 г. в рамките на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) в Женева, Швейцария. Те определят правилата, които се прилагат във въоръжени конфликти, по-специално по отношение на третирането на болни и ранени войници, моряци и пилоти, военнопленници и цивилни под контрола врага.

(Genocide) Геноцид: систематично избиване с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една група от хора поради тяхната националност, раса, етническа принадлежност или религия. Също така, причиняване на сериозни телесни или душевни вреди и насилствено предаване на деца от групата на друга група.

(Globalisation) Глобализация: общо описва процеса на нарастващата взаимозависимост и обмен между нациите - особено в икономическата, социалната и културната област. Терминът се използва също за обозначаване на специфична форма на международна интеграция, предназначена да реализира интересите на частни сили, производствени корпорации и финансови институции, тясно свързани с мощни държави.

(Hearing) Изслушване: процес, в който заинтересованите страни, както и всички други лица, които могат да бъдат засегнати от резултата, имат възможност да правят изявления, да задават въпроси или да регистрират възражения по даден въпрос. Например изслушване може да се проведе от местен или национален правителствен орган, международен орган или специално създадена комисия.

(High Commissioner for Human Rights) Върховен комисар за правата на човека: главното длъжностно лице на Организацията на обединените нации за правата на човека. Върховният комисар оглавява Офиса на Върховния комисар по правата на човека, която е създадена в подкрепа на механизмите на ООН за правата на човека. (Да не се бърка с Комисар за правата на човека – институция на Съвета на Европа).

(Human rights) Човешки права: права, които универсално принадлежат на всички човешки същества. Правата на човека са неделими, неотменими и универсални и зачитат равенството и достойнството на всеки индивид.

(Human Rights Committee) Комисия за човешки права: орган на Организацията на обединените нации от 18 експерти, които се събират три пъти в годината да обсъдят пет-годишните доклади, представени от 162-те страни членки на ООН за тяхното съответствие с Международния пакт за граждански и политически права, МПГПП.

(Human Rights Council) Съвет по правата на човека: междуправителствен орган в системата на ООН, съставен от 47 страни-членки, отговорни за засилване на насърчаването и защитата на правата на човека по целия свят. Съветът е създаден от Общото събрание на ООН през март 2006, за да замени Комисията по правата на човека, и с основната цел да се занимава със ситуации, при които се нарушават на човешките права и изготвяне на препоръки по тях.

(Human rights framework) Рамка за правата на човека: Развиващ се и взаимосвързан набор от международни и регионални инструменти, които определят правата на човека и да установяват механизми за тяхното насърчаване и защита.

(Humanitarian law) Хуманитарно право: правен кодекс, базиран главно на Женевските конвенции, който защитава определени лица по време на въоръжен конфликт, помага на жертвите и ограничава методите и средствата за воюване, за да се намалят разрушенията, загубата на живот и ненужното човешко страдание.

(Indigenous peoples) Коренно население: определя се основно от техните връзки със земята и от всякакви присъщи характеристики, които те могат да притежават. Те са страдали от колонизация, винаги са маргинализирани в техните страни и често живеят на племена. Много местни народи търсят признаване на правата им като отделни народи, включително и правото на самоопределение, както и правото да контролират развитието на техните общества. Декларация на ООН за правата на коренното население, 2007 г.

(Inalienable) Неотменим: отнася се до права, които принадлежат на всеки човек и не могат да бъдат отнети от тях при никакви обстоятелства.

(Indivisible) Неделим: отнася се до значението на възприемането на права на човека като част от едно неделимо и неразделно цяло. Човек не може да бъде лишен от едно конкретно право на основание, че е „по-малко важно“ от друго или е „несъществено“.

(Informal education) Информално обучение: продължаващият през целия живот процес, чрез който всеки индивид придобива отношения, ценности, умения и знания от образователните влияния и ресурси на неговата/нейната собствена среда и от ежедневния опит (семейство, възрастова група, съседи, срещи, библиотека, средства за масово осведомяване, работа, игра и т.н.).

(Instruments) Инструменти: всеки официален писмен документ на държава или държави, който излага правата като незадължителни принципи (декларация) или кодифицира правата, които са правно обвързващи за ратифициралите ги държави (пакт, договор или конвенция). Те могат да бъдат национални или международни.

(Intercultural) Интеркултурен: отнася се за взаимозависимостта и взаимодействието между различните езикови и етнически общности. Интеркултурната перспектива изисква от нас да признаем, че реалността е многообразна, сложна и динамична, и че взаимодействието е неразделна част от всеки живот и всяка култура.

(Interdependent) Взаимозависим: отнася се до идеята, че ползването на конкретен човешко право е в зависимост от ползването на всички останали. Например, способността ви да участвате във вашето правителство се влияе пряко от правото ви на изразяване, вашето здраве, свободата на движение, както и не-дискриминация.

(Intergovernmental organisations (IGOs)) Междуправителствени организации (МПО): организации, спонсорирани от няколко правителства, които се стремят да координират техните усилия. Организацията на обединените нации е международна МПО. Някои МПО са регионални, например на Съвета на Европа, Организацията за африканско единство; някои от тях са съюзи - например Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и някои от тях са посветени на конкретна цел, например Международната организация по миграция (IOM ).

(Internally displaced persons (IDPs)) Вътрешно разселени лица (ВРЛ): хора или групи от хора, които са били принудени да напуснат домовете си, или местата на обичайно пребиваване, по-специално в резултат на, или с цел да се избегне, ефектите от въоръжени конфликти, ситуации на всеобщо насилие, нарушаване на човешките права или природни или предизвикани от човека бедствия, и които не са пресекли международна граница.

(International Bill of Human Rights) Международна харта за правата на човека: неформално колективно наименование, дадено на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) и техните Факултативни протоколи.

(International Criminal Court (ICC)) Международен наказателен съд (МНС): постоянен съд, създаден през 2002 г. и разположен в Хага, Холандия, за съдебно преследване на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъплението агресия. (МНС не трябва да се бърка с Международния съд.)

(International Court of Justice (IJC)) Международен съд (IJC): (Световен съд); основният съдебен орган на Организацията на обединените нации. Намира се в Хага, Холандия, и основните му функции са да се разрешават правни спорове, отнесени до него от държави, и да дава съвещателни мнения по правни въпроси, изпратени да него от надлежно упълномощени международни органи, агенции и Общото събрание на ООН. (МС не трябва да се бърка с Международния наказателен съд.)

(International Covenant on Civil and Political Rights (ICCPR)) Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП): (Приет през 1966 г. и влязъл в сила 1976 г.); един от основните международни споразумения по правата на човека, МПГПП декларира, че всички хора имат широк спектър от граждански и политически права и създава способи за мониторинг на тяхното спазване от държавите-членки.

(International Covenant on Economic, Social, and Cultural Rights (ICE-SCR)) Международен пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП): (Приет 1966 г. и влязъл в сила 1976 г.); един от основните международни споразумения по правата на човека, МПИСКП декларира, че всички хора имат широк спектър от икономически, социални и културни права.

(International Labour Organisation (ILO)) Международната организация на труда (МОТ): създадена през 1919 г., е тристранна агенция на ООН, която обединява правителства, работодатели и работници от държави-членки за подкрепа на създаването на подходящи условия на труд в съответствие с човешкото достойнство в целия свят.

(Irregular migration) Нерегламентирана миграция: термин, използван от повечето миграционни изследователи вместо „незаконна“, „недокументирана“ или „неразрешена“ миграция, за да се подчертае, че никой не е незаконен по своята същност.

(Jurisprudence) Съдебна практика: правен термин, който се отнася до сбор от съдебни процеси и принципите, установени от тези процеси в даден съд, например съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(Legal rights) Юридически права: (наричани също и законните права); права, предвидени в закона, които могат да бъдат защитавани и представени пред съдилищата. Използва се и за описване на човешките права, свързани с правния процес, например, право на справедлив съдебен процес.

(Life stance) Жизнена позиция: рамка от идеи, които ни помагат да разберем света и да открием смисъла и стойността на живота; споделен етикет, обхващащ както религията, така и нейните алтернативи, без дискриминация в полза на едно от двете.

(LGBT)  ЛГБТ: съкращение за лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора.

(Mediation) Посредничество: процес, при който трети човек помага на спорещите страни да разрешат спорен въпрос чрез обсъждане на проблема за намиране на обща основа, приемлива за двете страни.

(Member States) Държави-членки: страни, които са членове на междуправителствена организация (например на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа).

(Migrant) Мигрант: термин, използван широко в работата на Европейската комисията по въпросите на миграцията, относно, в зависимост от контекста, емигранти, завръщащи се мигранти, имигранти, бежанци, разселени лица и лица от имигрантски произход и / или членове на етнически малцинства, които са били създадени чрез имиграция.

(Minority) Малцинство: всяка етническа, езикова или религиозна група в рамките на една държава, която не е в господстващо положение, състояща се от лица, които притежават чувство за принадлежност към тази група и са решени да съхраняват и развиват своята идентичност.

(Moral rights) Морални права: правата, произтичащи от общи етични принципи, като честност и справедливост.

(Multicultural) Мултикултуралност: хора от различни култури, живеещи съвместно в една общност, взаимодействащи в различна степен, но в същото време запазващи своите отличителни черти.

(Natural rights) Естествените права: права, които принадлежат на хората, просто защото те са човешки същества. Също така се наричат неотменими права и се считат за самоочевидни и универсални и не зависят от законите, обичаите, или вярванията на нито една култура или правителство.

(Negotiation) Преговори: процес, чрез който хората в спор разговарят помежду си, за да се стигне до решение на проблема.

(Neo-Nazism) Неонацизъм: отнася се до появилите се след Втората световна война крайно десни политически или социални движения и идеологии, които се стремят да съживят нацизма или някакъв негов вариант на основата на расов или етнически национализъм.

(Non-formal education) Информално образование: всяка планирана програма за обучение извън формалната образователна система, която е предназначена да подобри определени умения и компетенции, например младежка работа . Неформалното образование също е посочено като неформално обучение.

(Non-governmental Organisations (NGOs)) Неправителствени организации (НПО): организации, създадени да бъдат независими от правителството, обикновено с лобираща, благотворителна, или активистка роля. Някои от тях са големи и международни, като например Червения кръст, Амнести интернешънъл, Скаутското движение, Наблюдение на човешките права, Европейския младежки форум. Други могат да бъдат малки и локални, като например организация, която се застъпва за хората с увреждания в даден град или коалиция за насърчаване на правата на жените в един бежански лагер. Можете да търсите НПО във вашата страна в базата данни на Съвета на Европа, http://ngo-coe.org

(Oligarchy) Олигархия: правителство от една малка група от влиятелни хора.

(Ombudsman) Омбудсман: независим служител, обикновено се назначава от правителството или от парламента, който е натоварен да разследва оплаквания, съобщени от отделни граждани. Думата „Омбудсман“ идва от старонорвежки език и има смисъл на „представител“.

(Optional Protocol) Факултативен протокол: договор, който променя друг договор, например чрез добавяне на допълнителни процедури или разпоредби. Той се нарича „по желание“, защото едно правителство, което е ратифицирало първоначалния договор, може да избере дали да ратифицира промените, направени в протокола.

(Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE)) Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ): Ориентирана към сигурността междуправителствена организация, която обединява почти всички страни от Европа и Централна Азия, САЩ и Канада. Нейният мандат включва въпроси като контрол на въоръженията, правата на човека, свободата на печата и честните избори.

(Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE)) Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ): намиращата се в Страсбург ПАСЕ заседава четири пъти годишно, за да се обсъдят актуални въпроси и да изисква от европейските правителства да предприемат инициативи и да докладват за резултатите. 318-те представителите се назначават измежду членовете на националните парламенти на 47-те държави членки на Съвета на Европа.

(Participation) Участие: участие в обществения живот на една общност или общество. Ревизираната Европейска харта за Обучение с участие на младите хора в местния и регионалния живот е международен политически документ за насърчаване на обучение с участие на младите хора на местно ниво; приет от Конгреса на Съвета на Европа през 2003 година.

(Peace-building) Укрепване на мира: (Включително укрепване на мира след конфликт); предприети дейности в средносрочен и дългосрочен план за справяне с първопричините за насилствени конфликти.

(Political rights) Политически права: правото на хората да участват в политическия живот на тяхната общност и общество, като например чрез гласуване за тяхното правителство.

(Positive discrimination) Афирмативни действия: термин, със същото значение, както позитивни дейности.

(Plutocracy) Плутокрация: система на управление, при която най-богатите хора в страната управляват или имат властта.

(Racism) Расизъм: убеждението, че качествата на хората са повлияни от тяхната етническа група или племе и че членовете на други групи и племена („раси“) не са толкова добри, колкото членовете на собствената, или резултат от несправедливо третиране на членовете на другите „раси“.

(Ratification, to ratify) Ратификация, ратифициране: процесът, чрез който законодателният орган на държавата потвърждава действията на правителството при подписване на договор; официална процедура, чрез която страните се обвързват с договор след неговото приемане. След ратифицирането държавата става страна по договора.

(Refugee) Бежанец: някой, който поради основателни опасения от преследване по расови, религиозни, националностни причини или за принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната на която е гражданин, и не е в състояние да, или поради тези опасения, не желае да ползва закрилата на тази страна. Терминът се използва също и за общо описание на човек в подобно положение, например за лица, търсещи център за бежанци.

(Reservation) Резервация: изключенията, които държавите правят по определен договор, например разпоредби, които те не са съгласни да спазват. Резервациите, обаче, не могат да нарушават основния смисъл на договора.

(Right to development) Право на развитие: правото на групи да се развиват в културно, политическо и икономическо отношение, така че техните човешки права и основни свободи да могат да бъдат постепенно и напълно реализирани. Декларацията на ООН за правото на развитие от 1986 година.

(Role-play) Ролева игра: кратка драма, разигравана от участниците. Хората разчитат на собствения си житейски опит, за да изиграят ролята си в определена ситуация; повечето ролеви игри са импровизирани. Целта на ролевата игра е да се даде възможност на участниците да изпитат ситуации и да изпробват своите решения за проблемите в безопасна среда.

(Rule of law) Върховенство на закона: нито едно лице, независимо дали е правителствен служител, крал или президент, не е над закона. Едни и същи закони се отнасят за тези, които управляват и за тези, които са управлявани.

(Second-generation rights) Права от второ поколение: правата, които са станали популярни около началото на 20-ти век, отнасящи се предимно за икономическите, социалните и културните права, като адекватен стандарт на живот, здравеопазване, жилищно настаняване и образование. Международният пакт за икономически, социални и културни права кодифицира основно тези права. Тъй като терминът предполага върховенство на гражданските и политическите права над икономическите и социалните права, той се използва все по-рядко.

(Separation of powers) Разделение на властите: разделянето на властта между различни органи, така че никой да не е в състояние да упражнява пълен контрол. Нормалното разделение е между законодателните органи, който правят законите, изпълнителните органи за прилагане на законите, и независими съдебни органи, които да контролират спазването на законите.

(Sex) Пол: биологичните различия между мъжете и жените, които са универсални и не се променят. Това е в контраст с джендъра, която се отнася до социални атрибути, които са научени или придобити по време на социализацията като член на дадена общност.

(Shadow report) Доклад в сянка: неофициален доклад, изготвен от институти или частни лица, представляващи гражданското общество, представено на Комитета за наблюдение на договор за правата на човека. Такива доклади обикновено противоречат или допълват официалните доклади за спазването и изпълнението на определен договор, представен от правителството като част от задълженията си по договора.

(Signature) Подписване: подписването на договор е първата стъпка на държавата да стане страна по договора, която определено означава стъпка към ратификация. С подписването на договора държавата изразява намерение в бъдеще да приеме всички задължения, произтичащи от договора, и в същото време да се въздържа от предприемането на дейности в противоречие с тези задължения.

(Simulation) Симулация: разширен структурирана ролева игра, която поставя участниците в непознати ситуации и роли.

(Skill) Умение: способност да се извърши добре една дейност или работа, особено ако е практикувана от човека. Способността да се защитават правата на човека включва, например, умения за комуникация, решаване на проблеми, творческо мислене, преговори и работа в групи.

(Slavery) Робство: практика, основана на отношенията на власт и подчинение, при която едно лице е собственик на друго и може да изисква работа или други услуги от този човек. Съвременните форми на робство, включват: продажбата на деца, детската проституция, експлоатацията на детски труд, използването на деца във въоръжени конфликти, дългова зависимост, трафика на хора, експлоатация на проституцията и принудителен труд.

(Social rights) Социални права: права, необходими за пълноценно участие в живота на обществото. ВДПЧ, Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) и Европейската социална харта гарантират социалните права.

(Solidarity rights) Права за солидарност: виж колективни права.

(Special Rapporteur) Специален докладчик: лице, избрано от орган по правата на човека, като например Съвета на ООН по правата на човека, да докладва на определена тема, например относно адекватното жилищно настаняване, детската проституция и детската порнография, относно насилието срещу жените или за състоянието на човешките права в дадена страна.

(State sovereignty) Държавен суверенитет: идеята, че едно правителство има върховно законно право да определя дейността си в рамките на своята компетентност. Международните документи за правата на човека поставят някои ограничения на суверенитета, като например членството в международни организации като ЕС.

(Stereotype) Стереотип: опростено, генерализирано и често несъзнателно предубеждение за хора или идеи, които могат да доведат до предразсъдъци и дискриминация. Обобщение, в което характеристиките, притежавани от една част от обществена група, се разпростират към групата като цяло.

(Sustainable development) Устойчиво развитие: развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да излага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. Терминът за първи път е използван от Световната комисия по околна среда и развитие (WCED), свикана от ООН през 1983 година.

(Third-generation rights) Права от трето поколение: права, които трудно се класифицират или като гражданско-политически, или като социално-икономически, които се появяват през втората половина на ХХ век. Те включват правото на здравословна околна среда, правото на свобода, правото на развитие, както и правото на природни ресурси. Вижте също колективни права.

(Tolerance) Толерантност: желание да се приемат поведение и убеждения, които са различни от собствените, въпреки че може да не сте съгласни с тях или да не ги одобрявате. Декларация за принципите на толерантността (UNESCO 1995 г.).

(Trade Union) Профсъюз: сдружение на работниците в дадена професия или занаят, който се грижи за общите интереси на работниците, например добри условия на труд. Правото за формиране присъединяване към профсъюз, както и правото на колективно договаряне на работните заплати, са широко признати права на човека.

(Trainer) Обучаващ: човек, който подготвя програми за обучаващи упражненията, например, дебати, учебни посещения, гледане на филми и текущите упражненията на Compass, за група от активни страни. При осъществяване на дейностите на Compass, обучаващият, или учителят, работи демократично с група от млади хора и играе ролята на фасилитатор.

(Training) Обучение: процесът на усвояване на знания, умения и нагласи, които са необходими за извършване на определена работа или дейност, например, да ви подготви да защитавате правата на човека.

(Treaty) Договор: (използва се като синоним на конвенция и пакт); официално споразумение между националните държави, което определя и променя техните взаимни отговорности и задължения. Когато една държава ратифицира договор, който е бил приет, членовете на този договор стават част от нейните вътрешни правни задължения.

(United Nations) Организация на обединените нации: международна междуправителствена организация (МПО), основана през 1945 г. след края на Втората световна война, с цел поддържане на международния свобода и сигурност, развиване на приятелските отношения между народите и насърчаване на социалния прогрес, по-добри стандарти на живот и човешките права.

(UNICEF) УНИЦЕФ: (Детския фонд на ООН); грижи се за защита на правата на децата, подпомага задоволяването на техните основни нужди и разширяването на възможностите им да достигнат пълния си потенциал. УНИЦЕФ се ръководи от Конвенцията за правата на детето и се стреми да я утвърди като международен стандарт за отношение към децата.

(United Nations Security Council (UNSC)) Съвет за сигурност на ООН (СС на ООН): един от основните органи на Организацията на обединените нации и е натоварен с поддържането на международния свобода и сигурност. Той има 5 постоянни члена, всеки от които има право на вето върху всяко решение на Съвета за сигурност, както и 10 непостоянни члена.

(Universality) Универсалност: Принципът, че всички човешки права се отнасят за всички лица във всички държави и общества в света.

(Universal Declaration of Human Rights (UDHR))  Всеобща декларация за правата на човека (ВДПЧ): (Всеобща декларация); приета от Общото събрание на 10 декември 1948 г. Основният документ на ООН за създаване правозащитни стандарти и норми. Всички държави-членки са се споразумели да подкрепят ВДПЧ. Въпреки, че първоначално декларацията е била предвидена като необвързващ документ, с течение на времето различни нейните разпоредби са станали толкова широко признати, че сега може да се каже, че е част от обичайното международно право.

(Youth participation) Младежко участие: виж участие.

(War crimes) Военни престъпления: престъпления, извършени по време на конфликт, вътрешен или международен, което включва тежки нарушения на международното хуманитарно право или други закони, отнасящи се до въоръжените конфликти. Хагските конвенции на 1899 и 1907 година, заедно с Женевската конвенция от 1949 година, са сред първите официални международни закони за войната и военните престъпления, и хуманитарното третиране на жертвите на войната.

(World Health Organisation (WHO)) Световна здравна организация (СЗО): междуправителствена организация под егидата на Организацията на обединените нации, която работи за насърчаване на здравеопазването в световен мащаб.

(Xenophobia) Ксенофобия: (ирационален) страх от чужденци, от лица от други страни или от нещо чуждо като цяло. Ксенофобията може да доведе до дискриминация, расизъм, насилие и дори до въоръжен конфликт срещу чужденци.