Световната здравна организация (СЗО) определи здравето като “състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.”²
Човечеството постигна значителен прогрес в подобряването на състоянието на здравето по света. Научихме се как да лекуваме и контролираме заболяванията, които убиваха милиони. Подобрихме достъпа до вода и канализация и създадохме комплексни системи за здравеопазване. Нашите познания и експертни знания в областта на здравето нарастват бързо и имаме повече налични ресурси за здраве, отколкото когато и да било.
При все това, напредъкът в здравеопазването е изключително неравномерен. Дете, родено днес в Швеция, може да очаква да живее над 80 години, но ако е родено в Бразилия - по-малко от 72 години, по-малко от 63 години, ако е родено в Индия и помалко от 50 години, ако е родено в Лесото. В Ирландия рискът от смърт на майката по време на бременност или раждане е 1 на 47 600. В Афганистан опасността е 1 към 8. Нашата средна продължителност на живота и здравето могат да се различават силно в зависимост от мястото, където живеем и растем, но големи различия в областта на здравето съществуват не само между страните, а също и в самите страни. Дете, родено в Калтън, квартал на шотландския град Глазгоу, може да очаква да живее 28 години по-малко от това, което живее в Лензи, шотландско село, само на 13 километра от него. В Боливия за бебетата, родени от жени без образование, има 10 % вероятност да умрат преди да навършат 1 година, докато за тези, които са родени от жени с най-малко средно образование, има 0,4 % такава вероятност. Във Великобритания смъртността при възрастното население в бедните предградия е 2,5 пъти по-висока от тази в кварталите с най-малко лишения.³

Силните неравенства в областта на здравето, съгласно статистическите данни, не може да се обяснят от биологията. Разликите в здравето между страните и вътре в тях са резултат от социално-икономическа политика, която определя околната среда, където хората се раждат, растат, живеят и работят.⁵  Неравенствата в областта на здравето са несправедливи и могат да се избегнат. В по-голямата част от случаите това дори не е въпрос на икономически растеж. Докато икономическият растеж е важен за развитието, без равномерно разпределение на ресурсите, икономическият ръст в страната дори може да задълбочи неравенството. СЗО посочва, че някои развиващи се страни като Куба, Коста Рика и Шри Ланка са успели да постигнат добри нива на здравеопазване, въпреки сравнително ниския икономически растеж в страната.⁶  Борбата с неравенството в здравето е въпрос на социална справедливост и човешки права.

Глобалното задължение за осигуряване на здраве за всички е посочено в целите на хилядолетието за развитие. Нашите правителства обещаха да постигнат осем задачи за редуциране на бедността до 2015 г, но осъществяването на тази глобална цел няма да е възможно без активното участие на гражданското общество. Хората трябва знаят своите права и задълженията на своите правителства. Трябва да се изисква социално-икономическите стратегии, които са били създадени или реформирани от правителствата, да не задълбочават неравенството в областта на здравето. Здравето не е само стремеж към благополучие. То е и човешко право.

Правото на здраве

Правото на здраве е признато в множество международни и регионални документи, започвайки от Всеобщата  декларация за човешките права (чл. 25) и включвайки Международното споразумение  по социално-икономическите права (чл. 12), Конвенцията за правата на детето (чл. 6, 24), Конвенцията за изкореняване на всички видове дискриминация срещу жените (чл. 10, 11, 12, 14) и Европейската социална харта.
Правото на здраве не трябва да се разбира като право да бъдеш здрав; невъзможно е да се осигури защита срещу всяка възможна причина за недобро здраве на човека. Това е правото на всеки, без дискриминация, да се радва на различните услуги, база и стоки, както и подходящи условия на живот, които са необходими, за да остане здрав, колкото е възможно повече.Правото на здраве включва не само услугите в здравеопазването, а също и условия, които определят нашето здраве, включително: достъп до безопасна питейна вода, подходящи санитарни условия и подслон, подходяща храна, здравословни условия на работа и околна среда, а така също и достъп до образование и информация, свързани със здравето.⁷

Въпрос: Всеки ли трябва да има право на медицинско лечение, независимо от статута и икономическите си възможности?

Съгласно международните документи в областта на човешките права, здравните услуги и база трябва да са достъпни, достижими, приемливи и с добро качество за всички, без дискриминация.

Достъпност означава, че обществената база за здравеопазване, стоки и услуги, както и програми, трябва да са достъпни в достатъчно количество в страната.

Достижимост означава, че здравната база, стоки и услуги трябва да са физически и икономически достъпни за всеки, без дискриминация и трябва да има възможност за търсене, получаване и предаване на информация по отношение на здравните въпроси. Например, здравната база за младите хора трябва да е близо до мястото, където живеят те (включително селските райони и малките градове) и трябва да има обществен транспорт, който да позволява хората да достигат лесно до нея. Работното време трябва да е удобно за младите хора. Здравните бази трябва да са безплатни или много евтини, така че младите хора да могат да си ги позволят. Информацията, свързана със здравето, включително сексуална и репродуктивна, трябва да е леснодостъпна за младите хора, без дискриминация.

Приемливост означава, че стоките и услугите трябва да са културно подходящи и да уважават медицинската етика. Например лекарите и сестрите трябва да са обучени как да говорят на младите хора и децата. Атмосферата в здравния център трябва да бъде подкрепяща и неосъждаща за младите хора.

Качество означава, че здравната база, стоки и услуги трябва да са научно и медицински подходящи и с добро качество⁸. Например здравната информация трябва да е обоснована научно, а услугите, както и лекарствата, трябва да са с добро качество.

Въпрос: Търсещите център за бежанци и хората без документи имат ли достъп до здравеопазване там, където живеете?

Участие

Друг важен аспект от правото на здраве е активното и информирано участие на населението, включително младите хора, във вземането на решения, свързани със здравето на общностно, национално и международно ниво.⁹ Комитетът по икономически, социални и културни права към ООН определя, че „Страните-участнички следва да осигуряват безопасна и подкрепяща среда за юношите и девойките, която да осигурява възможност за участие в решенията, отнасящи се до тяхното здраве, да изграждат умения за живота, да получават съответната информация, да получават съвет  и да преговарят за избора на здравно поведение, който правят.“¹⁰    

Младите хора могат и трябва да са стратегически партньори в дейностите и програмите, които се занимават със здравните проблеми. Има известни международни организации и мрежи, които работят в сътрудничество с младите хора по различни въпроси, свързани със здравето, включително Международната федерация на червения кръст и червения полумесец, Европейската мрежа от училища, съдействащи за укрепване на здравето, Младежката мрежа за равностойно обучение,  Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина,  и др.

Европейският младежки форум подчертава ролята на младежките организации като ключова заинтересована страна в разработването на здравна политика, подходяща за младите хора. В своя доклад по стратегиите за 2008 г. по въпросите на здравето и благополучието на младите хора, е написано „Те [младежките организации] са добро място за организиране на консултации между младите хора и те са най-представителните органи, за да се чуят тревогите на широк кръг от младежта. Множество младежки организации имат определени компетенции в сферата на здравеопазването и затова са подходящ партньор за тези консултации.¹¹

Въпрос: Как можете да вземете участие във вземането на решения по отношение на здравето във вашата общност или страна?

Отчетност 

Човешките права изискват правителствата да бъдат отговорни за своите дейности: да показват, обясняват и преценяват как държавата изпълнява своите задължения по отношение на правото на здраве.
НПО и активистите по света използват различни методи да изискват отчетност за правото на здраве, включително медийни кампании, представяне на независими доклади пред органите по международните споразумения, подаване на оплаквания към национални, регионални и международни съдилища, застъпване за здравните права в националните и регионалните избори и активно участие в инициативите за мониторинг.

Въпрос: Как можете да държите своето правителство отговорно за правото на здраве?

Правото на здраве и Европейската социална харта

В Европа правото на здраве се защитава в Европейската социална харта. Основният член, който поставя ударение върху здравето, е чл. 11, който задължава европейските страни да вземат мерки да насърчават здравето и да осигуряват медицинска помощ в случай на заболяване.

Европейска социална харта – чл. 11 – правото на спорт на здравето

С цел осигуряване на ефективно упражняване на правото на спорт на здравето, договарящите се страни поемат задължението, директно или в сътрудничество с обществени или частни организации, да предприемат необходимите мерки, които заедно с останалото, включват и следното:
1. отстраняване, доколкото е възможно, на причините за недоброто здраве;
2. осигуряване на консултативна и образователна база за поощряване на здравето и насърчаване на индивидуалната отговорност в областта на здравето;
3. предотвратяване, доколкото е възможно, на епидемии и други заболявания.

Хартата се следи от Европейския комитет по социални права. Всяка година Комитетът преглежда докладите, представени от страните - членки и решава дали ситуацията в страната по отношение на здравето и другите социални и икономически права е в съответствие с Европейската социална харта. В допълнение към това, някои европейски организации и национални НПО могат да подадат колективно оплакване срещу страната или комитета.

Съветът на Европа и здравето

В допълнение към продължаващата работа по мониторинг и изпълнение на Европейската социална харта, Съветът на Европа подпомага страните - членки при изпълнението на подхода за „здравните и човешките права за всички“, като обръща внимание върху малцинствата и уязвимите групи с Комитета на експертите по добро управление в здравеопазването. Европейската агенция за качество на лекарствата и здравеопазването допринася за човешкото право на достъп до висококачествени лекарства чрез хармонизиране и координиране на стандартизацията, регулацията и контрола на качеството на лекарствата, кръвопреливането, трансплантацията на органи, фармацевтиката и фармацевтичната помощ.

В постоянно променящата се сфера на биоетиката, Съветът на Европа задачи да намери баланс между свободата на научните изследвания и защитата на хората. Европейската конференция от националните етични комитети насърчава сътрудничеството между националните етични органи в страните- членки и играе роля в насърчаването на дебата по въпросите, повдигнати от развитието в биомедицинската и здравната наука. Конвенцията в Овиедо през 1997 г. по човешките права и биомедицината установи основните принципи на биомедицинската етика. Оттогава са създадени три допълнителни протокола, отнасящи се до забраната на клониране на човешки същества, трансплантацията на органи и биомедицински изследвания.

Младите хора и здравето

Да водиш здравословен начин на живот ще означава нещо различно за всеки. По принцип може да се съгласим, че здравословният начин на живот е този, който позволява на дадено лице да живее живота си по начин, който насърчава физическото и психологическото му благополучие.
За младите хора има различни рискови фактори, на които те са изложени от детството и юношеството, които често водят до лошо хранене, липса на физическа активност и/или пристрастяване – всички те имат последици, които могат да продължат през цялата останала част от живота им. За младите хора, които започват работа много рано в живота, съществуват рискове за професионалното им здраве, които също водят понякога до последици през целия живот. В Европа за младите хора има най-малко 50 % по-висока вероятност да се наранят при работа, отколкото за по-възрастните и също така е по-голяма вероятността да страдат от професионални заболявания.¹²
Младежката политика на Съвета на Европа също така признава благополучието на младите хора за важна цел на младежката политика в рамката на Дневен ред 2020 по младежката политика на Съвета на Европа. Това следва от факта, че през последните години се наблюдава тревожна тенденция в много европейски страни за увеличаване на консумацията на алкохол, наркотици и тютюн от младите хора, съчетани с влошаване на изгледите за социална и икономическа самостоятелност.

Тютюн: В световен мащаб, 5,4 милиона човека умират от тютюневата епидемия всяка година – повече от починалите от HIV/СПИН, малария и туберкулоза, взети заедно. В Европа пушенето е отговорно за до 21 % от смъртните случаи. Средно 24 % от младите хора на 15-годишна възраст пушат всяка седмица¹³.

Въпрос: Трябва ли тютюнът да стане незаконен?

Алкохол: Съгласно СЗО, консумацията на алкохол в Европа е два пъти по-висока в сравнение със средния показател за света. Алкохолът е вторият най-голям рисков фактор за смърт и инвалидност между възрастните хора и най-големият рисков фактор за младите. В Европа се изчислява, че алкохолът предизвиква 518 000 смъртни случая всяка година. Увеличеното пиене на алкохол допринася не само за влошаване на здравето, а също и до загуба на производителност в образователните институции и работното място, тормоз и насилие.¹⁴

Наркотици: Съгласно Бюрото на ООН по наркотиците и престъпленията, между 155 и 250 милиона хора по света, или 3,557 % от населението на възраст 15 – 64 г., е използвало забранени вещества най-малко веднъж през 2009 г. Потребителите на канабис съставляват най-големия брой използващи забранени вещества, но по отношение на вредата, опиатите заемат първото място.¹⁵

Въпрос: Знаете ли какви са последиците за младите хора, които пият голямо количество алкохол и използват наркотици?

Затлъстяване: съгласно СЗО, между 30 и 80 % от възрастните хора в Европа и около 20 % от децата и подрастващите са с наднормено тегло, а 7 % са прекалено пълни.¹⁶ Затлъстяването създава рискове за сърдечносъдови заболявания, диабет, ортопедични проблеми и умствени нарушения. Докладите показват, че дискриминацията, тормозът и дразненето може да са едновременно и причинители, и следствия от напълняването.¹⁷

Прекалено лесно е да се каже, че хората са изцяло отговорни за своето здраве, и следователно, ако започнат да пушат, да ядат нездравословна храна или да използват наркотици, това е техен избор. Обвиняването на жертвата е популярен подход за „разрешаване“ на нездравословно поведение и за съжаление, то се използва в здравната политика и програми в множество европейски страни. Специалистите по обществено здраве спорят, че ако здравната политика игнорира съществуващото неравенство и се фокусира само върху здравното образование и информационните кампании, голям брой хора няма да са в състояние да се радват на своето право на здраве. Например, един доклад на СЗО по затлъстяването в Европа показва, че децата от семейства с понисък социално-икономически статут и по-ниско ниво на образование избират по-малко здравословна храна, в сравнение с децата от семейства с по-високо образование и по-висок социално икономически статус.¹⁸

Въпрос: Защо мислите, че за сравнително по-добре обезпечените групи в обществото, е по-малко вероятно да консумират нездравословни харни или да страдат от пристрастеност към наркотиците?

Друг елемент, който може да доведе до нездравословно поведение, са ценностите и целите в живота, които се ценят в обществото и се насърчават от средствата за масова информация. Западните индустриализирани общества все повече прегръщат задачи в живота като финансов успех, популярност, сила, престиж, социален статус и консумация. Рекламните кампании често целят младите хора да мислят, че те не са достатъчно добри, ако нямат определена нова джаджа или модерни дрехи, не пият определен нов тип напитка или нямат перфектна коса или перфектно тяло, каквито се виждат по телевизията. Огромният натиск да изглеждаш добре и да имаш нови неща въздейства вредно върху умственото и физическото здраве на младите хора. СЗО идентифицира тормоза, ниското самоуважение, социалния натиск, трудностите при справяне с напрежението и възвеличаването на елегантността в средствата за масова информация, за рискови фактори в развитието на хранителни нарушения като анорексия и булимия.¹⁹

Забрана на моделите с „нулев размер“

През 2006 г. Мадридската седмица на модата забрани прекалено слабите модели, като Милано предприе същото действие веднага след това. Здравните организации и групите в гражданското общество водеха кампании други градове да последват тенденцията, с ограничен успех. Испанската забрана започна като резултат на това, че два млади модела в Южна Америка починаха от глад и анорексия.²⁰

Сексуалното и репродуктивното здраве

Сексуалното и репродуктивното здраве често носят със себе си чувствителни и противоречиви въпроси за младите хора, техните семейства и професионалистите в здравеопазването. Подрастващите и младите хора са изправени пред много предизвикателства, свързани с тяхното сексуално и репродуктивно здраве. Поради пубертета и бурното психологическо развитие, през което минават младите хора, те са уязвими на натиск от обществото и своите връстници при възприемане на рисково здравно поведение, което често включва рисково сексуално поведение. В много общества сексуалността на подрастващите е много противоречив въпрос и хората се питат дали младите хора трябва да получават сексуално образование извън семейството или дали младите хора под 18-годишна възраст трябва получават анонимни съвети или лечение без разрешение на своите родители. Сексуалното и репродуктивното здраве също оказва влияние върху жените и мъжете по различен начин.

Въпрос: Какви гледища съществуват във вашата страна, които могат да повлияят негативно върху сексуалното и репродуктивното здраве на младите хора?

Сексуалното и репродуктивното здраве в цифри

Всяка минута в света най-малко една жена умира по време на раждане или от усложнения, свързани с бременността. Това означава 529 000 жени на година.²¹
Съгласно UNFPA, най-малко 200 милиона жени по света желаят да използват, но нямат достъп до безопасни и ефективни методи за семейно планиране.
Повече от една четвърт от жените, които забременяват всяка година, претърпяват аборти. По-голямата част от тези аборти се прави тайно и се извършва в небезопасни условия ²²
 Съгласно оценката, направена през 2008 г., 33,4 милиона души са живели с ХИВ /СПИН. Голямото мнозинство от тях са в страни с нисък и среден доход.²³ За младите хора (на възраст 15-24 години) се изчислява, че съставляват около 40 % от новите инфекции с HIV по света.

Лошото здравословно състояние става нарушение на човешките права, когато настъпва в резултат на невъзможност за дадена страна да уважава, защитава или изпълнява своите задължения по отношение на човешките права²⁴  Нашите страни имат задължение да направят всичко, което е възможно, за нашата защита срещу влошаване на здравословното състояние, достъпни и висококачествени медицински услуги, както и програми за борба с предразсъдъци, дискриминацията и опасните културни практики.

К. Л. срещу Перу и свободата от жестоко и нечовешко отношение

К. Л., 17-годишно момиче, е била бременна с аненцефален зародиш (зародиш с частично или пълно отсъствие на мозък, който не може да издържи раждането или би починал в срок от няколко часа или дни след раждането). Въпреки, че законът за абортите в Перу позволява аборт в случай, че животът или здравето на майката са в опасност, на К. Л. е отказан аборт и е трябвало да роди бебето и да го кърми в течение на четирите дни, през които е живяло.
През 2005 г. Комитетът по човешки права на ООН постанови, че Перу е нарушила правото на К. Л.да бъде освободена от жестоко, нечовешко и унизително отношение (чл. 7 от ICCPR) и правото на личен живот (чл. 17). Комитетът заяви, че държавата би следвало да осигури по време и след бременността ѝ „медицинска и психологическа подкрепа, необходими ѝ при специфичните обстоятелства на нейния случай“.²⁵

Психично здраве

Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благополучие, в което личността разбира своите собствени възможности, може да се прави с нормалните напрежения на живота, може да работи продуктивно и плодотворно и е в състояние да дава принос към своята общност.²⁶
Съгласно СЗО, един от четири човека по света ще бъде засегнат от психични или неврологични нарушения в някакъв момент от своя живот.²⁷  Младите хора са особено силно подложени на риск от развиване на психични нарушения, тъй като са в преход от зависимост към независимост, влизайки в света на възрастните. Новите трудности и промени, като пубертет, нови връзки, напускане на бащиния дом за първи път, финансова нестабилност, тревоги, свързани с работата и образованието, могат да предизвикат високи нива на стрес, което да доведе до психични нарушения. Някои нарушения като депресия, шизофрения, нарушения в храненето и злоупотреба с психоактивни вещества, се идентифицират като имащи своето начало в млада възраст.²⁸ В допълнение към това, самоубийствата представляват втората по важност причина за смърт при децата и младите хора на възраст 10-24 г. по света.

Изчислява се, че само 10-15 % от младите хора с проблеми в психичното здраве получават помощ от професионалисти.²⁹  Следователно, е важно не само да се осигурят достъпни услуги в областта на психичното здраве, а също и да се образова обществото за съществуването на професионална помощ, както и за борба с предразсъдъците и стереотипите, които пречат на младите хора да търсят помощ.

Въпрос: Знаете ли къде един млад човек може да получи подходяща за младите хора психиатрична здравна помощ на мястото, където живеете?

Бедност и достъп до лекарства

Средствата, отпускани за обществено здравеопазване в държавите с високи и ниски доходи по-често са от полза за богатите, отколкото за бедните. Повече от 90% от световната продукция на лекарства се консумира само от 15% от населението на света. Например между 1997 и 2004 година са одобрени 1,556 нови лекарства за световния пазар. Само 21 от тях, обаче, са специално разработени за тропически болести и туберкулоза, въпреки че тези болести представляват 11.4% от заболяванията в света.³¹ Тропическите болести като малария, проказа, болест на Шагас и други, се наричат пренебрегвани болести, защото въпреки че засягат повече от един милиард хора по света, те често остават забравени, тъй като се разпространяват сред най-бедните и най-маргинализираните общности.³²  Посочва се също, че в развив ащите се страни пациентите трябва да заплащат 50-90% от лекарствата за първа необходимост от своя джоб.

Почти два милиарда души по света нямат достъп до лекарства от първа необходимост. Високите разходи за лекарства са една от основните причини, поради които хората всъщност не могат да получат наличните лекарства, от които се нуждаят. Специалният докладчик на ООН по правото на здраве спори, че подобряването на достъпа до съществуващи лекарства биха могли да спасяват 10 милиона живота всяка година.³⁴

Генерични лекарства

Един от най-добрите начини за намаляване на цените и повишаване на достъпа до медикаменти е разрешаването и популяризирането на генеричните лекарства. Генеричното лекарство е копие на фармацевтичен продукт с търговска марка. Генеричните лекарства са също толкова ефективни, колкото и аналозите им с търговска марка; найголямата разлика е цената. По-евтино е да произвеждаш генерични лекарства, защото производителите не трябва да плащат за изобретяване на лекарството и за подробни клинични изследвания за безопасност и ефикасност. Заради ниската цена, генеричните лекарства често са единствените лекарства, до които хората, живеещи в бедност, имат достъп.
Фармацевтичните компании спорят, че генеричните лекарства намаляват техните печалби и следователно засягат способността им да инвестират в научноизследователска и развойна дейност за нови лекарства. За да бъдат подпомогнати, фармацевтичните компании, които разработват нови лекарства, да възстановят средствата, които са изразходвали за това и за да имат възможност да спечелят от създаването им, те получават патент. Патентът или правото на интелектуална собственост е набор от изключителни права, които държавата дава на изобретателя, за да направи, използва, продаде и предложи за продажба или внос изобретението. Патентът обикновено е със срок от двадесет години и през този период други компании не могат да произвеждат, продават, предлагат за продажба или внос патентованото лекарство.

Въпрос: Имат ли фармацевтичните компании задължения към правата на човека?

Въпросите, свързани с интелектуалната собственост, създават огромно напрежение между глобалния Север и Юг. Развитите страни оспорват правото на фармацевтичните индустрии да патентоват своите лекарства. Развиващите се страни спорят, че глобалните стандарти за интелектуална собственост пречат на тяхното развитие, защото не са добре подготвени или оборудвани, за да се възползват от тези стандарти. Международният договор за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS) влезе в сила през 1995г. и се администрира от Световната търговска организация (СТО). Това законодателство имаше за цел да окаже огромно въздействие върху производството на генерични лекарства; в резултат на това развиващите се страни получиха преходен период и възможност да продължат разработването на генерични лекарства до 2000 година, а най-слабо развитите страни получиха преходен период до 2016 година за фармацевтичните патенти и неоповестената информация.³⁵

Влиянието на правата на интелектуална собственост върху правата на човека

„Последствието от TRIPS е, че новите, по-добри лекарства се предлагат само в държави, които имат капацитета да покрият високия разход. […] Чувства се, че ако съществува капацитет за осигуряване на генерично, ефективно и все пак евтино лечение на СПИН в развиващия се свят, тогава е неморално да не бъде разрешено производството на лекарства, които ще спасят милиони животи."³⁶
AVERT – международна благотворителна организация за ХИВ и СПИН (www.avert.org)
Според организацията „Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières – MSF) много развиващи се страни са поставени под натиска да въведат по-рестриктивни условия в своите патентни закони, отколкото се изисква в договора TRIPS. Въпреки че развиващите се страни не са задължени от международното право да затегнат своите патентни закони, много често те нямат избор, тъй като рестриктивните клаузи стават част от търговските споразумения със Съединените щати или Европейския съюз.³⁷
Като реакция спрямо преговорите за свободни търговски споразумения между ЕС и страните от Азия и Латинска Америка, MSF започна кампания, наречена „Европа! Долу ръцете от нашите лекарства“.
Можете да намерите повече информация за тази кампания на адрес: www.msfaccess.org

Бележки

1 Амартиа Сен, “Здраве в развитие“, Бюлетин на Световната здравна организация (1999): 77:620.
2  Преамбюл към Устава на Световната здравна организация, приет от Международната конференция по въпросите на здравеопазването, Ню Йорк, 19-22 юни 1946г.; подписан на 22 юли 1946г. от представителите на 61 държави (Официален архив на Световната здравна организация, бр. 2, стр. 100) и влязъл в сила на 7 април 1948г.
3  Комисията по социалните детерминанти на здравето, Преодоляване на празнината в едно поколение: здравен капитал чрез дейности, насочени към социалните детерминанти на здравето. Заключителен доклад (СЗО: 2008).
4 Гил Уолт, Здравна политика: въведение в процеса и властта, стр.
5 Прес съобщение, http://www.who.int/mediacentre/news/releases/2008/pr29/en/index.html
6 ibid. 
7 Комитет за икономически, социални и културни права, Генерален коментар 14, Правото на най-високия достижим стандарт за здраве (Двадесет и втора сесия, 2000). Текста можете да намерите в U.N. Doc. E/C.12/2000/4 (2000): Сборник генерални коментари и генерални препоръки, приети от органите, създадени с договорите за правата на човека, U.N. Doc. HRI/GEN/1/Rev.6 at 85 (2003).
8 Генерален коментар 14, supra, n. 7, at, para 12.
9 Генерален коментар 14, supra, n.7, at, para 1.
10 Генерален коментар 14, supra, n.7, at, para 23.
11 Европейски младежки форум, 2008, Политически документ за здравето и социално подпомагане на младите хора, стр. 14.
12 http://osha.europa.eu/en/priority_groups/young_people
13 http://www.euro.who.int/en/what-we-do/health-topics/disease-prevention/tobacco/facts-and-figures
14 Световна здравна организация (СЗО) (2010) Добри практики за прогнозиране на разходите за алкохол – Препоръки за бъдещи изследвания, стр.
15 Служба на ООН по наркотиците и престъпността (2010), Световен доклад за наркотиците 2010.
16 СЗО (2007) Предизвикателството на затлъстяването в европейския регион на СЗО и стратегиите за реакция, стр. 1.
17 СЗО (2007) Предизвикателството на затлъстяването в европейския регион на СЗО и стратегиите за реакция, стр. 158.
18 СЗО (2007) Предизвикателството на затлъстяването в европейския регион на СЗО и стратегиите за реакция, стр.
19 СЗО (2004) Превенция на умствените заболявания: ефективна намеса и политически възможности.
20 http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/1540595/Fashion-leaders-refuse-to-ban-size-zero-models.html
21 http://www.who.int/research/en/
22 United Nations Population Fund; http://www.unfpa.org/rh/planning.htm
23 http://www.who.int/research/en/
24 Пол Хънт, Джудит Буено де Мескита (2005) Правото на сексуално и репродуктивно здраве, Есекски университет.
25 К.Л. срещу Перу, Съобщение № 1153/2003, U.N. Doc. CCPR/C/85/D/1153/2003, 2005.
26  СЗО (2005) Подобряване на психическото здраве: концепции, появяващи се доказателства, Практика: Доклад на Световната здравна организация, Департамент по психическо здраве и злоупотреба с вещества, съвместно с Викторианската фондация за промоция на здравето и Университета в Мелбърн. Световна здравна организация. Женева.
27 СЗО (2001) Психическо здраве: Ново разбиране, нова надежда.
28 СЗО (2010) Промоция на психическото здраве при младите хора – инвестиция за бъдещето.
29 СЗО (2010) Промоция на психическото здраве при младите хора – инвестиция за бъдещето.
30 Мармо, М. Здравето в един неравен свят. Lancet, (2006) стр. 2,081.
31 http://www.dndi.org/index.php/media-centre.html?ids=6 
32 http://www.who.int/neglected_diseases/en/
33 Доклад за популяризирането и опазването на всички права на човека, граждански, политически, икономически, социални и културни права, включително правото на развитие, 31 март 2009, A/HRC/11/12.
34 Доклад на Специалния докладчик относно правото на всеки да се възползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве, 11 август 2008, A/63/263, стр. 15.
35 http://www.wto.org/english/thewto_e/whatis_e/tif_e/agrm7_e.htm
36 http://www.avert.org/generic.htm
37 http://www.msfaccess.org/main/access-patents/introduction-to-access-and-patents/trips/going-beyond-trips-trips-plus-provisions/