„Всеки има правото, индивидуално или в партньорство с други, да спомага и да съдейства за защитата на осъществяване на човешките права и фундаменталните свободи на национални и международни нива.“
Член 1, Декларация на ООН за защитниците на човешките права

Какво са неправителствените организации?

Терминът неправителствен или нестопански обикновено покрива редица организации, които съставят гражданското общество. Такива организации се характеризират, в общия случай, като имащи за цел на съществуване нещо различно от финансови печалби. Обаче това оставя множество причини за съществуване и широко разнообразие от начинания и дейности. Неправителствените организации варират от малки групи за натиск, свързани с конкретна загриженост за околната среда или конкретни нарушения на човешките права, до образователни, благотворителни, за жени, за бежанци, културни асоциации, религиозни организации правни фондации, програми за хуманитарна помощ – и списъкът може да продължи – чак до огромни международни организации със стотици и дори хиляди клонове или членове от различни части на света.
В този раздел накратко ще разгледаме важната роля, която организациите са имали, и продължават и да имат, за защитата на човешките права по света. Почти на всяко ниво от различните опити за запазване достойнството на индивидуалния гражданин, когато то е застрашено от силата на държавата, неправителствените организации играят решаваща роля:

•  борят се срещу индивидуални нарушавания на човешките права директно или чрез подкрепа на конкретни „тестови случаи“ в съответните съдилища
• предлагат директна подкрепа на тези, чиито човешки права са нарушени
• лобират за промени в националното, регионалното и международното законодателство
• подпомагат съдържателното развитие на тези закони
• насърчават знанията за и уважението на човешките права сред населението

Приносът на неправителствените организации е важен не само по отношение постигнатите резултати, а от там и оптимизма у хората при защитаването им на човешките права по света, но също и защото неправителствените организации, в много пряк смисъл, са инструменти достъпни за използване от индивиди или групи по цял свят. Те са управлявани и координирани – подобно на много организации – от частни лица, но също черпят голяма част от силата си от членовете на обществото, което доброволно предлага подкрепа за каузата им. Този факт им придава голямо значение за тези индивиди, които желаят да допринесат за подобряване на човешките права по света.

Видове неправителствени организации за човешки права

Световната конференция на ООН за Човешките права от 1993-та – известна като Виенска конференция – е посетена от 841 неправителствени организации от целия свят, всички от които се определят като работещи с мисията за човешки права. Макар и впечатляващо число само по себе си, то всъщност представя само малка частица от общия брой неправителствени организации за човешките права по света.

Повечето самоопределени „организации за човешки права“ са заети в защитата на гражданските и политическите права. Най-добре известните такива организации, поне на международната сцена, включват „Амнести Интернешънъл“, „Human Rights Watch“, Международната федерация за човешките права, „Human Rights First“ и „Intersights“. Въпреки това, както се убедихме, гражданските и политическите права са само една категория на много различни човешки права, признати от международното общество, а нови права продължават да се появяват, дори днес. Когато отчетем и разгледаме как неправителствените организации,  активни в борбата с бедността, насилието, расизма, здравните проблеми, бездомността, грижата за околната среда, да споменем само някои, действителният брой неправителствени организации ангажирани в защитата на човешките права, в една или друга форма, достига стотици хиляди по света.

Въпрос: Знаете ли за неправителствени организации, борещи се за човешките права в страната Ви?

Как повлияват те на процеса?

Неправителствените организации може да се ангажират със защитата на човешките права на различни етапи, а използваните от тях стратегии ще варират по отношение природата на целите им – тяхната конкретност или обобщеност; дългосрочната или краткосрочна природа; техният местен, национален или международен обхват, и така нататък.

а. Директна помощ

Често срещано при неправителствените организации, работещи по социални или икономически права да предлагат някаква форма на директна услуга за станалите жертва на нарушаване на човешките права. Такива услуги може да приемат формата на хуманитарна помощ, защита или обучение за придобиване на нови умения. В друг план, когато правото е защитено по закон, те може да включват правна защита или съвет как да представят оплакванията си.
В много от случаите, обаче, директната помощ на жертвите на нарушения или защитник на човешките права или не е възможно или не представлява най-добрата употреба на ресурсите на организацията. При такива случаи, а те вероятно представляват мнозинството от случаите, неправителствените организации трябва да гледат дългосрочно или да помислят за други начини или да поправят нарушенията или предпазят от случването на пдообни в бъдеще.

б. Събиране на точна информация

Ако има фундаментална стратегия, залегнала в основата на различни форми на неправителствен активизъм, тя вероятно е идеята да бъдат „показани“ извършителите на несправедливостта. Правителствата много често могат да избегнат задълженията си по международните споразумения или други стандарти за права, които са подписали, защото отражението на политиките им просто не е известно на широката публика. Събирането на такава информация и използването и за допринасяне за прозрачност в докладите на правителството е от изключителна важност те да бъдат държани отговорни и често се използва от неправителствените организации.
Те се опитват да упражнят натиск върху хората или правителствата като определят проблем който ще повлияе на чувството за справедливост на хората, а после го разгласят.
 Два от най-добре известните примери за организации прочути с точното следене и доклади са Амнести интернешънъл и Международния комитет на Червения кръст. И двете организации разполагат с авторитета не само сред широката общественост, но и на нивото на ООН, където докладите им се вземат предвид като част от официалния процес по наблюдения на правителствата, които са се съгласили да бъдат обвързани от условията на международните споразумения.

в. Кампании и лобиране

Международни действащи лица често се включват в кампании в защита на достигане на промяна в политиката. Още веднъж, има много форми, като неправителствената организация ще се опита да възприеме най-подходящата, предвид замислени задачи, природата на „мишената“, и, разбира се, собствените си ресурси. Някои чести практики са описани по-долу.

• • Кампаниите с писане на писма са метод използван с голям ефект от   Амнести интернешънъл и други неправителствени организации. Хората и организациите „бомбардират“ правителствените служители с писма от хиляти членове по цял   свят.
• Улични дейности или демонстрации, с медийното отразяване, които те обикновено привличат, могат да бъдат използванни от организации, искащи да получат подкрепата на обществеността или да изложат на обществено внимание „името и срама“ на правителството.
• Медиите често играят бажна роля в процеса на лобиране, в момента и социалните медии и Интернет играят все побажна роля.
• За да отразят реалната ситуация относно упражнението на човешките права в определена държава, НПО предоставят допълнителни доклади на наблюдаващите органи на ООН.

В добавка към демонстрации на поддръжка или публично негодувание, неправителствените организации могат да се ангажират още и с частни срещи или брифинги с представителни лица. Понякога самата заплаха нещо да бъде поставено в общественото полезрение може да е достатъчно за промяна в политика или практика, както и в историята долу. Макар, в един момент, това да е било извършвано със записи на лента, плакати и факсове, сега се извършва с кампании по електронната поща и петиции, интернет страници, блогове или електронни социални мрежи.

Като цяло, колкото по-голяма подкрепа от обществеността или от други влиятелни действащи лица (например, други правителства), толкова по-вероятно е кампания да постигне целите си. Макар и не винаги да използват тази подкрепа директно, неправителствените организации могат да подсигурят посланието им да бъде чуто просто като индикират, че голямо обществено движение може да бъде мобилизирано срещу правителството или много правителства.

Въпрос: Имало ли е авторитетни кампании в страната Ви? Какъв е бил резултатът?

г. Обучение по човешки права и осъзнатост

Много неправителствени организации по човешките права включват още, поне в част от дейностите си, някакъв вид публична запознатост или образователна дейност. Осъзнавайки, че същността на подкрепата им зависи от широката общественост, неправителствените организации се опитват да допринесат за по-голямо познаване на проблемите с човешките права у членовете на обществеността. По-голямо учене на проблемите и начините за защитаването им има вероятност да породи по-голямо уважение и, по този начин, да увеличи вероятността да бъде мобилизирана подкрепа в определен случай на нарушаване на човешки права. Тази подкрепа, или потенциална подкрепа, лежи в основата на успеха неправителственото общество при подобряването на средата на човешките права.

Примери за успешен активизъм

„Център за жилищни права и евикции“ (COHRE / Centre on Housing Rights and Evictions)

Тази организация за човешки права е основана през 1994-та година, за да работи по защитата на жилищните права и предпазването от насилствено изгонване по света. COHRE използва разбирането в международния закон за човешките права на „жилище“ като подразбиращо повече от покрив на нечия глава. COHRE набляга, че „приблизително половината от световното население имат достъп до адекватни жилища, които са гарантирани за тях от международните закони за човешки права“. С подсигуряване на защита за адекватни жилищна права, COHRE и партньорите им по света осигуряват анализ, застъпничество, обществено образование, обучение и работа по съдебни дела относно:

• насилствено изгонване
• сигурност на срока на владеене
• достъп до земя
• вода и санитация
• жени и жилищни права
• тъжби и правни съвети
• реституция и възвръщане
• влиянието на мега-събития върху жилищните права.

В скорошно значимо решение от ноември 2010-та, COHRE срещу Италия, Комитетът по социални права на Съвета на Европа (надзираващ Ревизираната европейска социална харта), реши че Италия е нарушила правата на ромското си население поради унищожаването на ромски лагери и прогонването и изхвърлянето изхвърлянето на ромите от Италия. Тези масови експулсирания на неиталиански роми , които са граждани на други страни от ЕС, драматично са нараснали след 2008-ма година. Открити са нарушения по: дискриминация и нарушаване правата на ромите за адекватни жилища; социална, правна и икономическа защита; защита от бедност и социално изключване; и правата на ромски семейства мигранти на защита и помощ. Политиката на Италия и практиките, оставящи ромските представители да живеят в отделени и твърде неадекватни жилищни условия са също критикувани.

Член 31 – правото на жилище

С оглед осигуряване ефективното упражняване на правото на жилище, Страните залагат да предприемат мерки с цел:

 - да спомогнат за достъп до жилище с адекватен стандарт

 - да предотвратят и намалят бездомието с оглед постепенното му елиминиране

 - да направят цената на жилищата достъпна за тези с неадекватни ресурси. Европейска социална харта (преразгледана), 1996

Тревоги за околната среда в Щвейцария

Между 1961-ва и 1976-та, няколко големи химически гиганта изхвърлят над 114 000 тона токсични индустриални химически отпадъци в бившата глинена мина в Бонфол в Швейцария. Макарда би било незаконно изхвърлянето днес, през 1961ва, когато отпадъчното сметище е създадено, законът не го забранявал. Токсичните отпадъци останали на мястото и продължили да замърсяват околните общности и околна среда със смес от органични и неорганични замърсители.
На 14-ти май 2000-та година, оголо 100 активиста на Грийнпийс окупират мястото на сметището в Бонфол, близо да Базел, Швейцария, с искане химическите компании, изхвърлили токсичните отпадъци на мястото, да поемат пълна отговорност за почистването им. Активистите заявили, че ще окупират мястото, докато химическите компания не се ангажират с изчистването по начин, който няма да представлява допълнителен риск за здравето на човека и природата.

Окупирането на сметището принудило химическите компании да се срещнат с представители на обществеността и Грийнпийс и, в резултат, химическата индустрия най-после подписала споразумение за завършване на проучване по почистване до февруари 2001-ва година и започване на процеса по почистване до 2001-ва. Индустрията се съгласила още да включи местните общности и природозащитни организации изцяло в почистването и да информира местните общности относно замърсяването на подземните и питейни води, последствие от изхвърлянето. На 7-ми юли 2001-ва Грийнпийс прекратява окупацията на химическото сметище.

Противопоставяне на дискриминацията – Европейски център за правата на ромите (ERRC)

ERRC работи да се увери, че проблемите с човешките права, пред които са изправени ромските общества, са твърдо на политически дневен ред в Европа и извън нея. Методичното проучване на ERRC е осигурило продължаваща подробна информация относно ситуацията с човешките права на ромите, особено насилието, срещу което са изправени, структурни форми на дискриминация срещу тях и отричане на достъп до икономически и социални права. ERRC иска да допринесе към ситуацията с човешките права на ромските общества чрез повишаване на осъзнатостта, разработка на политики и стратегически жалби. Кампании излагат на показ насилие и омраза в говоренето срещу ромите, сегрегация при обучението, насилствено прогонване и склоняване към стерилизацията им.
Чрез работата си по отношение на човешките права, ERRC се стреми да даде сила  на ромските активисти да се борят с неравенството. Това се извършва чрез стажове , подкепа на изследвания , работилници и публикуване на наръчници като „Да познаваш правата си и да се бориш за тях: съветник за ромски активисти“

„Проучване на ERRC в България, Унгария, Република Чехия, Словакия и Румъния в ранната 2010-та с полиция, неправителствени организации и анти-трафикови експерти, e установилo, че ромите се приема да представляват 50-80% от жертвите [на трафик на човешки същества] в България, 40-80% в Унгария, 70% в Словакия и до 70% в части от Република Чехия.“ Изложение за правата на ромите, Доклад за човешките права в Европа

Диамантените войни

„Globall Witness“ е неправителствена организация, работеща срещу конфликти, свързани с природните ресурси и корупция, както и злоупотреба с природни и човешки права, произтичащи от тях. Тя работи, за да изложи на показ бруталността, до която това води, и да изправи извършителите на съд.
Една от кампаниите е свързана с кървавите диаманти или конфликтни диаманти – т.е. скъпоценни камъни, произхождащи от райони, контролирани от сили или фракции, противопоставени на легитимни и международно-признати правителства, и използвани за финансиране на военни дейности срещу правителства, или срещу решения на Съвета по сигурност на ООН. Изложени доказателства от „Global Witness“ потвърждават, че подобни ресурси са използвани за финансиране на конфликти в Африка, довели до смъртта и преместването на милиони хора. Диамантите са използвани и от терористични групи като ал-Кайда за финансиране на дейността им и с цел пране на пари. Те сътрудничили с други неправителствени организации и лобирали непрестанно докато глобална кампания, способна да се заеме с глобалната индустрия не се надигнала.
През май 2000-та година държави, търгуващи с и произвеждащи диаманти, представители  на диамантената индустрия, както и неправителствени организации, включително „Global Witness“, се срещнали в Кимбърли, Южна Африка, и основали международна схема за диамантена сертификация, през 2003-та, известна като Процесът Кимбърли. По тази схема всички диаманти, търгувани от страни членки са сертифицирани, така че купувачите са сигурни, че същите не са конфликтни. „Globall Witness“ е официален наблюдател на тази схема и продължава да провежда кампании за подсилването и ефективното внедряване на правилата си, за да подсигури диамантите никога повече да не подклаждат конфликти, а вместо това да се превърнат в позитивна сила за развитие.
„Global Witness“ са съноминирани за Нобеловата награда за свобода през 2003-та за работата си с борбата с конфликтните диаманти.

Рампи за инвалидни колички в Тузла

През 1996-та, неправителствена организация за инвалидите в Тузла, Босна и Херцеговина, реши да направи кампания за осъзнатостта от трафика. Организацията „Lotos“ си постави за цел да повиши осъзнатостта за инвалидите в условия на трафик, и идентифицира няколко конкретни задачи, включително специални места за паркиране на инвалиди, по-добър достъп до обществен транспорт, и достъп до тротоари и пътища. Те проведоха събития в течение на седмица, точно преди започването на изборната кампания. В края на периода обществената осъзнатост беше повишена и всички тротоари в Тузла бяха реконструирани с рампи!