Вече знаем, че човешките права са неотчуждими права притежавани от всяко човешко същество, но как можем да имаме достъп до тези права? Къде можем да намерим доказателство, че тези права са официално признати от държавите? И как се прилагат тези права?

Местни човешки права

Знае се по подразбиране, че защитата и тълкуването на човешките права най-много разчитат на разработки и механизми на национално ниво. Законите, политиките, процедурите и механизмите налице на национално ниво са ключови за използването на човешките права във всяка страна. Именно затова е изключително важно човешките права да са част от националните конституционни и законови системи, съдебните професионалисти да са обучени в прилагането на стандартите на човешките права и нарушенията на човешките права да бъдат порицавани и санкционирани. Нaционалните стандарти имат по-директно влияние и националните процедури са по-достъпни от онези на регионално и международно нива. Както Елинор Рузвелт отбелязва:

Къде, в крайна сметка, започват универсалните човешки права? В малки места, близо до дома - толкова близо и толкова малки, че не могат да се видят на никоя карта на света. Все пак те са светът на отделния човек: кварталът, в който живее; училището или колежа, които посещава; фабриката, фермата или офиса, в които работи. Такива са местата, където всеки мъж, жена и дете търси равна справедливост, равна възможност, равно достойнство без дискриминация. Само тогава, когато тези правa имат смисъл там, тогава имат смисъл и навсякъде другаде.²

Задължението на Държавата да уважава, промотира, защитава и да изпълнява правата е съответно от първостепенно значение и задължението на регионалните и международните трибунали влиза в действие основно, когато държавата преднамерено или системно нарушава правата. Всички знаем примери, когато прибягването до регионални и международни механизми е ставало необходимо за признаването, че са налице нарушения на национално ниво. Регионалните и международните грижи и помощ могат да бъдат задействани за осигуряване на правата на местно ниво, но това се прави само, когато всички местни звена са били използвани и изчерпани. Именно поради тази причина ние посвещаваме останалата част на тази секция именно на този сценарий. Какво център за бежанци има, когато местните системи са се провалили в осигуряването на адекватна зашита на ползването на човешки права?

Въпрос: Защо според вас дори държавите с най-лоши показатели за човешките права са готови да подпишат международни споразумения за човешките права?

Човешките права се признават със споразумения

На международно ниво държавите са се обединили за да съставят определени споразумения по темата за човешки права. Тези споразумения основават обективни стандарти на поведение за държавите налагайки им определени задължения към хората. Те могат да бъдат два вида: законово-обвързващи и необвързващи.
Обвързващ документ, често наричан Договор, Конвенция или Споразумение, представлява доброволно обвързване на държавите да прилагат човешките права на национално ниво. Държавите индивидуално се задължават да бъдат обвързани от тези стандарти чрез ратифициране или добавяне (просто подписвайки документа не го прави обвързващ въпреки, че представлява готовността да се осигури това). Държавите могат да правят резервации или декларации в съответствие с Виенската конвенция от 1979 г. за Законът за Договорите, който ги освобождава от определени клаузи в документа, като идеята е да се накарат колкото може повече от тях да подпишат. В крайна сметка е по-добре да имаме държава, която обещава да уважава някои клаузи за човешки права отколкото с никои. С механизма, обаче, може понякога да бъде злоупотребено и да той да бъде използван като претекст за отричане на човешки права, разрешавайки на държавите да „избягат“ международен наблюдение в определени зони.
Човешките права, обаче, също са проникнали в обвързващи закони на национално ниво. Международните норми за човешки права са вдъхновили много държави да въдворят такива стандарти в националните си конституции и друго законодателство. Те могат също да предоставят пътища за прикриване на нарушения на човешки права на национално ниво.

 В контраст, необвързващ инструмент е основно просто декларация или политическо споразумение от държавите, което означава, че ще бъдат направени всички опити за да се изпълни набора от права, но без законово задължение да се направи това. Това обикновено означава на практика, че няма официални или законови механизми за прилагане, въпреки че може да има силно политическо обвързване за да ги има.

Въпрос: Каква е стойността на едно просто „обещание“ да се спазват стандартите за човешки права, когато не е подплатено със законови механизми? По-добре ли е от нищо?

Срещите на Общото събрание на Обединените нации или ООН конференциите организирани за специфични проблеми често водят до декларация на обединените нации или до необвързващ документ, който се нарича „мек закон“. Всички държави, просто бивайки членове на Организацията на обединените нации или взимайки участие в конференцията, се считат за съгласни със издадената декларация. Признаването на човешки права трябва също, на национално ниво, да бъде резултат от споразумение между държавата и народа й. Когато човешките права са признати на национално ниво, те стават основно политическо обвързване на държавата към нейния народ.

Ключови международни документи

Важността на човешките права все повече се признава чрез по-широки инструменти предлагащи такава защита. Това трябва да бъде рзглеждано като победа не само за активистите за човешките права, но и за хората като цяло Изводът от такъв успех е развититето на големи и сложни текстове за човеки права (инструменти) и процедури за прилагане. Инструментите за човешки права обикновено се класифицират под три основни категории: георграфски обхват (регионален и универсален), категорията на правя предоставена за и където е приложимо специфичната категория лица или групи на които се дава защита.
На ниво на Организацията на обединените нации само, има повече от сто документа свързани с човешките права и ако добавим и тези на различни регионални нива, броят се увеличава допълнително. Не можем да вземем предвид всички тези инструменти затова тази секция ще се занимае само с онези, които са най-съотносими за целта на образованието за човешките права с Компас:

• документи, които са били широко приети и са положили основа за развитие на други инструменти за човешки права, най-конкретно Законът за международни права. За по-специфични инструменти, като Конвенцията за бежанци, Конвенцията за Геноцид и интрументи за Междунаросни Хуманитарни Закони, моля прочетете тематичната секция на глава 5
• документи отнасящи се до специфични проблеми или бенефициенти, които са изследвани в този наръчник
• най-важните Европейски документи

Инструменти на Организацията на обединените нации

Най-важният глобален инструмент за човешки права е Всеобщата Декларация за правата на човека приета през 1948 г. от Общото Събрание на ООН. Тя е толкова широко приета, че първоначалният ѝ необвързващ характер се е променил и голяма част от нея сега се споменава като законово обвързваща на базата на обичайното международно право. Тя е инструментът критерий за човешки права, от който дессетки други международни и регионални инструменти, и стотици местни конституционни и други закони са били вдъхновени.
ВДПЧ се състои от предговор и 30 члена, които основават човешките права и фундаменталните свободи, на които имат право всички мъже и жени на света, без дискриминация. Тя обхваща както гражданските така и политическите права, както и социални , икономически и културни права:

• Право на равенство
• Свобода от дискриминация
• Право на живот, свобода и лична сигурност
• Свобода от робство
• Свобода от измъчване и деградиращо отношение
• Право на признание нато личност пред закона
• Право на равенство пред закона
• Право на изправяне на неправда от междунареден трибунал
• Свобода от неправомерно задържане и екстрадиране
• Право на справедливо публично изслушване
• Правото да се счита за невинен до доказване на вина
• Свобода от намеса в личното пространство, семейството, дома и кореспондецнията
• Право на свободно движение навътре и навън он страната
• Право на център за бежанци в други държави от преследване
• Право на националност и свободата да се сменя
• Право на брак и семейство
• Право на собственост
• Свобода на вярата и религията
• Свобода на мнение и информация
• Право на мирни събирания и асоциации
• Право на участие в правителство и в свободни избори
• Право на социална сигурност
• Право на желана работа и на присъединяване към синдикати
• Право на почивка и свободно време
• Право на адекватен стандарт на живот
• Право на образование
• Право на участие в културния живот на обществото
• Право на социален ред, който съответства на ВДПЧ

Декларацията, която също съдържа силна референция към задълженията на обществото и гражданството като жизнено важни за свободно и пълно развитие и към уважаване на правата и свободите на другите. Подобно на това, правата в декларацията не могат да се използват за позоваване при нарушаване на човешки права.

Международният пакт за гражданските и политически права (МСГПП) и Международният пакт за икономически, социални и културни права (МСИСКП), и двете влезли в сила през 1976 г., са основен законово обвързващ инструмент за прилагане по цял свят. Двете спогодби са създадени с цел да се разширят правата заложени в ВДПЧ  и да им даде законова сила (в рамките на договора). Заедно с ВДПЧ и съответните незадължителни протоколи, те формират международния закон за правата. Всяка от тях, както посочват имената им, предоставя различна категория права, въпреки че те също споделят проблеми, например във връзка с недискриминацията. И двата инструмента са широко ратифицирани, МСГПП има 166 ратификации, а МСИСКП има 160 ратификации, до ноември 2010.

Допълнително от международния закон за правата, ООН приема седем допълнителни договора, които се отнасят към конкретни права или бенефициенти. Има мобилизация за идеята на конкретни права и бенефициенти - например детски права за деца - въпреки прилагането на всички човешки права към децата и младите хора, децата не се разглеждат като ползващи равен достъп до тези общи права и имат нужда от специфични допълнителни защити.

Конвенцията за правата на детето (1989) признава, че децата също имат човешки права и, че хората под 18 имат нужда от специална защита с цел да се осигури, че тяхното пълно развитие, оцеляване и техните най-добри интереси са уважени.
Международна конвенция за елиминиране на расовата дискриминация (1965) забранява и заклеймява расовата дискриминация и изисква държавите да предприемат стъпки за да сложат край на всякакви подходящи средства, независимо дали се изпълняват от публични власти или други.

Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жени се фокусира върху дискриминацията, която често е системно и рутинно причинена на жени чрез „разделяне, изключване или ограничаване, направено на база на пола, която има ефект или цел да ощети или премахне признанието, прилагането или по.зването от жени [...] в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга сфера“. (Член 1) Държавите се заемат да заклеймят такава дискриминация и да предприемат незабавни мерки за да осигурят равенство.

Конвенцията срещу тормоз и други форми на жестокост, нечовешко или деградиращо отношение (1984) определя тормозът като „силна болка или страдание, независимо дали е физическо или психическо“ (Чл. 1.1), която е причинена умишлено с цел да се получи информация, като наказание или принуда или базирана на дискриминация. Този договор изисква държавите да предприемат ефективни мерки за да предотвратят тормоза в рамките на юрисдикцията си и да забранят връщането на хора по техните държави, ако има причина да се вярва, че ще бъдат измъчвани.

Конвенцията за защита на правата на мигранти работници и членове на техните семейства (1990) се отнася до лице, което „ще бъде заето, е заето или е било заето със заплащана дейност в държава, в която няма гражданство“ (Член 2.1) и на членовете на семейството му/й. Както и очертаване на общи човешки права, които такива хора трябва да ползват, договорът изяснява независимо дали документирана и в нормална и законова ситуация или не, дискриминацията не трябва да се причинява във връзка с ползването на права като свобода и сигурност, защита от насилие и лишаване от свобода.

Конвенцията за правата на лицата с увреждания (2006) отбелязва революционна смяна не само на дефиницията на хората с увреждания но също и признанието им за равни субекти с пълни и еднакви човешки права и фундаментални свободи. Договорът изяснява прилагането на права на такива хора и задължава страните да направят разумно настаняване на хора с увреждания с цел да им се позволи да използват своите правя ефективно, например с цел да се осигури техния достъп до услуги и културен живот.

Конвенцията за наложени изчезвания (2006) се отнася към феномен, който е глобален проблем. Договорът забранява „арест, задържане, отвличане или всяка друга форма на лишаване от свобода“ (член 2), дали държавни агенти или други действащи със съгласието на държавата и не приема изключения в обстоятелствата по никакъв начин за отказване на признаване на лишаване от свобода и прикриването на съдбата и местонахождението на жертвите. Целта ѝ е да сложи край на тази цинична стратегия и опит да се извършат сериозни нарушения на човешките права и да им се размине.

Зашита на специфични групи на нива ООН и Европа

Както и признаване на фундаментални права на индивиди, някои инструменти за човешки права признават правата на специфични групи. Тези специални протекции са налице, защото предишни случаи на дискриминация срещу групи и защото неблагоприятното положение и уязвимата позиция, която някои групи имат в обществото. Специалната защита не предоставя нови човешки права но задачи да осигури, че правата от ВДПЧ са ефективно дистъпни за всички. Именно затова е неправилно да се претендира, че малцинствата имат повече права от хората от мнозинството; ако има специлани права за малцинствата, това е само за да се гарантират еднакви възможности в достъпа до граждански, социални, икономически и културни права. Примери за групи, които са получили специлана защита са:

Малцинства

Малцинствата не са конкретно дефинирани от инструментите за човешки права, но те са общо описани в такива инструменти като онези с национални или етнически, религиозни или лингвистични характеристики, които се различават от мнозинството от населението и които искат да се запазят. Те са защитени:

• на ниво ООН с член 27 на Международната конвенция за гражданските и политическите права както и от декларацията за правата на хора принадлежащи към национални или етнически, религиозни или лингвистични малцинства приета през 1992;
• на европейско ниво от задължаващ инструмент - Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ), която създаде наблюдаващо звено от независими експерти: Съветващ комитет на РКЗНМ. Други сектори на Съвета на Европа имат дейности свързани със защитата на малцинствата: Европейската харта за регионални и малцинствени езици, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността () и Комисарят за човешки права, наред с други;
• заемайки специално място в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) чрез Върховния комисар за националните малцинства и чрез съответните документи на ОССЕ.

Деца

Тяхната основна защита се дава на ниво ООН с конвенцията за правата на детето (КПД) от 1989, най-широко ратифицираната (не е ратифицирана само от САЩ и Сомалия). Конвенцията има четири ядра: не-дискриминация; обвързване за защита на най-добрите интереси на детето; право на живот, оцеляване и развитие; и уважение за вижданията на детето.
На ниво Африка, Африканската харта за правата и доброто на детето осигурява основни детски права, които взимат предвид уникални фактори от ситуацията на континетна. Тя влиза в сила през 1999. Спогодбата на правата на детето в Исляма са приети от Организацията на Ислямската Конференция  през 2004. ASEAN комисията за промотиране и защита на правата на жените и децата е приета през Април 2010.
 Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие влиза в сила на 1ви Юли 2010. Тази конвенция е първият инструмент за установяване на редица форми на секлуално насилие на деца като криминално деяние, включително насилие извършено в дома или в семейството.

Бежанци

Правата на бежанците са специално гарантирани в Конвенцията за статуса на бежанците от 1951 и от Върховния комисар за бежанците на ООН (UNHCR). Единствената регионална система със специфичен инструмент за защита на бежанци има в Африка с приемането през 1969 на Конвенция за управление на специфични аспекти на бежанците, но в Европа UNHCR също предлага защита.

Жени

С цел да се промотира по цял свят равенството между равенството, правата на жените са специфично защитени от конвенция на ООН за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жени (CEDAW ), 1979.
В Съвета на Европа, 2009 се приема Декларация: Да направим половото равенство реалност. Приемането на тази декларация отбелязва 20 годишнината на приемането на една друга декларация за равенството на мъжете и жените. Целта на декларацията от 2009 е да елиминира  неравенството между равенството на практика и законово. Тя призовава страните членки да елиминират структурните причини за властови неравенства между жени и мъже, като осигурява икономическа независимист и сила на жените, елиминиране на установените стереотипи, премахване на нарушенията на достойнството и човешките права на жените чрез ефективно действие за предотвратяване на насилие въз основа на пола, и интегрирането на перспектива за полово равенство в управлението.

Други

Групи като хора с увреждания също имат специална защита, поради тяхната уязвима позиция, която може да ги направи жертви на насилие. Това е установено в конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания, която е обсъдена по-долу в глава 5.

Други групи също, например коренно население коренно население , са получавали специфична защита на международно ниво чрез Декларацията на ООН от 2007 за правата на коренното население , въпреки че все още не е толкова законово обвързващ инструмент.

Въпрос: Има ли други групи във вашето общество, които се нуждаят от специална защита?

Регионални инструменти

Както можем да видим по-горе, международните и регионалните инструменти обикновено поддържат същия минимум стандарти, но може да се различат в техния фокус или в повдигането на регионално фокусирани проблеми. Например проблемът с вътрешно разселени  хора се появи в Африканския регион преди проблемът да се появи като такъв за ООН: подобно на това, механизмът за посещение на места за задържане в опит да се предотврати тормоз първо бе установен на европейско ниво преди незадължителен протокол да позволи същия механизъм в рамките на Kонвенцията на ООН срещу тормоза. Тези примери показват как регионалните и международни норми и механизми могат да разширят популяризирането и защитата на човешките права.

 Практическото предимство да има регионални норми и системи за човешки права е, че има по-голяма вероятност те да бъдат създадени на базата на по-близки географски, исторически, политически, културни и социални сходства. Те са по-близо до “дома“ и има по-голяма вероятност да получат по-голяма подкрепа. Те са по-достъпни за създателите на политики, политиците и за жертвите. Ние можем съответно да видим тяхното второ „лице“ за спазване на човешките права, като първото е местно, а второто е регионално и третото е международно.

Четири от пет световни региона са установили системи за човешки права за защита на човешките права. Целта на регионалните иснтрументи е да изрази стандартите за човешки права и механизмите на регионално ниво без да омаловажава универсалността на човешките права. С развитието на регионални системи, независимо дали се дължи на икономически устрем или на исторически или политически причини, те също са усетили подтика да артикулират регионално обвързване с човешките права, често прилагайки механизми и гаранции на системата на ООН. Наистина има много примери, където регионалните стандарти надвишават международните приети стандарти, един пример за това е Африканската система, която е пионер в признаването на нуждата от защита не само на бежанците, но и на вътрешно разселените хора.

В Америките има организации на Американските щати и техният основен обвързващ документ е Американската конвенция за правата на човека от 1969 г.
В Африка ние намираме Африканска харта за правата на хората приета през 1986 в рамките на Африканския съюз (преди известен като Организация на Африканския съюз).
На Азиатски континент, не е развита истинска система до сега и единственият регионален инструмент за човешки права е необвързващата харта за хората от 1998 инициирана от гражданското общество - Азиатската декларация за човешки права.

Европейски инструменти

Европа има добре установена система в рамките на Съвета на Европа за защита на човешките права, в която най-важна е Европейската конвенция за правата на човека с нейния Европейски съд за човешки права в Страсбург.

Въпрос: Защо мислите, че различните региони са счели за необходимо за установят своя система за човешки права?

Съветът на Европа със своите 47 държави-членки е изиграл ключова роля в популяризирането на човешките права в Европа. Основният ѝ инструмент за човешки права е Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи (позната като Европейска конвенция за правата на човека – ЕКПЧ). Тя е била приета от всички страни членки на съвета на Европа, тъй като това е изискване за членството им. Приета е през 1950 и влиза в сила три години по-късно. Тя предоставя граждански и политически права и основната ѝ сила и механизъм за прилагане, Европейския съд за човешки права. Този Съд и неговата юрисдикция са обект на възхищение по цял свят и често се споменава от ООН и конситуционните съдилища на редица страни и други регионални системи

Както при ниво ООН, социални и икономически права в Европа се предоставят в отделен документ. Ревизираната  Европейска социална харта е обвързващ документ, който покрива правата за защита на стандарта на живот на хората в Европа. Хартата е подписана от 45 страни членки до 2010 и е ратифицирана от 30 от тях.

В допълнение на тези два основни инструмента действията на Съветът на Европа в областта на човешките права включва други специфични инструменти и конвенции, които прилагат гаранции и предоставяне на ВДПЧ като се обръщат към специфични ситуации или уязвими групи. Конвенционалните системи за наблюдение се допълват от други независими органи като Eвропейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Комисаря по човешките права. В крайна сметка, работата на Съвета на Европа за човешките права трябва да може да се вземат предвид социалните, научни и технологични развития, и възможните нови предизвикателства, които те представят за човешките права.

Развитие на човешките права

Инструментите за човешки права са запис на най-последните ни разбирания за това какво изисква човешкото достойнство. Такива инструменти е вероятно да бъдат винаги една стъпка назад в това, че те се отнасят към предизвикателства, които вече са били признати отколкото да останат толкова иснтитуционализирани и вградени в нашето общество, че все още се провалят в признаването им като права и нарушения на права.
В Съвета на Европа, полагането на стандарти в организацията задачи да предложи нови законови стандарти, за да отговори на социалните мерки за справяне с проблеми, произтичащи в страните – членки проблеми в рамките на тяхната компетенция към Комитета на министрите. Тези мерки може да включват предлагане на нови законови стандарти или адаптиране на съществуващите. Ето така процедурите на Европейски съд за човешки права се развиват, за да останат ефективни, как клаузите за забраняване на смъртната присъда са приети, и как новите инструменти базирани на конвенции като Конвенцията за действие срещу трафика на човешки същества, приет през 2005, е видяла бял свят.
В този смисъл, инструментите за човешките права ще продължават да бъдат променяни и подобрявани постоянно. Нашето разбиране, правото и най-вече застъпничеството ще продължават да оказват непрекъснато влияние на човешките права. Фактът, че клаузите на конвенциите и споразуменията за човешки права понякога са разглеждани като по-ниски от нашите очаквания, не трябва да е причина да поставяме под въпрос това, което представляват човешките права като надежда за човечеството.

Основни инструменти за човешки права и прилагане на механизми на Съвета на Европа

Борба с расизма и нетолерантносттa

Всички инструменти за човешки права съдържат не-дискриминационни гаранции и гаранции за равенство, независимо дали са на ООН, на Съвета на Европа, ЕС или ОССЕ. На ниво ООН, Международната конвенция за елиминиране на всички форми на расова дискриминация влиза в сила през 1969 и се наблюдава от експертен орган, Комитетаът за елиминиране на расовата дискриминация. Комитетът получава и разглежда държавни доклади относно приложението на споразумението, има ранна предупредителна процедура целяща предотвратяване на ситуации породени от нетолерантност, която може да ескалира в конфликт и сериозни нарушения на конвенцията, и процедура за получаване на индивидуални оплаквания, когато засегнатите държави са допуснали нарушения. където държавни проблеми са позволили това.
Директивата за расовото равенство на ЕС, на свой ред се прилага в сферата на заетостта и при използване и предоставяне на стоки и услуги от държавния и частния сектор.
Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI) е механизъм на Съвета на Европа. Установена през 1993, задачата на ECRI е да се бори с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността на ниво Европа като цяло и от гледна точка на защитата на човешките права. Действията на ECRI  покриват всички необходими мерки за борба с насилието, дискриминацията и предразсъдъците, с които се сблъскват хора и групи от хора, очевидно на база на раса, цвят, език, религия, националност и национален или етнически произход.
Членовете на ECRI са определени от техните правителства на базата на техните задълбочени познания в областта на борбата с нетолерантността. Те са номинирани в техния личностен капацитет и действат като независими членове.
Основната програма с дейности на ECRI включва:

• подход спрямо всяка страна състоящ се от извършване на задълбочен анализ на ситуацията във всяка от страните членки с цел развиване на специфични, конкретни предложения, които се проверяват след това;
• работа по общи въпроси (събиране и циркулация на примери за добра практика на специфични въпроси за илюстриране на препоръчките на ECRI и приемането на общи препоръки за политики);
• упражненията в сътрудничество с обществото, включително повишаване на осъзнатостта и информационни сесии в страните членки, координация с национални и местни НПО, комуникиращи анти-расистки съобщения и произвеждащи образователни материали.

Протокол 12 на Европейската конвенция за правата на човека

Допълнителен протокол към е приет през 2000 г. и е влезнал в сила през 2005; това е бил Протокол 12. Към ранната 2011 г. е подписан от 19 държави и ратифициран от 18. Основният му фокус е забраната на дискриминация.
ECRI  вече гарантира правото на недискриминация (Член 14), но това се счита за неадекватно в сравнение с клаузи на други международни инструменти като ВДПЧ и Международното споразумение за граждански и политически права. Основната причина е, че член 14, за разлика от други, не съдържа независима забрана за дискриминация; т.е., забранява дискриминация само относно "ползването на права и свободи" посочени в Конвенцията. Когато този протокол влезе в сила, забраната за дискриминация е спечелила „независим живот“ от други клаузи на ECRI. Съдът открива нарушения на тази клауза за пръв път през 2009 в Сейдич и Финци срещу Босна и Херцеговина (GC, nos. 27996/06 and 34836/06, 22 декември 2009)

Прилагане на човешките права

Как можем да сме сигурни, че тези защитни механизми работят? Кой и защо кара държавите да поемат задължения?

На национално ниво, тази дейност се извършва от съдилища - когато инструментите за човешки права са били ратифицирани и въведени в националното законодателство - но също така и зависят от страната, офисите на омбудсмана, комитетите за човешки права, съветите за човешки права, парламентарни комитети, и т.н.
Най-важните надзорни органи са комисии или комитети и съдилища, всички съставени от независими членове - експерти или съдии - и никой от тях не представлява само една страна. Основните механизми използвани от тези органи са:

• оплаквания (от индивиди, групи или държави);
• съдебни дела;
• докладни процедури.

Тъй като не всички инструменти за човешки права или регионални системи използват едни и същи процедури за прилагане на човешките права, няколко примера ще помогнат за изясняване.

Оплаквания

Оплакванията срещу държава в комисия или комитет обиновено се нарича полу-юридическа процедура. Надзорният орган взема решения и очаква от държавите да го спазят, въпреки, че няма законова процедура за налагане. Често дадена държава трябва да предостави допълнителни декларации или ратифициране на незадължителен протокол за да отбележи своето приемане на оплакванията. Комитетът за правата на човека и Комитетът за елиминиране на расовата дискриминация (в рамките на системата на ООН), и Интер-Американската комисия за човешките права (в рамките на Американските щати) са примери за органи, които се занимават с подобни оплаквания.

Въпрос: Какви санкции биха съществували, ако имаше изграден Международен съд за човешки права?

Съдебни дела

До тук има три постоянни регионални съдилища, които съществуват като специфично наблюдаващи органи за прилагането на човешките права: Европейския съд за човешки права, Интер-Американския съд за човешки права и Африканския съд за човешки права. Интер-Американският съд за човешки права е създаден от Организацията на американските щати през 1979 г., за да интерпретира и прилага Американската конвенция за човешките права. Африканският съд е най-новият регионален съд, пръкнал се през януари 2004. Той решава случаи в съответствие с Африканската харта за човешки права във връзка със страните членки на Африканския съюз. Намира се в Аруша, Танзания, съдиите на съда се избират през 2006 и е издал първото си решение през декември 2009, декларирайки, че няма юрисдикция да изслушва случая Йогогомбайе срещу Сенегал.

След ратифицирането на Римския статут от 60 страни, първият постоянен международен криминален съд е влезнал в сила през 2002, за да разглежда дела свързани с военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Този международен криминален съд (МКС) съди индивиди, обвинени в престъпления срещу човечеството, геноцид и военни престъпления, но само ако националните съдилища не желаят или не могат да разследват и осъждат тези престъпления. До днес МКС е разследвал пет случая в Северна Уганда, Демократична Република Конго, Централна Африканска Република, Судан (Дарфур) и Кения. Революционните му дела са помогнали за напредъка на разбирането на човешките права, например във връзка с подбудата на геноцид и правото на свободни и честни избори.

Международния съд за справедливост (МСС) е основният юридически орган на ООН. Той има двойна роля: да реши в съответствие с международните законови диспути, по жалби подадени от държави, и да предостави съвещателни становища по законови въпроси. Само държави могат да поведат дела срещу други държави и обикновено делата касаят споразумения между  държави. МСС не разрешава индивиди да подават искания за човешки права или други искания. Все пак е допринесъл за развитието на човешките права като интерпретира и развива правилата и принципите за човешките права в случаи, които държави и международни органи са и донесли. Отнесъл се е към права като самоопределяне, недискриминация, свобода на движение, забрана за тормоз и т.н.

Често има объркване на ролите на Европейския съд за правата на човека (ECHR) , Европейския съд за справедливост (ECJ) и Mеждународния съд за справедливост(ICJ). Всъщност, трите органа са много различни що се отнася до тяхната географска юрисдикция и типовете дела, които разглеждат.
ECJ е орган на Европейския съюз. Това е съд, чието основно задължение е да направи така, че общностният закон да не се интерпретира и прилага различно във всяка страна членка. Той се основава на общостни закони, а не на закони за човешките права; но понякога общностния закон може да намесва и проблеми за човешките права.
Международния съд за справедливост (ICJ) е основния юридически орган на Обединените нации и неговата роля бе обсъдена по-горе.

Европейския съд за човешки права

Европейският съд за човешки права в Страсбург е известен по много причини, но може би най-вече защото дава живот и значение на текста на Европейската конвенция за правата на човека. Едно от основните му предимства е системата за задължителна юрисдикция, което означава, че веднага щом държавата ратифицира или се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека, това автоматично я добавя в юрисдикцията на Европейския съд. Дело за човешки права може да се заведе срещу държавата от момента на ратифициране.
Друга причина за неговия успех е силата на преценката на Съда. Държавите трябва да се съобразят с крайното решение. Тяхното съблюдаване се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Във всяко дело, заведено в Европейския съд, процедурата включва също възможността за приятелско споразумение въз основа на медиация между страните. Съдът е имал възможност да се развие с времето. Когато е създаден първоначално през 1959 г., е бил само почасов съд, работещ заедно с Европейската комисия за човешките права. С увеличаването на делата става необходимо да бъде напълно функциониращ съд и това се случва през ноември 1998 г. Увеличаването на броя на делата е ясно доказателство за успеха на Съда, но обема му на работа също застрашава качеството и ефективността на системата. Хората знаят, че Съдът е там и може да се намеси, когато чувстват, че фундаменталните им права са нарушени; обаче, властта и ефективността на Европейската конвенция за правата на човека  на национално ниво трябва да бъде осигурена в съответствие с „принципа за субсидиарност), който предвижда държавите да имат първостепенна отговорност за предотвратяване на нарушенията на човешките права и да ги поправят, когато е случат.

Производство пред Европейския съд за правата на човека

Някои емблематични дела на Европейския съд по правата на човека

• Soering (Соеринг) срещу Обединеното Кралство (юни 1989 г.): Това е дело за човек, който трябва да бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде обвинен в убийство, където това престъпление се наказва със смъртно наказание. Съдът приема възгледа, че връщането му в САЩ ще е против забраната на изтезания, изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (Член 3, Европейски съд по правата на човека). Едно последствие от това решение беше, че защитата на лица в рамките на държава-членка на Съвета на Европа минава отвъд европейските граници. Този принцип вече е бил следван в други дела, такива като Jabari v. Turkey (Джабари срещу Турция) (юли 2000 г.), и е осигурил защита на търсещи център за бежанци лица от връщането им в страна, в която животът им би бил изложен на опасност.
• Тyrer v. the UK (Тайрър срещу Обединеното Кралство) (март 1978 г.): В това дело, Съдът счита, че телесното наказание като наказание, наложено на малолетни нарушители на закона, е против принципите на Европейския съд по правата на човека, защото нарушава правото да не бъдеш изтезаван, подложен на нечовешко или унизително отнасяне или наказание, съобразно гаранциите, предвидени в Член 3. По думите на Съда: „наказанието му – при което е бил третиран като предмет по правомощията на властите – е съставлявало нападение точно върху това, което е определено като една от главните задачи на Член 3 (Чл. 3) да се защити, именно достойнството на човек и физическата му цялост”. Това дело е добър пример за характера на Европейския съд по правата на човека, където Съдът е в крак с променящите се ценности на обществото ни.
• Kokkinakis v. Greece (Кокинакис срещу Гърция) (април 1993 г.): Това е интересно дело, което борави с конфликта между правата на различните хора. То се базира на въпроса за прозелитизма и дали проповядването на религия (гарантирано по член 9 на Европейския съд по правата на човека) нарушава друго право на лицата за свобода на религията. Съдът сметва за необходимо да направи ясно определено различие между обучението, проповядването или обсъждането с неморални и измамни средства за убеждаване на човек да промени религията си (такива като предлагане на материални или социални преимущества с използване на насилие или промиване на мозъка).
• DH v Czech Republic (ДХ срещу Република Чехия) (ноември 2007 г.): Това е дело, предприето от 18 ромски деца в светлината на факта, че ромските деца са изолирани в социални училища за деца с увреждания за учене, независимо от способностите им за обучение. Това означава, че те също така разполагат с малка възможност впоследствие да процедират с обучение за висше образование или възможности за работа. В решението си Съдът за пръв път установява нарушение на Член 14 (защита от дискриминация) по отношение на „шаблон“ на расова дискриминация в конкретна сфера на обществения живот, в този случай публичните училища. Съдът постановява, че този системен шаблон на расова изолираност в училищата съставлява нарушение на принципа за защита от дискриминация на Европейския съд по правата на човека (Член 14). Той също така отбелязва, че обща политика или мярка, определени в неутрални условия, може все пак да съставлява дискриминация срещу отделна група и да доведе в резултат до косвена дискриминация срещу тях. Казусът е първото за отправяне на предизвикателство към системната расова сегрегация в образованието.

Въпрос: Знаете ли за някои важни дела срещу страната ви в Европейския съд по правата на човека?

Доклади и общи прегледи

Болшинството от инструментите по правата на човека изискват от държавите да предават периодични доклади. Те се разработват от държави, като се следват указанията на наблюдаващия орган. Целта на тези доклади и последващите общи прегледи със съответния орган за упражняване на мониторинг е прекият обмен на предизвикателства, пред които се изправяме в усилията си за реализиране на въпросните права. Докладите се преглеждат публично в това, което се определя като „държавен диалог”. Докладите на държавите се преглеждат заедно с „докладите в сянка” на НПО въз основа на собствените им ресурси и анализ, адресирайки проблематиката на дадената държава. След диалога между представителите на държавите и независимите експерти, членове на надзорния орган, този орган издава наблюденията си относно съответствието на тази държава със стандартите, предвидени в обвързващия инструмент, предмет нa прегледа. Тези наблюдения адресират, както позитивните, така и критичните аспекти във връзка с положението на държавата. Международният пакт за граждански и политически права, Международният пакт за икономически, социални и културни права и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените са примери на инструменти, изискващи предаването на такива периодични доклади.
Заедно с тази свързана с държавен диалог процедура, наблюдаващите органи може също така да са упълномощени да извършват посещения „на място” или обектови такива, за да могат да наблюдават от първа ръка свързаното с правата на човека положение. Повечето такива посещения изискват изричното разрешение на държавата въз основа на всеки отделен случай. Полагат се, обаче, усилия да се допускат открити постоянни покани за посещения, например, при държави, които публично издават постоянни покани за посещения от притежатели на специален мандат на ООН.

Разработени са също така по-категорични процедури по редица инструменти, които да позволят интрузивни текущи посещения, в усилието не само да се отговори на, но също така да се предотвратят нарушения на правата на човека.

Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (1987) предлага един такъв пример. Тя се базира на система от посещения от членове на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) в места за задържане, например затвори и поправителни домове за непълнолетни, полицейски участъци, армейски казарми и психиатрични болници. Членове на КПИ наблюдават как са третирани задържаните и, ако е необходимо, препоръчват подобрения, за да се спази правото им да не бъдат изтезавани или подлагани на нечовешко или унизително отнасяне. Оттук този механизъм също така е вдъхновил разработката на подобен механизъм на ООН. Делегациите на КПИ периодично посещават държави, които са страни по Конвенцията, но могат да организират допълнителни специални посещения, ако е необходимо. Към 9 август 2012 г., КПИ е провел 323 посещения и е публикувал 272 доклада.

Важна функция на работата на КПИ се вижда в случая на гладните стачки в турските затвори през 2000-2001 г. Когато турското правителство разработва промени в затворническата система, редица затворници използват гладни стачки, за да протестират срещу някои от реформите. Демонстрациите им стават бурни. КПИ взема активно участие в преговорите с правителството и провеждащите стачкуващи, като разследва свързаните с гладните стачки събития и разглежда начина, по който проектозаконите могат да реформират турската затворническа система. КПИ посещава Турция всяка година от 1999 г., освен през 2008 г. Неотдавнашните посещения на КПИ включват такива извършени в Сърбия, Албания и Гърция.

Комисар по правата на човека на Съвета на Европа

Службата на Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа е учредена през 1997 г. Целта на тази независима институция е да поощри понятието за права на човека и да осигури ефективно зачитане на и пълното възползване от тези права в държавите-членки на Съвета на Европа. Комисарят се избира от Парламентарната асамблея за неподновяем мандат от шест години.
Комисарят е несъдебна институция, чиито дейности трябва да се разглеждат като допълнителни към другите институции на Съвета на Европа, които са активни при поощряването на спазването на правата на човека. Комисарят трябва да съблюдава отговорностите си като уважава пълна независимост и безпристрастност, като зачита компетентността на различните надзорни органи, учредени по Европейската конвенция за правата на човека или по други инструменти за правата на човека на Съвета на Европа.

Комисарят по правата на човека има мандат да:

• Поощрява ефективното съблюдаване на правата на човека и подпомага държавите-членки за изпълнение на стандартите за правата на човека на Съвета на Европа
• Насърчава образованието и осведомеността за правата на човека на държавите-членки на Съвета на Европа
• Идентифицира възможните недостатъци в закона и практиката свързани с правата на човека
• Улеснява дейностите на националните свързани с омбудсман институции и други структура за правата на човека, и
• Предоставя консултации и информация относно защитата на правата на човека в рамките на региона.

Комисарят може да борави служебно с всякакви въпроси в рамките на компетентността си. Въпреки, че не може да приема отделни оплаквания, Комисарят може да действа по всякаква съответна информация свързана с общи аспекти за защита на правата на човека, определени в инструментите на Съвета на Европа.
Такива информация и искания за разглеждане на такива въпроси могат да се адресират до Комисаря от правителства, национални парламенти, национални омбудсмани или подобни институции, както и от отделни лица и организации. Тематичната работа на Комисаря включва издаването на доклади, препоръки, мнения и становища за правата на човека на търсещи център за бежанци хора, емигранти и роми.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа не трябва да се бърка с Комисаря по правата на човека на Организацията на обединените нации.

Много НПО лобират за създаване на позиция Върховен комисар по правата на човека на ООН и решението за създаването ѝ е договорено на Световната конференция по човешки права във Виена през 1993 г., която препоръчва Общата асамблея да разгледа въпроса за учредяване на такъв Върховен комисар за поощряване и защита на всички човешки права като приоритетен. Това бе направено същата година.
Върховният комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации се назначава от Генералния секретар на ООН и се одобрява от Общата асамблея като „човек с високи морални качества” с компетентност по правата на човека като длъжностно лице на ООН с главна отговорност за свързани с правата на човека в ООН упражненията: ролята му включва поощряването, защитата и ефективното съблюдаване на всички права, ангажимента и диалога с правителствата при осигуряване на правата на човека и повишаване на международното сътрудничество и координацията на ООН за поощряването и защитата на всички права на човека. Като главно длъжностно лице по човешките права на ООН, дейността на Върховния комисар включва направлението на службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR ), регионалните ѝ и свързани с различните страни офиси. OHCHR подкрепя работата на голям обхват от упражненията за правата на човека на ООН и работи за поощряването и защитата на правата на човека и прилагането в сила на универсалните норми за човешки права, в това число Световната програма за образование за правата на човека.

Това достатъчно ли е?

Много хора биха се аргументирали, че лошото съблюдаване на правата на човека в света е резултат от липсата на правилни механизми за прилагането им в сила. Често се оставя отделните държави да решат дали да изпълнят предоставените препоръки. В много случаи дали ще се гарантира правото на дадено лице или група всъщност ще зависи от натиска на международната общност и, до голяма степен, от работата на НПО. Това е по-малко от удовлетворително състояние на нещата, тъй като може да се чака дълго, преди действително да се адресира нарушение на правата на човека от ООН или Съвета на Европа.
Може ли да се направи нещо, за да се промени това? На първо място, е от съществено важно значение да се осигури, че държавите гарантират правата на човека на национално ниво и да разработят подходящ механизъм за коригиране на дадено нарушение. Същевременно, трябва да се упражни натиск върху държавите да се ангажират с механизми, които разполагат с процедури за привеждането им в сила .

Бележки

² http://www.un.org/en/globalissues/briefingpapers/humanrights/quotes.shtml