Между глада и правата на човека съществува силна връзка. Във Виенската декларация и Програмата за действие от Световната конференция по правата на човека от 1993 г. се казва, че:
Наличието на широкоразпространена крайна бедност пречи на пълното и ефективно упражняване на човешките права; нейното незабавно облекчаване и евентуално премахване трябва да остане основен приоритет на международната общност.

Нашият свят е изключително неравен. Най-богатият човек в света за 2010 г. притежава 15 милиарда евро. За да разберем колко шокираща е тази „заплата“, ще разгледаме годишния брутния вътрешен продукт (БВП) на някои държави. През 2009 г. БВП на Афганистан с население 29 милиона души е 10 милиарда евро; БВП на Грузия с население 4 милиона души е 8 милиарда евро.¹ Ние живеем в свят, в който един милиардер печели всяка година толкова, колкото е годишното производство на задачи държави. Борбата срещу неравенството и бедността засяга не само развиващите се региони, но и богатите държави. В Европа все още има бездомни хора, които спят на улицата, семейства, които биват изгонвани от домовете си, защото не могат да плащат наема, деца, които не получават достатъчно храна и възрастни хора, които се борят, за да поддържат домовете си топли през зимата. Бедността е с неуправляема гъстота; тя е въпрос на социална справедливост и изпълнение на правата на човека.

Определяне и измерване на бедността

Съществуват редица начини за определяне и измерване на бедността. Разликите в определенията и измерването представляват само различни начини за събиране и анализиране на статистически данни, но водят и до различни подходи за борба с бедността. Бедността обикновено се измерва като абсолютна или относителна бедност. И в двата случая се определя праг на бедността или линия на бедността, а хората, които попадат под тази линия, се считат за бедни.

Абсолютна бедност

Абсолютната бедност (наречена още крайна бедност) е липсата на достатъчно ресурси за обезпечаване на основни жизнени потребности, което наред с всичко останало включва безопасна питейна вода, храна или хигиенни условия. Линията на бедността често се изчислява въз основа на доходите: когато доходите на един човек или семейство паднат под определено ниво, което се приема за минимално необходимо за разумен стандарт на живот, тогава човекът или семейството се считат за бедни.

Към настоящия момент Световната банка е определила, че живот с по-малко от 1.25 щ.д. (равняващи се на 0.9 евро) на ден е живот в абсолютна бедност.3 Световната банка посочва, че през 2005 г. е имало 1.4 милиарда души, които живеят в абсолютна бедност. Данните за абсолютната бедност, предоставени от Световната банка несъмнено са най-често цитираните в масмедиите и използвани от правителствата и НПО. Въпреки, че Световната банка твърди, че абсолютната бедност е започнала да намалява от 80-те години, редица изследователи4 критикуват методиката на Банката за измерване и посочват, че броят на хората, живеещи в абсолютна бедност е подценен.

Селяни от La Via Campesina се мобилизират срещу задълбочаването на бедността

През месец май 2010 г. представители на La Via Campesina от Европа и Латинска Америка се присъединиха към демонстрантите в Мадрид, призоваващи за прекратяване на преговорите и подписване на споразумения за свободна търговия между ЕС и държавите от Латинска Америка. Участниците в кампанията посочиха, че тези споразумения ще облагодетелстват транснационалните корпорации и в същото време ще задълбочат бедността. La Via Campesina се противопоставя на неолибералната политика на Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация и счита, че единствено подходът, основаващ се на правата на човека, може да спомогне за преодоляване на глада, бедността и климатичната промяна.

Относителна бедност

В Европа бедността най-общо се разбира като относителна бедност, в който случай един човек или домакинство се считат за бедни, когато техните доходи и ресурси са по-лоши от тези, които се считат за достатъчни или социално приемливи в обществото, в което те живеят. Бедните хора често биват изключвани от участие в икономически, социални и културни упражненията, които се считат за стандарт за другите хора, а упражняването на техните фундаментални права може да бъде ограничено.⁵  Фактът, че европейските държави са склонни да се позовават на праговете на относителна бедност, когато дискутират проблемите на бедността, не означава, че няма хора в тези общества, които живеят в абсолютна бедност. 25% от децата в югоизточна Европа и в Общността на независимите държави, например, живеят в абсолютна бедност.⁶

Да живееш в бедност може да означава…

• Изолация от семейство и приятели
• Да се чувстваш безсилен и изключен, да имаш малък контрол върху решенията, които засягат твоето ежедневие
• Липса на информация за предлаганите възможности за подкрепа и услуги
• Проблеми при задоволяване на основни нужди, включително достъп до прилично жилище, здравни услуги и училища, възможности за учене през целия живот
• Живот в опасни квартали с високо ниво на престъпност и насилие и лоши екологични условия или в отдалечени и изолирани селски райони
• Да не можеш да си позволиш основни комунални услуги като вода, отопление и електричество, или да си купиш здравословна храна или нови дрехи, или да използваш обществен транспорт
• Да живееш ден за ден, без спестявания или резерви за кризисни моменти, например, когато изгубиш работата си или се разболееш
• Да бъдеш експлоатиран и склоняван към незаконни дейности
• Да бъдеш обект на расизъм и дискриминация
• Да не можеш да участваш в нормалния социален и развлекателен живот, като например да отидеш на кръчма, на кино или спортно състезание, да посетиш приятели или да купиш подаръци за рождения ден на членовете от семейството.

Адаптирано от интернет страницата на Европейската мрежа за борба с мрежата (EAPN): http://www.eapn.eu

Човешкото развитие – нов подход към бедността

Доминиращият възглед от 80-те години, според който бедността е лишаване от доходи, и стратегиите за намаляване на бедността, обвързани с икономическия ръст, са силно критикувани от редица учени, които смятат, че свободата от бедност е много повече от достъп до богатство. Беше предложен нов подход към намаляване на бедността, наред с нов начин за измерване на развитието. Индексът за човешко развитие е сравнителна мярка с различни параметри, които засягат качеството на живот в дадена страна, например продължителност на живот, грамотност, образование, стандарт на живот, равенство на  равенството и социално подпомагане на децата. Индексът за човешко развитие се публикува в годишните Доклади за човешко развитие, които се съставят от Програмата на ООН за развитие.

Правата на човека и бедността

Бедността може да бъде, както причина за така и резултат от нарушаването на правата на човека, което означава, че не само неспазването на правата на човека може да причини бедност, но и самата бедност  може да доведе до повече нарушения на правата на човека. Държавите имат законови задължения към хората, живеещи в бедност; всички тези задължения произтичат от социалните, икономическите, културните и политическите права, които имат хората. Международният пакт за икономически, социални и културни права обяснява, че всички права трябва да бъдат изпълнявани „индивидуално и чрез международна помощ и сътрудничество“. Това означава, че освен национална отговорност развитите държави и тези, които са „в състояние да помогнат“ имат и международна отговорност за премахването на бедността. Следователно, премахването на бедността не е въпрос на благотворителност или добра воля на богатите държави; тя е въпрос да изпълнение на задълженията, свързани с правата на човека.

Кампания за търсене на достойнство

През 2009г. Амнести Интернешънъл стартира кампания, наречена „Търсене на достойнство“. Кампанията, която беше планирана за период от най-малко шест години, мобилизира хората да търсят отговорност от националните и международните активни страни за злоупотребите с човешки права, които задълбочават бедността и държат хората в лишение. Международните и местни събития в рамките на кампанията включват работилници, концерти, фото изложби, конференции, петиции и други.
Повече информация за кампанията и за това как да участвате можете да намерите в интернет на адрес www.amnesty. org или от вашата местна страница на Амнести Интернешънъл. www.amnesty.org

Въпрос: Трябва ли да се търси отговорност на развитите страни, ако те не са помогнали за борбата с бедността?

Права на човека, които са особено важни за намаляване на бедността

Като се имат предвид неделимостта, взаимосвързаността и взаимозависимостта на правата на човека, всички те са важни за образованието за бедността. Въпреки това, някои права са определени като особено важни в този контекст. Проектът на насоки на ООН: Подходът на правата на човека към стратегиите за намаляване на бедността⁷ посочва, че е необходимо да се постави акцент върху следните права на човека, когато се планират политиките за намаляване на бедността:

Право на здраве. Лошото здраве може да бъде причина за и следствие от бедността. Лошото здраве може да засегне представянето на децата в училищата, трудовата ефективност, може да доведе до безработица и може неблагоприятно да засегне способността за участие в социалния и културния живот. В същото време, животът в бедност може да доведе до недохранване, по-висока експозиция на нездравословна среда и ограничен достъп до медицински грижи, което може да предизвика влошаване на здравето.

Право на образование. Образованието е едно от най-добрите дългосрочни решения за бедността. С помощта на образованието, бедните деца и възрастни могат да развият компетенциите, които са им необходими да се измъкнат от бедността.

Улични библиотеки

През 2007 г. ATD Fourth World стартира проекта „Улична библиотека“ в Полша. Всяка седмица екип от аниматори посещава център за бежанци от Чечения във Варшава, където около 350 семейства живеят в жилищен блок, докато чакат решението дали ще им бъде разрешено да останат  в Полша или ще бъдат върнати обратно в Чечения. Някои от децата не ходят на училище; поради това екипът от аниматори откри училищна библиотека в техния квартал.
Можете да научите повече за този проект в интернет на адрес www.atd-fourthworld.org

Право на прилична работа. Недостатъчните и несигурни средства за прехрана представляват бедност. В резултат на ограничените възможности за работа, бедните хора често заемат временни, нископлатени длъжности и работят без документи и при небезопасна и нездравословни условия. Те са по-уязвими към лошо отношение и тормоз от служителите и имат по-малко възможности да търсят компенсация за това в сравнение с останалите. Много от тях са уловени в капана на опасна и незаконна работа, например секс, детски труд, принудителен труд и други робски практики.

Въпрос: Достатъчна ли е минималната заплата във вашата страна за достоен живот?

Право на подходяща храна. Животът в бедност може да предизвика глад и недохранване, които засягат способността на децата и възрастните да се концентрират в училище или на работа. Вероятно е физическите и психологическите ефекти от лишаването от качествена храна да задълбочат бедността.

Време е да мислим глобално и да действаме локално

Развитите страни не са имунизирани срещу глада и недохранването. През 2009 г. 115 милиона души са изложени на риск от бедност в Европейския съюз.10 Една от инициативите за борба с глада и изхвърлянето на храна е Европейската федерация на хранителните банки (ЕФХБ), която обединява 240 банки в Европа. През 2010 г. Европейските хранителни банки събраха 359,960 тона храна и я разпределиха на 4.9 милиона души съвместно с други организации и социални служби. Хранителните банки се обединяват в борбата срещу бедността, изолацията и изхвърлянето на храна, и призовават за солидарност.
Всички членове на екипа на ЕФХБ са доброволци, които преди са заемали отговорни длъжности в частния бизнес, публичните услуги и асоциации.
Намерете вашата местна Хранителна банка на адрес www.eurofoodbank.eu

Въпрос: Има ли във вашата общност хора, които не винаги могат да си позволят три хранения на ден?

Правото на подходящо жилище е правото на всеки да придобие и поддържа безопасен и сигурен дом, в който да живее в свобода и с достойнство. Повечето бедни хора живеят в райони с по-малки възможности, в неподходящи жилища или са бездомни. Те се сблъскват с проблеми като пренаселеност, замърсяване, шум и могат да нямат достъп до питейна вода, хигиенни условия или отопление. Бедните хора обикновено живеят в отдалечени и опасни райони, които често биват стигматизирани от другите. Неподходящото жилище и бездомността са резултат от бедността и могат да доведат до задълбочаване на лишенията и изолацията.

Криминализиране на бездомността
През 2011 г. Унгарският парламент гласува закон, който позволява лишаването от свобода на тези, които са „обвинени“ в това, че спят на обществени места два пъти на всеки шест месеца. В едно интервю унгарският министър на вътрешните работи каза, че правителството „ще разчисти обществените места от просяците и всички, които предизвикват лошо настроение…“¹¹. Новият закон, който превръща повторяемото местопребиваване на публични места в престъпление, беше приет въпреки факта, че в много градове в Унгария не са налични подходящи услуги за хората без подходящи жилища.

Въпрос: Как е решен въпросът с бездомността във вашата страна?

Право на персонална сигурност. Бедните хора обикновено са изправени пред много форми на несигурност. Освен че изпитват финансова, икономическа и социална несигурност, те често стават обект на смъртни заплахи, тормоз, сплашване, дискриминиращо отношение и физическо насилие от страна на държавни и недържавни лица. Те обикновено живеят в райони с по-висока престъпност, които са по-слабо защитени от полицията.

Право да се изявяваш публично без срам. Правото да се изявяваш публично без срам произтича от някои други човешки права, например правото на личен живот, на подходящо облекло, на участие в културния живот и на достоен живот. Бедните хора често биват маргинализирани и изключвани. Животът в бедност може да окаже неблагоприятно влияние върху самочувствието на човека и да попречи на способността им да се изявяват публично без срам и да участват активно в социалния и културен живот.

Банка, която отпуска пари само на бедни

През 2006 г. Нобеловата награда за свобода беше присъдена съвместно на Мухамад Юнус и Грамин Банк „за усилията им да създадат икономическо и социално развитие от най-ниското ниво“.
Грамин Банк е основана от Юнус в Бангладеш през 1976 г. Банката работи изключително за бедните, а повечето от кредитополучателите са жени. Тя предоставя дългосрочни микро-кредити без обезпечение. Целта на програмата е да предостави финансови услуги на бедните, за да им помогне да си намерят достойно средство за препитание и да осигурят образование за своите деца. Дори и на просяците могат да бъдат отпускани малки безлихвени заеми.

Право на равен достъп до справедливост. Бедните са особено уязвими към дискриминация в правосъдната система. Бедните хора често нямат възможност да получат съдебна защита, защото нямат достатъчно пари, за да си платят за законен представител. Там, където се предлага безплатна правна помощ, на бедните хора може да им липсва информация и доверие, за да търсят справедливост в съда. В допълнение, опитът показва, че бедните хора по-често от останалите биват обвинявани в престъпно поведение и е по-вероятно да им бъде отказана гаранция по презумпция за невинност.

Въпрос: Считате ли, че един беден човек и един богат човек получават една и съща защита в съдилищата във вашата страна? Ако не, как може да бъде гарантирана еднаква защита?

 Политически права и свободи. В резултат на дискриминацията, бедните хора често не разполагат с информацията, възможностите и уменията, които са необходими за активното участие в процеса на взимане на политически решения. Те са изключени от или са слабо представени в политическите органи. Възползването на бедните хора от политическите права и свободи е от основно значение за борбата със социалната изолация, маргинализирането и бедността.

Въпрос: Как интересите на бедните хора са представени в процеса на взимане на решения във вашата общност?

Правото на човека на развитие

Декларацията за правото на развитие, приета от Генералната асамблея на ООН през 1986г., е първият международен документ, който изключително урежда правото на развитие. Документът предлага подход за развитието и премахване на бедността, основаващ се на правата на човека. Независимият експерт на ООН по правото на развитие, д-р Арджун Сенгупта, заяви, че премахването на бедността е основен елемент в насърчаването и постигането на развитие като човешко право, както и че на бедните трябва да бъде осигурен по-голям достъп до здравеопазване, образование, жилища и храна, за да се подобри тяхната способност да преодолеят бедността.
В допълнение Сенгупта обяснява, че правото на развитие (ПнР) може да приеме като вектор на различни права, включително правото на храна, правото на здраве, правото на образование, правото на жилище и други икономически, социални, културни и граждански и политически права, както и икономически растеж (Р). Правото на развитие ще бъде реализирано, само ако всички права на човека (ПЧ) се подобрят или ако поне едно от тях се подобри и никое от тях не бъде нарушено. Ако някои права се подобряват, докато други се влошават, няма да бъде възможно да се постигне подобряване на правото на развитие.¹⁶

Правото на развитие

1. Правото на развитие е неотчуждаемо човешко право, по силата на което всеки човек и всички народи имат право да участват в, да допринасят за, и да се радват на, икономическо, социално, културно и политическо развитие, при което всички права на човека и фундаментални свободи могат да бъдат напълно реализирани.
Член 1 от Декларацията за правото на развитие¹⁵

Бедността и Целите на хилядолетието за развитие

Окончателният доклад от ООН за Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) доклади за състоянието на бедността в света през 2015 г.:

Крайната бедност е намаляла значително през последните две десетилетия. През 1990 г. почти половината от населението в развиващите се страни са живели по-малко от $ 1,25 на ден; този дял спадна до 14 на сто през 2015 г.

• В световен мащаб броят на хората, живеещи в крайна бедност е намалял с повече от половината, падане от 1,9 милиарда през 1990 г. до 836 милиона през 2015 г. Най-голям напредък е настъпил след 2000 г.
• Броят на хората в средната работна класа-живеещи сповече от 4 $ на ден - почти се е утроил между 1991 г. и 2015 г. Тази група сега прави половината от работната сила в развиващите се региони, в сравнение със само 18 на сто през 1991 година.
• Делът на недохранените хора в развиващите се региони е паднал почти наполовина от 1990 г. насам, от 23,3 на сто през 1990-1992 г. до 12,9 на сто през 2014-2016.

Повече от ясно е, че работата за борба с бедността трябва да продължи. На 25 септември 2015 г., Общото събрание на ООН прие Програмата за развитие от 2030, озаглавена "Да преобразим нашия свят: Програмата за устойчиво развитие до 2030". (Резюме на всички SDGs може да се намери при допълнителната информация на дейността "Колко ни е нужно?")

Устойчива цел за развитие (SDG) 1 е "Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде до 2030 г.". Има пет подцели:

• 1.1 Изкореняване до 2030 година на крайната бедност за всички хора и навсякъде, измервана понастоящем с броя на лицата, живеещи с по-малко от $1.25 на ден
• 1.2 Намаляване до 2030 година най-малко наполовина дела на мъжете, жените и децата, от всички възрасти, живеещи в бедност във всичките й измерения съгласно националните определения
• 1.3 Прилагане на подходящи за съответните национални условия системи и мерки за социална закрила за всички, включващи минимални прагове за социална закрила и постигане до 2030 година на значително осигуряване за бедните и уязвимите
• 1.4 Осигуряване до 2030 година на равни права на достъп до икономическите ресурси за всички мъже и жени, особено бедните и уязвимите, както и достъп до основни услуги, собственост и контрол върху земя и други форми на собственост, наследство, природни ресурси, подходящи нови технологии и финансови услуги, включително микрофинансиране.
• 1.5 Изграждане до 2030 година на устойчивост срещу бедствия за бедните и хората с уязвимо положение и намаляването на излагането на свързаните с изменението на климата екстремни метеорологични условия и уязвимостта им от тях, както и от други икономически, социални и екологични трусове и бедствия. 

Все повече се признава, че правата на човека са от съществено значение за постигане на устойчиво развитие. ЦХР служеха като заместител на някои икономически и социални права, но пренебрегнаха други важни връзки с правата на човека. За разлика, принципите и стандартите за правата на човека са вече силно отразени в амбициозната нова рамка за глобално развитие: Програмата за устойчиво развитие 2030. Основана на международното право за правата на човека, Програмата предлага критични възможности за напредък в реализирането на правата на човека за всички хора навсякъде, без дискриминация.

По-долу е обобщение на връзките между SDG 1 (без бедност) и международни инструменти за правата на човека:

• Право на адекватен стандарт на живот [UDHR art. 25; ICESCR art. 11; CRC art. 27] 
• Право на социална сигурност [UDHR art. 22; ICESCR art. 9; CRPD art. 28; CRC art. 26] 
• Равни права на жените в икономическия живот [CEDAW arts. 11, 13, 14(2)(g), 15(2), 16(1)]  (http://www.ohchr.org) 

По-подробни връзки могат да бъдат намерени в Ръководството за правата на човека към Целите на устойчивото развитие (SDGs), разработени от Датския институт за правата на човека (www.humanrights.dk). То разкрива залагането на човешките права във всички 17 цели и 169 под-цели, както и адекватността на глобалните показатели. Ръководството дава възможност на участниците да използват правата на човека като двигател за реализиране на SDGs - и да използват SDGs да реализират правата на човека.

Младите хора и бедността

Съществуват доказателства от много държави, които постоянно показват, че младите хора, които израстват в бедност, като цяло са по-уязвими: по-вероятно е те да са имат влошено здраве, да изпитват образователни и поведенчески трудности, да показват лоши резултати в училище, да забременяват рано, да имат по-малки умения и стремежи, да бъдат по-ниско платени, да бъдат безработни и зависими от социално подпомагане социално подпомагане. Бедността пряко допринася за нарушаване нарушаване на техните други човешки права: тя може да ги лиши от правото на образование, на сдружаване, на отдих и развлечения, на участие в общността, и от други граждански и политически права.

Според Евростата – статистическата база данни на Европейския съюз, през 2010 г. в ЕС повече от 20% от децата и младежите на възраст под 24 години са живели в риск от бедност. Това означава, че един на всеки петима млади хора живее в домакинство с доходи по-ниски от 60% от средния за страната доход.¹⁸

През 2010 г. Европейският младежки форум, в своя Политически документ на тема „Младите хора и бедността“, определи трудният преход към самостоятелен живот на зрял човек, като една от основните причини за младежката бедност в Европа. В документа се посочва, че младите хора, които напускат дома на родителите си, е по-вероятно да станат бедни¹⁹. Тези, които живеят със своите семейства или като двойки без деца са изложени на по-малък риск от бедност от младите хора, живеещи сами или като самотни родители. Според едно проучване на Евробарометър, проведено сред младите хора на възраст между 15 и 30 години²⁰, болшинството от тях са посочили финансовите причини като причини за младите зрели хора да остават да живеят със семействата си по-дълго, отколкото преди.

ВЛЕЗТЕ! – Достъп до социални права за всички млади хора

Младежкият сектор  на Съвета на Европа стартира проекта „Влезте!“ през 2009 г., за да насърчи социалното включване на младите хора. Проектът представляваше дългосрочен курс на обучение, който предостави на 33 младежки лидери и младежки работници компетенциите да подпомагат млади хора от непривилегировани квартали да получат достъп до своите социални права. Учителите се разработиха и специални проекти за младите хора в техните собствени общности, които включваха изграждане на капацитет, антидискриминация в училищата, инициативи за извеждане от гетата и борба с насилието.
Научете повече в интернет на адрес: www.coe.int/enter

Въпрос: Какво можете да направите лично вие, за да намалите бедността във вашата общност?

Дейности на Съвета на Европа за намаляване на бедността

Съветът на Европа се бори с бедността като укрепва социалната сплотеност участие и предотвратява и се противопоставя на социалната изолация. Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира граждански и политически права на човека, е допълнена от Европейската социална харта (ЕСХ), приета през 1961 г. и ревизирана през 1996 г., която гарантира социални и икономически права на човека. Според член 30 „Всеки има правото на закрила срещу бедност и социална изолация“.

Нарушение на правото на жилище

През 2006 година, Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомници (FEANTSA) предяви оплакване срещу Франция (Колективна жалба № 39/2006), в което твърди, че Франция не е успяла да изпълни правото на осигуряване на жилища за всички нейни жители, по-конкретно по отношение на най-уязвимите си жители. Европейският комитет по социални права установява, че Франция е нарушила правото на жилища, предвидено в Член 31 на ревизираната Европейска социална харта.
Комитетът базира решението си²¹ на шест основания, в това число “лошото изпълнение на съществуващите мерки свързани с: неадекватни жилищни условия; предотвратяване на изгонванията; намаляване на бездомността; предоставяне на социални жилища с насоченост към най-нуждаещите се; разпределянето на социалните жилища; и дискриминация срещу пътуващите” ²²

През 2011 г. докладчикът Лука Волонте докладва пред Парламентарната асамблея, че бедността и социалната изолация са се увеличили в държавите членки на Съвета на Европа през последните години, което представлява заплаха пред пълноценното упражняване на фундаменталните права на човека на все повече хора и пред социалната сплотеност  сближаване на европейските общества. Той напомни, че бедността може да бъде премахната ефективно само чрез овластяване на бедните.²³ Въз основа на този доклад, Асамблеята прие резолюция, с която приканва държавите членки „да направят така, че гласът на хората, които живеят в бедност, да бъде чут: отчитайки новите развиващи се форми на управление и участие, да обединят и овластят хората и общностите, засегнати от бедност, и да насърчават социалното включване за всички…“²⁴ Дневен ред 2020²⁵ – основният документ на Съвета на Европа относно младежката политика, поставя акцент върху важността на достъпа до образование, работа, прилични условия на живот, културни, спортни и творчески упражненията, както и диалог за интеграция и солидарност като основни двигатели за социално включване участие.

Бележки

1 Сравнение по данни на Forbes.com и на Световната банка data.worldbank.org
2 Бедността и Международния пакт за икономически, социални и културни права, E/C.12/2001/10., 2001, www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/%28Symbol%29/E.C.12.2001.10.En
3 Тази сума е определена въз основа на „паритета на покупателната сила“, който означава колко местна валута е необходима, за да се закупят едни и същи стоки, които биха могли да бъдат закупени с 1.25 долара в САЩ.
4 Виж Реди Санджай Г. и Пог Томас У, 2005, Как да не броим бедните, Колумбийски университет, версия 6.2.3. 29 октомври.
5 Въз основа на дефиницията за бедност на Европейската комисия, публикувана в Съвместния доклад за социално включванеучастие 2004.
6 Сети Динеш и колектив, Европейски доклад за предотвратяване нараняването на децата, 2009, www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0003/83757/E92049.pdf 
7 Върховен комисариат на ООН за правата на човека, Принципи и насоки за подход към стратегиите за намаляване на бедността, основан на правата на човека, HR/PUB/06/12
8 Нараян Деепа и колектив, Вик за промяна, гласовете на бедните, том II, 2000, Свободна банка, стр. 34; http://siteresources.worldbank.org/INTPOVERTY/Resources/335642-1124115102975/1555199-1124115201387/cry.pdf  
9 Найт Линдзи (редактор) Доклад за световните бедствия, 2011, Международна федерация на обществата на червения кръст, www.ifrc.org/PageFiles/89755/Photos/307000-WDR-2011-FINAL-email-1.pdf
10 По данни на Евростат
11 Хът Гъргли, Пинтер Сандор: Nem ismerek tabutémát, Magyar Hírlap Online, 27 юли 2010 (на унгарски език),www.magyarhirlap.hu/interju/pinter_sandor_nem_ismerek_tabutemat.html
12  Вик за промяна, виж по-горе, стр. 236
13  Вик за промяна, виж по-горе, стр. 152
14 Чувате ли ни?, виж по-горе, стр. 6
15 www.un.org/documents/ga/res/41/a41r128.htm
16 Сенгупта Арджун, Правото на развитие, Доклад на независимия експерт за правото на развитие www.unhchr.ch/Huridocda/Huridoca.nsf/0/78e0cb0e6e6ea624c1256961004f7a98/$FILE/G0015327.pdf
17  Да спазим обещанието: обединени за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, 2010, Резолюция на Генералната асамблея на ООН; www.un.org/en/mdg/summit2010/pdf/outcome_documentN1051260.pdf
18 Евростат http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/income_social_inclusion_living_conditions/data/main_tables
19 Политически документ относно младите хора и бедността, Европейски младежки форум, 2010;
www.endpoverty.eu/IMG/pdf/eyf-young-people-poverty-en.pdf
20 Изследване сред младите хора на възраст между 15 и 30 години от Европейския съюз – Обобщение, Flash EB http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_202_sum_en.pdf
21 Резолюция CM/ResChS(2008)8 на Комитета на министрите, https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM/ResChS%282008%298&Language=lanEnglish&Ver=original&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383
22 Права на жилище: Решение – пробив на Съвета на Европа, Прессъобщение, 5 юни 2008, FEANTSA,  www.feantsa.org/files/housing_rights/Instruments_and_mechanisms_relating_to_the_right_to_housing/Collective%20complaints/2008June_PR_FEANTSAvsFrance.pdf
23 Волонте Лука, Борба с бедността, документ 12555; http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/WorkingDocs/Doc11/EDOC12555.htm#P18_58
24 Борба с бедността, Резолюция 1800 (2011) на Парламентарната асамблея
http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta11/ERES1800.htm http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta11/ERES1800.htm - P7_33
25 Бъдещето на младежката политика на Съвета на Европа: Дневен ред 2020, Декларация от 8-та Конференция на министрите на Съвета на Европа, отговарящи за младежта, 2008; www.coe.int/t/dg4/youth/Source/IG_Coop/Min_Conferences/2008_Kyiv_CEMRY_Declaration_en.pdf