Какво означава религия и вяра?

Вярата е състояние на ума, когато приемаме нещо за истина, дори и да не сме 100% сигурни или не можем да го докажем. Всеки има вярвания за живота и света, в който живее. Взаимно поддържащите се вярвания могат да образуват системи от вярвания, които могат да бъдат религиозни, философски или идеологически.
Религиите са системи от вярвания, които свързват човечеството с духовността. Следното определение от Wikipedia дава добър поглед над много от измеренията на религията:
Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с духовността, а понякога и с морални задачи. Много религии имат свои история, символи, традиции и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на живота или на вселената. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа произтичат морала, етиката, религиозното право или предпочитания начин на живот. […] Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места, редовни срещи или служби за дълбока почит към божествата или за молитва, свещени места (естествени или архитектурни) и/ или за Светото писание. Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, фестивали, празненства, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, музика, изкуство, танци, обществени служби или други страни на човешката култура. Съществуват и примери за религии, при които някои или повечето от тези аспекти на структурата, вярата или практикуването липсват.¹

Вярата в духовното измерение на живота е съществувала от вечни времена. Много човешки общества са ни оставили доказателства за своите системи от вярвания, дали са боготворели слънцето, богове и богини, познанието за доброто и злото или за свещеното. Стоунхендж, Будите от Бамян, катедралата Алмудена в Мадрид, Улуру в Алис Спрингс, Бахайските градини в Хайфа, Фуджиама, свещената планина на Япония, Кааба в Саудитска Арабия или Златният храм в Амритсар – всички те са доказателство за човешкия опит с духовното, който може да бъде обективна реалност или резултат от разказите на хората, с които обясняват значението на живота и нашата роля на света.
В най-простия смисъл религията описва „връзката между човешките същества и това, което те считат за свято, свещено, духовно или божествено“². Тя обикновено е съпътствана от набор от организирани практики, които поощряват общността от хора, които споделят тази вяра. Както е описано по-горе, вярата е по-широко понятие и също включва „схващания, които отричат измерението на съществуване отвъд този свят“.³

Религиите и другите системи от вярвания в нашата среда влияят върху нашата идентичност, независимо от това дали ние се считаме за религиозни или духовни или не. В същото време, други части на нашата идентичност, нашата история, нашия подход към други религии и групи, които считаме за „различни“, ще повлияят на това как интерпретираме религията и системата от вярвания.

Въпрос: Кои религии се практикуват във вашата държава?

Религиите и свързаните с нея социални и културни структури са играли важна роля в човешката история. Като мисловни структури те влияят върху начина, по който възприемаме света около нас и ценностите, които приемаме или отхвърляме. Като социални структури те ни осигуряват поддържаща мрежа и чувство на принадлежност. В много случаи религиите са станали основа на силови структури и са се обвързали с тях. Историята – съвременна и древна, е пълна с примери за „теократични“ държави, били те християнски, хиндуистки, мюсюлмански, еврейски или други. Разделението между държавата и религията е все още ново и само частично прилагано: в Европа съществуват официални държавни религии и де факто държавни религии. В повечето случаи това не представлява особен проблем, доколкото се омекотява с ценностите на толерантността.

Статистиката относно последователите на религиите и верите никога не може да бъде много точна, като се има предвид динамичния характер на този модел, както и факта, че много хора сред нас живеят в среда, в която не могат да се възползват от свободата на религия и вяра. Следователно, статистиката, представена по-долу, има за цел да опише разнообразието в световен план. Цифрите показват приблизителния брой последователи на най-големите религии⁴:

Броят на хората със светски възгледи, не-религиозните, агностици и атеисти, се оценява на 1,1 млрд.

Въпрос: Кои религии липсват в списъка?

Различните религии и вярвания в европейския регион съществуват отдавна. В някои исторически периоди Европа е била център за бежанци за преследвани религиозни групи и е позволила многообразието от религии и вярвания да процъфти. В други времена, обаче, европейските държави започват да се прекланят пред фанатизма и биват поглъщани от „религиозни войни“, например Трийсетгодишната война от 1618 до 1648, по време на която е избита една трета от населението на континента.
Злоупотребата, или неправилната употреба, на религиозни аргументи е довела до оправдаването на болезнени конфликти и войни, гонения и нетолерантност. Независимо от това как разбираме това историческо наследство, в Европа съществува широка гама от религии и вярвания, които продължават да оказват въздействие върху нашите общества. Следователно, религията и вярата са важни фактори, които трябва да  разгледаме във връзка с младите хора и младежката работа, тъй като пряко или косвено те оказват въздействие върху идентичността и чувството на принадлежност на младите хора.

Свобода на религия или вяра в документите за правата на човека

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Всеобща декларация за правата на човека, член 18

По-късно това се потвърждава и в Международния пакт за граждански и политически права, както и в някои регионални обвързващи документа за правата на човека, като например в Африканската харта за правата на човека и народите (член 8) или в Европейската конвенция за правата на човека и фундаменталните свободи (член 9).
Комитетът на ООН по правата на човека подчертава, че тази свобода е „широкообхватна и дълбока“, че тя „обхваща свободата на мисълта по всички въпроси, личното убеждение и отдадеността на религия или вяра, независимо дали се проявява индивидуално или колективно с други“, че свободата на съвестта трябва да бъде равна на свободата на религия и вяра и че се защитават „теистичните, нетеистичните, атеистичните вярвания, както и правото да не се проповядва определена религия или вяра.“5 Следователно, с това право може да бъде защитена всяка сериозна вяра или убеждение – независимо дали човекът е сикх, отрича лова, пасифист, мормон, веган или идеологически активист срещу климатичната промяна. ⁵

В исторически план, по отношение на тази свобода в международното право се поставя акцент върху религиозната свобода на малцинствените общности. Днес, законите, които уреждат свободата на религия и вяра, вече не поставят акцент върху необходимостта от запазването на статуквото, за да не бъде влошена регионалната сигурност, а подчертават редица въпроси, включително недискриминацията, равенството и достойнството. Защитата на тази свобода има своето социално и индивидуално обяснение, осигурявайки на хората обхват (открито) да търсят, (страстно) да обсъждат и (свободно) да защитават убежденията, които са избрали – самостоятелно или с други. Постигането на среда, осигуряваща тази свобода, налага не само ненамеса въз основа на религията или вярата от страна на държавата, но и предприемането на положителни мерки за постигане и поддържане на такава среда в обществото като цяло. На практика, това трябва да включва например, възможността за предоставяне на места за преклонение или осигуряване на морално и религиозно образование.

Въпрос: Вие член ли сте на някаква религиозна общност? Как се включихте?

Както и  всички останали права на човека, тази свобода не е „решаващ фактор“ за други свободи и понякога се оказва в конфликт с останалите права на човека, например свободата на мнение и изразяване и свободата от дискриминация въз основа на джендър или сексуална ориентация. Това, например, е отразено в начина, по който е структуриран член 9 от Европейската конвенция за правата на човека: налице е абсолютна закрила на правото на религиозни убеждения, съвест и мисъл, но проявяването ѝ се ползва само с квалифицирана закрила, доколкото не нарушава други права на човека.

 

Европейска конвенция за правата на човека

Член 9
1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Свободата на религия и убеждение – включително свободата за смяна на религията, е от основно значение за всички нас, за нашето търсене на значението, за нашето пълно развитие, за нашата идентичност и нашето изразяване като членове на общност или общности. Независимо дали имаме твърда религия или убеждение, независимо дали сме неопределени, или дали изобщо не се интересуваме от религията или убежденията, тази свобода е важна за хората и обществата, които те изграждат.

^{Въпрос: Има ли общности във вашата държава, които нямат същата степен на свобода на религия и убеждения, както други?}

Предизвикателства и нарушения на свободата на религия или убеждение

В цялата религиозна история много религии и характеристики на обществото са вградени в средата, в която се практикува определена религия, и те са отразени в културата и политиката. Много произведения на литературата, поезията, изобразителното изкуство и музиката, начина на обличане и начините, по които е организиран съвместния живот, произтичат от религията. Религията е оставила сериозен отпечатък  върху културата, който може да бъде видян, например, в свети дни, празненства, брачни церемонии, погребални практики, поклонения, носене на религиозни символи (например бижута или облекло), или във физически промени на тялото, например обрязването на мъжете.
Влиянието на религиите може да бъде още по-силно, когато нациите възприемат държавна религия или религиозна идеология. При тези ситуации религията и религиозните аргументи могат да бъдат объркани с политическата, икономическата или социалната аргументация.

Степента, до която свободата на мисълта, съзнанието и религията позволява определени практики на общността на вярващите да променят тези на останалите в обществото, често е обект на дискусии в общността, която се занимава с правата на човека. Примери за това са отношението към жените на религиозни ръководни длъжности, традиционните церемонии с деца, браковете, разводите или погребенията, които заобикалят закона, забраната за изобразяване на божествени същества или други религиозни фигури и т.н.

В този контекст, органите по правата на човека биха критикували вредните практики, независимо дали те по традиция се обвързват с определени култури, нации или религии. Този критицизъм не е нападение срещу културата, националността или религията, а опит да се постигне баланс между правото на един човек на религия и убеждение и останалите човешки права, тъй като някои от тези практики могат да доведат до сериозни нарушения на правата на човека. Вредните традиционни практики включват повреждане на половите органи на жените, предпочитания към синовете (което се проявява с абортите, направени заради пола на детето, неполагането на грижи за новородените момиченца, дискриминация по отношение на образованието в полза на синовете, дискриминация по отношение на храненето), уредени или принудителни бракове, бракове между деца, престъпления, свързани със зестри и престъпления, оправдавани с „честта“, изключване или ограничаване на някои права на непоследователите на по-мощна религиозна група в дадена общност, сегрегация според религиозните групировки, и т.н. Тези практики засягат жените и децата непропорционално: позоваването на традициите се използва за оправдаване на дискриминацията въз основа на джендър и възраст. В допълнение, в някои случаи, ситуации, които от гледна точка на правата на човека, представляват нарушаване на човешкото достойнство, остават незабелязани, табу и ненаказани. Някои от тези практики се основават на религиозни схващания; фактът, че те са дълбоко залегнали в дадена култура и традиция прави прекратяването им още потрудно. Промените трябва да бъдат постигнати чрез законодателна промяна, образование и овластяване.
В историята религиите са играли съществена роля за налагането на ограничения върху човешките дейности, за да се защити физическата и психологическата цялост или достойнство на останалите хора. Все пак, въпреки че религиозните философии са допринесли за развиване на съзнанието за човешките права и достойнство, правата на човека, свързани с религията и убеждението, не се освобождават от напреженията и противоречията, които присъстват в документите за правата на човека повече от останалите права. Както се вижда при вредните традиционни практики, понякога убежденията или вярванията се използват за оправдаване на явни физически увреждания със сериозни последици за здравето.

Въпрос: Съществуват ли във вашата/ите общност/и религиозни практики, които считате за вредни?

Дискриминация и нетолерантност на основание религия или вяра

Религиозната нетолерантност може да се проявява на различни нива: сред последователите на една и съща религия (вътрешнорелигиозна нетолерантност); между една религия или религиозно отношение и друга, която се проявява в различни форми на конфликти между хора и групи от хора (междурелигиозна нетолерантност); под формата на конфронтационен атеизъм или конфронтационен теизъм, които не толерират свободния избор и практикуване на други религии или убеждения; или под формата на анти-секуларизъм. Религиозната нетолерантност често бива обърквана с ксенофобията или други форми на дискриминация; а понякога се използва и като оправдание на дискриминацията.
Повечето нарушения на човешките права по отношение на свободата на религия и убеждение, се отнасят и за свободата от дискриминация. Дискриминацията въз основа на религията и убеждението противоречи на правата на човека, но въпреки това много хора в Европа са обект на такава. Фактът, че религията и убежденията често се бъркат с културата, националността и етничността, ги прави по-сложни, но и по болезнени на индивидуално ниво: можете да станете обект на дискриминация въз основа на религиозните пристрастия, дори и да не вярвате в религията, към която сте свързани.

Дискриминацията и нетолерантността имат неблагоприятно въздействие върху обществото като цяло и по-конкретно върху младите хора, които ги изпитват. Това въздействие включва:

• Ниско самочувствие
• Самосегрегация
• Интернализирано потисничество
• Неангажираност в училищни упражненията
• Непостигане на техния потенциал
• Привличане към насилствени екстремистки идеологии
• Ранно отпадане от училище
• Здравословни проблеми/ депресии⁶

Религиозната нетолерантност се използва и за подхранване на омраза и допринасяне за въоръжени конфликти не толкова, защото тя е причината за конфликта, а защото религиозната принадлежност се използва за очертаване на разделителни линии, както показват въоръжените конфликти на Балканите и в Кавказ. Последиците от международния тероризъм и „войните срещу тероризма“ са особено опустошителни в Европа и извън нея, главно защото религиозната нетолерантност се смесва с ксенофобията и расизма.
Нито една социална група, религия или общност няма монопол върху дискриминацията. Въпреки че степените на закрила на свободата на религия и убеждение са доста различни в държавите членки на Съвета на Европа, религиозната нетолерантност и дискриминация засягат всеки човек в Европа.

Нетолерантност и дискриминация срещу  мюсюлманите (ислямофобия)

Особен проблем в няколко европейски държави са разпространението на ислямофобията, страхът и омразата към исляма, което предизвиква дискриминация срещу мюсюлманите или хората, свързани с исляма. Ислямът е най-широко разпространената религия в Европа след християнството и основна религия в някои държави членки на Съвета на Европа. Враждебността към исляма като религия и към мюсюлманите, особено след „войните над терора“, разкри дълбоко-вкоренени предразсъдъци към мюсюлманите в много европейски общества. Със схващането, че ислямската религия се свързва само с тероризъм и екстремизъм, ислямофобията е допринесла за негативното отношение към исляма и мюсюлманите, като погрешно генерализира военния религиозен екстремизъм и ултраконсерватизма с всички мюсюлмански държави и с всички мюсюлмани. Тази нетолерантност и стереотипен възглед към исляма се проявява по различни начини – от вербален или писмен тормоз над мюсюлманите, дискриминация в училищата и на работното място и психологически тормоз или напрежение, до явни насилствени нападения над джамии и хора, особено жени, които ходят забулени.⁷В този контекст масмедиите изиграват своята роля, като дават изопачено, а дори и явно стереотипно и клеветническо представяне за мюсюлманите.
Както и при останалите жертви на дискриминация въз основа на религиозно пристрастие, дискриминацията срещу мюсюлманите може да се припокрие с други форми на дискриминация и ксенофобия, например анти-имигрантски настроения, расизъм и сексизъм.

Шест постоянни предразсъдъка за мюсюлманите

Всички са еднакви: Счита се, че всички мюсюлмани са еднакви, независимо от тяхната националност, социална класа и политическо убеждение и независимо дали спазват своите убеждения и практики.
Всички са движени от религията: Съществува вярване, че единственото и най-важно нещо за мюсюлманите, при всички обстоятелства, е тяхната религиозна вяра. И ако мюсюлманите проявят насилие, например, веднага се приема, че го правят, защото религията им проповядва насилие.
Напълно „други“: Мюсюлманите се считат за напълно „други“: приема се, че те имат малко или никакви интереси, потребности или ценности, които са общи с тези на хората, които не са от мюсюлмански произход.
По-нисши в културно и морално отношение: Мюсюлманите се считат за по-нисши в културно и морално отношение и за склонни да бъдат ирационални и да проявяват насилие, нетолерантни в отношението си към жените, презрителни към мирогледи, които са  различни от техния собствен, и враждебни и негодуващи срещу „Запада“ без никаква основателна причина.
Заплаха: Счита се, че мюсюлманите са заплаха за сигурността, че имат мълчаливи или открити пристрастия към международния тероризъм и че са отдадени на „ислямизирането“ на държавите, в които живеят.
Сътрудничеството е невъзможно: В следствие на предишните пет възприятия се твърди, че не съществува възможност за активно партньорство между мюсюлманите и хора с различен религиозен или културен произход.
Насоки за учителите на тема „Противодействие на нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите“, OSCE/ODIHR, Съвет на Европа и ЮНЕСКО.

Антихристиянски настроения (християнофобия)

Християнофобията представлява всяка форма на дискриминация и нетолерантност срещу някои или всички християни, християнската религия или практикуването на християнството. Както и при останалите форми на дискриминация, основана на религия, извършителите могат да бъдат хора от други религии – често основните религии, както и светските институции. Враждебността срещу християните се проявява в нападения срещу места за богослужение, вербален тормоз, а в държавите, в които християните са малцинство – и ограничения за построяване, а понякога и за опазване на църквите и манастирите.
Особено тревожен е нарастващият брой на нападенията срещу християни в Средния Изток. Една препоръка на Парламентарната асамблея по този въпрос приканва, наред с други неща, към „повишаване на информираността относно необходимостта за борба с всички форми на религиозен фундаментализъм и манипулиране на религиозните убеждения по политически причини, които често са причина за тероризма днес. Образованието и диалога са два основни инструмента, които биха могли да допринесат за превенцията на това зло“⁸.

Въпрос: Някога изпитвали ли сте предразсъдъци към себе си, заради вашата религия или убеждение? Как реагирахте?

Антисемитизъм

Антисемитизмът – враждебност към евреите като религиозна или малцинствена група, често придружен от социална, икономическа и политическа дискриминация, е пример за комбинация между расизъм и религиозна дискриминация. Въпреки че директната цел на антисемитизма са евреите, мотивацията за дискриминация и насилие не винаги се основава на юдаизма като религия, а на евреите като народ.
В докладите на организациите, работещи за правата на човека, често се посочва нарастващият брой антисемитски атаки, в някои държави, придружено от нарастване на броя на откритите антисемитски речи на политическата арена. Това са нападения срещу еврейски училища, „при които еврейските ученици все по-често биват убивани, тормозени и наранявани, докато отиват или се прибират от училище, или в класната стая, заедно със своите съученици. Учителите споделят, че изразът „евреин“ е станал популярна обидна дума сред подрастващите“.⁹ Вместо да се ограничава до екстремистките кръгове, антисемитизмът става все по-голямо течение.
В своята Препоръка № 9 относно борбата срещу антисемитизма, приета през 2004 г., Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността препоръчва, наред с друго, държавите членки да гарантират, че наказателното право наказва антисемитските дейности като:
• Публично склоняване към насилие, омраза, дискриминация, публични обиди, клевети и заплахи, насочени към човек или групи от хора, въз основа на тяхната фактическа или предполагаема еврейска идентичност или произход;
• Публично антисемитска изразяване на идеология, която омаловажава или охулва групирането на хора въз основа на тяхната еврейска идентичност или произход;
• Публично опровергаване, тривиализиране, оправдаване или поощряване на Шоа и престъпленията на геноцид, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления, извършени срещу хората, въз основа на тяхната еврейска идентичност или произход;
• Оскверняване и профанизация с антисемитска цел на еврейското имущество и паметници;
• Създаването или ръководенето на групи, които пропагандират антисемитизъм.

Религиозната нетолерантност и дискриминация не се ограничават до антисемитизма, християнофобията или ислямофобията. Сред многото форми на дискриминацията попада и непризнаването на някои религии и различното им третиране. Религиите и системите от възгледи могат да бъдат забранени, преследвани или строго контролирани, заради евентуалния им „сектантски“ характер или тяхната неуместност въз основа на това, че са „незначителни“.
Важно е да си припомним, че свободата на религия и убеждение включва правото на промяна на религията и правото да не следваш или обявяваш една религия.

Въпрос: Какво ще се случи, ако решите да възприемете религия, която е различна от тази на вашето семейство или вашата общност?

Въпреки нарастващите и широкоразпространени прояви на религиозна нетолерантност е много важно да не забравяме, че религията и правата на човека са идеално съвместими и че само една рамка на човешките права може да осигури свобода на религия и убеждения за всички.
Историята на Европа наистина е пълна с примери на насилие и варварство в името на религията. Тези актове са били извършвани и се извършват от мъже и жени, които не са командвани от религиозни заповеди, а от хора.
За щастие, историята и реалността на нашия свят също са живо доказателство за оптимизма на религиозното многообразие: нито едно общество не е моно-религиозно и нито една система на мислене не е преобладавала, дори и в при най-тежките форми на тоталитаризъм. Освен това, примерите за хора, които са се приели взаимно, въпреки религиозните им различия, и често се обединяват в многообразието, са много повече от примерите за нетолерантност.

Работата на Съвета на Европа

Бялата книга за междукултурния диалог на Съвета на Европа „Да живеем заедно като еднакви по достойнство“ (2008) признава, че различните религии и светските концепции за живота са допринесли за културното наследство на Европа и отбелязва значението на вътрешнорелигиозния, междурелигиозния и други видове диалог за популяризиране разбирателството между отделните култури. Също така, в документа се посочва, че Съветът на Европа „ще остане на неутрална позиция спрямо различните религии, като в същото време защитава свободата на мисълта, съзнанието и религията, правата и задълженията на всички граждани и съответната автономност на държавата и религиите.“¹⁰
Насърчаването на религиозната толерантност и междуверския диалог също е един от приоритетите на младежката политика на Съвета на Европа. Редица събития, организирани в рамките на кампанията „Всички различни – всички  еднакви“ през 2007-2008 г., станаха основа за разработването на препоръки и планове за действие при насърчаването на междурелигиозния диалог в европейската младежка  работа, включително Истанбулската младежка декларация за междурелигиозен и междукултурен диалог в младежката работа¹², както и Казанския план за действие¹³.  Всички тези документи наблягат на важната роля на младите хора и младежките организации и приноса им за промяната към религиозна толерантност.

Сферата на образованието може да бъде платформа за поява на напрежение по отношение на правата на човека, свързани с религията и убежденията, както в случаите, когато учебното съдържание бива критикувано като ограничаващо свободата на религия и убеждение, или в случаите, когато религиозните символи, използвани от училището или учениците, е предизвикало конфликти. В същото време, образованието е и една от най-важните сфери на живота за противодействие на стереотипите и предразсъдъците. В този дух ODIHR, Съветът на Европа и ЮНЕСКО публикуваха Насоки за учителите за справяне с нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите.¹⁴ Този документ има за цел да помогне на учителите, обучители  на учители, експертите по образователна политика и неправителствените организации, работещи в областта на неформалното образование, в тяхната работа срещу ислямофобията.

Религия и убеждения в Европейския съд по правата на човека

Фолгеро и други срещу Норвегия (2007)
Родители спечелиха казусът пред съда в Страсбург за премахване на задължителните религиозните часове по една конкретна секта на християнството. Съдът установи, че държавата нарушава член 2 от Протокол № 1, в който се посочва, че: „На нито един човек не може да му бъде отказано правото на образование. При упражняването на функциите си, които е възприела по отношение на образованието и преподаването, Държавата се задължава да уважава правото на родителите да осигурят такова образование и обучение, което съответства на техните собствени религиозни и философски убеждения“.

Лауци срещу Италия (2011)
Децата на г-жа Лауци посещават държавно училище, в което във всички класни стаи на стената е поставено разпятие, което тя счита, че противоречи на принципа на секуларизма, в който тя желае да възпита децата си. Тя заявява пред Съда, че това е в нарушение на член 9 (свобода на мисълта, съзнанието и религията) и член 2 от Протокол № 1 (право на образование).
Съдът не установи нарушение; по-конкретно, той постанови, че въпросът за  религиозните символи в класните стаи по принцип е въпрос, попадащ в сферата на преценка на държавата, при условие че решенията в тази област не водят до форма на индоктринизиране, както и че нищо не предполага, че властите са били нетолерантни спрямо учениците, които вярват в други религии, които не са вярващи или които имат нерелигиозни философски убеждения.

Ерджеп срещу Турция (2011)
При това дело става въпрос за отказа на ищеца – Свидетел на Йехова и възразител по съвест, да отслужи военната си служба поради своята съвест и последващите му убеждения към нея.
Съдът установи нарушение на член 9 и член 6 (право на справедлив процес). Тя прикани Турция да въведе законодателство относно възразителите по съвест и да предвиди алтернативни форми на военна служба.

Рамковата конвенция за закрила на националните малцинства също защитава религията като елемент на идентичността на малцинствата, „Страните се задължават да осигуряват условия, които са необходими на хората, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура и да опазват основните елементи на своята идентичност, а именно тяхната религия, език, традиции и културно наследство“ (Член 5) и забранява насилствената асимилация.

Младежката работа и религията и убежденията

Религията е въпрос, с който много хора се сблъскват в ежедневния си живот у дома, на обществени места, на работа или в училище. Младежката работа може да помогне религиозните разлики да станат фактор за културно обогатяване на младите хора, вместо причина за сблъсъци, особено през обектива на взаимното разбирателство, толерантността и приемането на различията.

Независимо дали работят на местно, регионално или международно ниво, младежките работници трябва да бъдат запознати с потенциалната роля и влияние на религията и убеждението при провеждането на дадено занимание, както и при планирането на целите на заниманието. Приемането на многообразието е добра начална точка; надграждането на многообразието като източник на сила е отличен начин да продължите. Все повече младежки организации активно работят в областта на междурелигиозния диалог, като насърчават диалога между еднакви, като бъдат самокритични към своите собствени религиозни традиции, с цел повишаване на разбирателството.

Отчитането разликите на убежденията и практиките в групата, преди и по време на заниманието, може да допринесе за постигане на по-добра атмосфера в групата от самото начало. Познаването на някои ритуали и практики на други религии може да бъде полезно и важно за доброто функциониране и успеха на младежките събития. Отчитането на правилата за хранене, местата и времето за молитви, религиозния календар и ежедневните практики на различните религиозни групи (например Шабат, петъчните молитви, Рамадан, неделните чествания, празниците) може да е от полза за организаторите на младежки занимания, за да създадат уважителна и мирна атмосфера и за да избегнат проблеми с пътуването, времевите графици и ефективността на заниманията. Особеностите на мястото, на което се провежда заниманието, и очакванията на домакините са също толкова важни, за да бъде демонстрирано уважение към потребностите на участниците в групата.
Определената степен на чувствителност към религиозното многообразие в групата би могла да създаде определено положително и мотивиращо отношение и любопитство към религиозните практики и убеждения на другите. Това може да бъде и от полза за насърчаването на взаимното уважение и разбирателство, както и за преодоляване на дълбоките предразсъдъци, свързани с религиозните убеждения и практики.

Въпрос: Какво значение има религиозната толерантност във вашата работа с млади хора?

Съществува много работа с младежта, която е основана на вярата, както и основани на вярата младежки организации. Младежкият сектор на Съвета на Европа работи в тясно сътрудничество с различни международни младежки организации, които са основани на вярата, и насърчава сътрудничеството между тях. В семинарите  и обучителни мероприятия упражненията в Европейския младежки център  често участват организации като:

• Вселенски младежки съвет в Европа
• Европейски алианс на Християнската асоциация на младите мъже
• Европейски бахайски младежки съвет
• Европейска дружба на християнската младеж
• Европейски съюз на еврейските стажанти
• Форум на европейските мюсюлмански младежки и студентски организации
• Международната федерация на младежките католически организации
• Международно движение на католическата земеделска и селска младеж в Европа
• Международни младежки католически стажанти – международно движение на студентите католици
• Ислямската конференция на младежкия форум за диалог и сътрудничество
• Младежки форум Пакс Кристи
• Синдесмос – Световна дружба на православната младеж
• Древносирийски универсален алианс
• Европейска асоциация на младите жени християни
• Световна студентска християнска федерация

Някои от тези организации се обединиха в рамките на Европейския младежки форум и създадоха Основана на вярата група от младежки организации, за да научават повече за себе си, да насърчават многообразието и борбата с дискриминацията и омразата. Обединени от Европейската организация за обучение на връстници, Европейския съюз на еврейските стажанти, Вселенския младежки съвет в Европа, Форума на европейските мюсюлмански младежки и студентски организации, Международната федерация на католическите младежки организации, Международното движение на католическите стажанти, Пакс Кристи Интернешънъл и Световната студентска християнска федерация, през 2008 г. Експертната група разработи Наръчник за междурелигиозен диалог в младежката работа – „Да живеем заедно с вярата“. Наръчникът, публикуван от Европейския младежки форум, съдържа информация за монотеистичните религии и предлага няколко методики и занимания за разбиране и разрушаване на предразсъдъците и стереотипите, свързани с религията, и за насърчаване на междурелигиозния диалог. Наръчникът може да бъде свален от интернет страницата на Европейския младежки форум (www.youthforum.org) или от интернет страницата на участващите организации.

Бележки

1 http://en.wikipedia.org/wiki/Religion  (прегледан на 9 юли 2012)
2 Религия (2007) Енциклопедия Британика:: www.britannica.com/eb/article-9063138
3 Линда Уудхед и Ребека Като: “Религия или убеждение”: Идентифициране на проблеми и приоритети. Комисия по равенство и права на човека, 2009, p. iii: www.equalityhumanrights.com/uploaded_files/research/research_report_48__religion_or_belief.pdf
4 Основни религии по света, класифицирани по брой последователи: www.adherents.com/Religions_By_Adherents.html
5 Генерален коментар 22 на Комитета на ООН по правата на човека относно член 18 от МПГПП
6 OSCE/ODIHR, Съвет на Европа, ЮНЕСКО, Насоки за учителите за справяне с нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите, 2011
7 FAIR (Форум срещу ислямофобията и расизма), намира се на адрес: www.fairuk.org/introduction.htm
8 FAIR (Форум срещу ислямофобията и расизма), намира се на адрес:
9 OSCE-ODIHR и Яд Вашем, Справяне с антисемитизма: защо и как? Насоки за учителите, 2007
10 Съвет на Европа, Бяла книга за междукултурен диалог „Да живеем заедно като еднакви по достойнство“, представена от Министрите на външните работи на Съвета на Европа по време на тяхното 118-то министерско заседание (Страсбург, 7 май 2008), стр. 23, намира се на адрес: www.coe.int/t/dg4/intercultural/Source/Pub_White_Paper/White%20Paper_final_revised_EN.pdf See also San Marino Declaration of 2007  
11 www.coe.int/t/dg4/education/edc/Source/Pdf/Coordinators/2006_14_CDED_ReligiousDiversity.pdf
12 “Младежка декларация от Истанбул за междурелигиозния и междукултурния диалог в младежката работа“, Симпозиум „Междурелигиозен и междукултурен диалог в областта на младежката работа, Истанбул, Турция, 27-31 март 2007: www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Resources/Documents/2008_Istanbul_Declaration_en.pdf
13  “Казански план за действие”, Международен младежки форум „Междукултурния диалог и неговото религиозно измерение“, Казан, Република Татарстан, Руска федерация, 30 ноември – 4 декември 2008:www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Resources/Documents/2008_Kazan_Action_Plan_en.pdf
14  Насоки за учителите за справяне с нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите, OSCE/ODIHR, Съвет на Европа, ЮНЕСКО, 2011: www.coe.int/t/dg4/education/edc/resources