Образованието е процес, чрез който обществото предава натрупаните познания, умения и ценности от едно поколение към друго. В най-широк смисъл, образованието може да включва всяко действие или преживяване, което има формиращ ефект върху съзнанието, характера или физическите умения на дадена личност. То има фундаментално влияние върху способностите и потенциала на индивидите и общностите за постигане на развитие, както и на социално-икономически успех. То е един от ключовите фактори за развитието и за укрепването на възможностите на хората. Образованието осигурява на хората познания и информация, а така също и допринася за изграждането на чувство за самоуважение, самоувереност и за реализация на потенциала на човека.

Образованието само по себе си е и човешко право, и необходимо средство за реализиране на други човешки права. Като овластяващо право , обучението е основен движещ механизъм, чрез който икономически и социално маргинализираните възрастни и деца могат да се издигнат от бедността и да получат средствата за пълно участие в своите общности. Образованието има жизнена роля при насърчаване на възможностите на жените, предпазване на децата от експлоатираща и опасна работа и сексуална експлоатация, стимулиране на развитието на човешките права и демокрацията, защита на околната среда и контролиране на нарастването на населението.

Забележка от общ характер за правото на обучение към чл. 13 от международното съглашение по икономическите, социалните и културните права¹

Въпрос: Как обучението влияе върху начина, по който мислите, чувствате или действате в днешния ден?

Образованието по света

Най-ранната универсална система на начално образование е създадена в Прусия през 1717 г. Тя е значително разширена през първата половина на 19-ти век и по-късно се копира от други европейски страни и САЩ. Много страни последваха примера по време на 20-ти век, и смятането и грамотността се повишават в световен мащаб.

Според ЮНЕСКО процентът на глобалната грамотност през 1950 г. е бил 56% и 76% през 1990 г. От тогава е имало няколко международни инициативи за постигане на грамотност на 100%. През 1990 г. на Световната конференция за образование за всички в Джомтиен, Тайланд, се поставя целта "Образование за всички". През 2000 г. Форумът Световно Образование (WEF) в Дакар, Сенегал приема Рамката за действие от Дакар, за да се гарантира осигуряването на основно образование за всички до 2015 г. Инициативата на WEF съвпадна с приемането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). ЦХР са осем цели за справяне с бедността, глада, болестите, липсата на подходящ подслон, и изключването, докато се насърчава равенството между половете, образованието, както и устойчивостта на околната среда до 2015 г.. Цели 2 и 3 адресират образованието конкретно.

Докладът от 2015 г. за изпълнението на Целите за развитие на хилядолетието за развитие, (un.org) обобщава ситуацията по отношение на образованието в световен мащаб в края на проекта:

Цел 2: Постигане на начално образование за всички

• Нетният коефициент на записване в началното училище в развиващите се региони е достигнал 91 на сто през 2015 г., в сравнение с 83 на сто през 2000 г.
• Броят на необхванатите деца в начална училищна възраст в световен мащаб е намалял почти наполовина, от 100 милиона през 2000-та година до приблизително 57 милиона през 2015 г.
• От както ЦРХ са приети, регионът на Субсахарска Африка има сравнително най-добри резултати на подобрение. В периода 200-2015 г, регионът постига увеличение с 20 процентни пункта в нетния коефициент на записване сравнено с ръст от 8 процентни пункта през1990-2000 г.
• Нивото на грамотност сред младежите на възраст от 15 до 24 се е увеличил в световен мащаб от 83 на сто до 91 на сто между 1990 и 2015 г. Разликата между жените и мъжете е намаляла.

Цел 3: Насърчаване на равенството между половете

• Много повече момичета вече са в училище в сравнение с преди 15 години. Развиващите се региони като цяло са постигнали целта за премахване на неравенството между половете в началното, средното и висшето образование.
• В Южна Азия през 1990 г на всеки 100 записани в началното училище момчета има само 74 момичета. Днес, 103 момичета са записани на всеки 100 момчета.

Според ЮНЕСКО глобалната грамотност през 2014 г. е била 84%. Грамотността - способността на четене и писане - е една от най-важните цели на образованието. Като компонент на основното образование и основа за обучение, грамотността допринася за укрепването на човешките възможности и дава предимства не само на отделния човек, но също така и на семейството, общността и обществото. Грамотността помага за премахването на бедността и за разширяването на участието в обществото.

През 2015 г. все още 757 милиона възрастни нямат основни умения по четене и писане, в това число 115 милиона младежи, които все още не могат да напишат или прочетат едно просто изречение. Грубо изчислено, около две-трети от тях са жени. Грамотността сред младежите (15-24 г.) е нарастнала стабилно до 91 % в световен мащаб, благодарение на подобрения достъп до образование за това поколение. В Субсахарска Африка и Южна и Западна Азия обаче, младежката грамотност е все още 70 % и 84 % съответно. Южна и Западна Азия и Субсахарска Африка са далеч от равенство между половете: грамотността на жените на 15-годишна възраст и повече е с 24 % по-малко в сравнение с тази на мъжете от същата възрастова група. В същото време, младите хора в Източна Азия и Тихия океан са достигнали равенство между половете, присъединявайки се към възрастните и младите хора в Централна Азия, Латинска Америка и Карибския басейн и Централна и Източна Европа.

Въпреки напредъка, Целите на Обучение за всички и Целите за развитие на хилядолетието не са постигнати и все още има много работа за вършене. За тази цел през септември 2015 г. на срещата на върха  за устойчиво развитие на ООН в Ню Йорк, САЩ бе приета програмата „Трансформиране на нашия свят: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие”. Програмата има Има 17 цели за устойчиво развитие (SDGs); Цел 4, със седем подцели, е относно образованието.

Цел 4: Осигуряване на приобщаващо и равностойно качествено образование и стимулиране на възможностите за учене на всички през целия живот

Подцели на Цел 4:

• 4.1          До  2030 г. да се гарантира, че всички момичета и момчета завършват безплатно, справедливо и качествено основно и средно образование, водещо до подходящи и ефективни резултати от обучението.
• 4.2          До 2030 г. да се гарантира, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранната детска възраст, за да са готови за началното образование.
• 4.3          До 2030 г. да се осигури равен достъп на всички жени и мъже до финансово достъпно и качествено, техническо, професионално и висше образование, включително университетско такова.
• 4.4          До 2030 г. да се гарантира значително увеличаване на броя на младежите и възрастните, които имат подходящи умения, в това число технически и професионални такива за трудова заетост, работни места с достойно условия на труд и предприемачество.
• 4.5         До 2030 г. да се премахне неравенството между половете в образованието и осигуряване на равен достъп до всички равнища на образование и професионално обучение за хората в уязвимо положение, включително лицата с увреждания, коренното население и децата в уязвимо положение.
• 4.6         До 2030 г. да се гарантира,че всички млади хора и значителна част от възрастното население, както мъже, така и жени, придобиват езикова и математическа грамотност.
• 4.7          До 2030 г. да се гарантира, че всички учещи придобиват знанията и уменията, необходими за насърчаване на устойчивото развитие, включително (наред с другото) чрез преподаване на знания за устойчиво развитие и устойчив начин на живот, правата на човека, равенството между половете, насърчаване на култура на мир и ненасилие, глобално гражданство, разбиране и оценяване на културното многообразие и приноса на културата за устойчиво развитие.

Човешките права са неделими от Целите за устойчиво развитие (ЦУР). За справка, връзките между ЦУР 4 (качествено образование) и международните инструменти за човешки права са:

• Право на образование [UDHR чл. 26; ICESCR чл. 13], особено по отношение на децата [CRC чл. 28, 29]; хората с увреждания [CRC чл. 23(3), CRPD чл. 24]; и коренното население [UNDRIP чл. 14]
• Равни права на жените и момичетата в областта на образованието [CEDAW чл. 10] 23(4), 28(3)], хората с увреждания [CRPD art. 32], и коренното население [UNDRIP art. 39] (www.ohchr.org)
• Право на работа, включително техническо и професионално обучение [ICESCR чл. 6] международно сътрудничество [UDHR art. 28; DRtD arts. 3-4], особено по отношение на децата [CRC]

Образованието и жените

“Инвестирането в грамотността на жените носи със себе си много високи резултати: подобрява възможностите за препитание, води до по-добро здраве при децата и майките и благоприятства достъпа до образование за момичетата. Накратко, новообразованите жени носят със себе си положителен ефект върху всички показатели на развитието.”, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в нейното обръщение за международния ден на грамотността през 2010 г. когато темата бе 'Грамотност и овластяване на жените'.
Цифрите на ЮНЕСКО за 2010 г. показаха, че от 796-те милиона възрастни в света, които са неграмотни, две-трети са жени. Данните към 2015 г. не се различаваха съществено: 757 милиона нехрамотни, 63 % от които са жени.757 million illiterate adults of which 63% were women.

Въпрос: Защо мислите, че между неграмотните хора има двойно повече жени, отколкото мъже?

Образованието като човешко право

Правото на образование е сърцевината на същинската идея на човешките права. През 1948 г. Всеобщата  декларация за правата на човека прокламира безплатното и задължителното начално образование да стане основно човешко право. На образованието се гледа не само като на право, а също и на средство за пълна и ефективна реализация на други човешки права. Международното съглашение по икономическите, социалните и културните права, което влезе в сила през 1976 г. и беше ратифицирано от 160 страни⁴, препотвърди правото на обучение като законово обвързващо задължение. Чл. 13 е най-дългата клауза в Съглашението и най-широката и всеобхватна точка от правото на образование в международното законодателство по човешките права.

Член 13

1. Страните-участнички в настоящото Съглашение признават правото на всеки на образование. Те се съгласяват, че образованието трябва да е насочено към пълното развитие на човешката личност и чувството ѝ за достойнство и трябва да укрепят спазването на човешките права и фундаменталните свободи. Освен това, те се съгласяват, че образованието трябва да даде възможност на всички хора да бъдат приобщени ефективно в едно свободно общество, да стимулират разбирането, толерантността и приятелството между всички нации и раси, етнически и религиозни групи и дейностите на Организацията на обединените нации за поддържане на мира.
2. Държавите-страни по това съглашение приемат, че от гледна точка на постигането на пълна реализация на това право:
(а) Основното образование трябва да е задължително и достъпно за всички.
(б) Средното образование в своите различни форми, включително техническо и професионално, трябва да се направи общодостъпно и достижимо за всички чрез всички подходящи средства и по-специално чрез прогресивно въвеждане на безплатно образование.
(в) Висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички, според капацитета, с всички подходящи средства, и по-специално, чрез прогресивното въвеждане на безплатно образование.
(г) Основното  образование да се стимулира и интензифицира, доколкото е възможно, за онези лица, които не са получили или завършили целия период на своето основно образование.
(д) Активно да се преследва развитие на система от училища на всички нива, да се установи адекватна система за получаване на стипендии и материалните условия за обучаващия персонал да се подобряват непрекъснато.
3. Държавите-страни по това съглашение поемат ангажимента да уважават свободата на родителите, и при необходимост официалните настойници да избират училища за своите деца, различни от тези, които са създадени от официалните власти, които да отговарят на минималните стандарти за образование, които може да са заложени или одобрени от държавата и да осигурят религиозното и моралното обучение на своите деца в съответствие с техните собствени убеждения.
4. Никоя част от този член не може да се счита за намеса в свободата на личността или органите да създават и управляват образователни институции, спазващи винаги принципите, изложени в параграф 1 на този член и изискването, че образованието в такива институции трябва да отговаря на такива минимални стандарти, които може да бъдат установени от държавата.

Правото на образование се установява в множество други документи за човешките права, включително Конвенцията за правата на детето и различни регионални споразумения (например Европейската социална харта, Африканската харта за човешки права и правата на народите и ревизираната Арабска харта) и конвенциите, фокусирани върху определени групи хора (например Конвенцията за правата на хората с увреждания или Конвенцията за изкореняване на всички форми на дискриминация срещу жените).

Всички документи за човешките права разчитат до голяма степен на познанията и образованието по отношение на техните стандарти и задачи. Преамбюлът на Всеобщата  декларация за човешките права признава това, като казва, че “общото разбиране за тези права и свободи е от най-голяма важност за пълната реализация на тези хора”, за съдействане за универсално уважение и спазване на човешките права. Тя постановява, че образованието по отношение на човешките права е особено важно за създаване на свят, в който човешките права се уважават.

Образованието трябва да е достъпно, достижимо, приемливо и адаптиращо се. Концепцията за тези четири качества е разработена от Катарина Томашевски, бивш специален докладчик на ООН по правото на образование.

• Достижимост: образованието е безплатно и платено от правителството; съществуват съответните инфраструктури, включително обучени обучители.
• Достъпност: системата е недискриминационна и достъпна за всички; предприемат се положителни дейности за включване на маргинализираните хора.
• Приемливост: съдържанието на образованието е подходящо, недискриминиращо и културно подходящо, а качеството е гарантирано.
• Възможност за адаптиране: образованието може да се развива при промяна на нуждите на обществото, а системата може да се адаптира към местните условия.

Правителствата трябва да уважават, защитават и изпълняват правото на образование, като направят образованието достижимо,  достъпно, приемливо и адаптиращо се. Съществуват други отговорни фактори в процеса на образование, включително децата, които се възползват от правото на образование и се предполага, че спазват всички задължителни изисквания за образование; родителите на децата, които са “първите възпитатели” и са отговорни за осигуряване на ръководенето на детето, и професионалистите в образованието.

Въпрос: Образованието достъпно и достижимо ли е за всички във вашата страна?

Образование и дискриминация

Принципът на недопускане на дискриминация по отношение на образованието е свързан с някои нерешени въпроси.
1. Първият е, че образованието на всички нива трябва да е достъпно и достижимо за всички, без дискриминация.
2. Вторият е, че осигуряването, качеството и съдържанието на образованието трябва да поддържат недопускането на дискриминация.
3. Третият е, че самото образование има за цел да възпитава уважение и толерантност.

По отношение на този проблем, ВДПЧ  поставя целта началното образование да бъде безплатно и задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъде общодостъпно, а висшето образование трябва да е еднакво достъпно за всички на базата на заслугите. Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН потвърди, че задължението за недопускане на дискриминация по отношение на образованието се отнася за всички лица, живеещи на територията на държавите - страни по съглашението, включително чужди граждани, и постановява, че “възползването от правото на фундаментално образование не се ограничава по възраст и джендър; то включва децата, младежите и възрастните, включително по-възрастните хора⁵.  Комитетът признава правото на достъп до обществено образование на недискриминационна основа като минимално базово задължение на страните по отношение на правото на обучение. Осигуряването на недопускане на дискриминация по отношение на достъпа до образование изисква да се преодолеят стереотипните перспективи, например тези, ограничаващи правото на момичетата или непривилегированите групи на достъп до образование.
Вторият проблем е свързан с идеята, че самото образование следва да работи по недискриминационен начин. Комитетът по икономически, социални и културни права поставя ударението на “достъпността” като важен аспект от правото за получаване на образование. Важно е, че качеството на обучение трябва да е еквивалентно във всички обществени образователни институции, на едно и също ниво. Ако се поддържат различни образователни институции за определени групи от хора, например за двата пола, религиозни или етнически групи, качеството на образователния персонал, както и училищната база и оборудване, трябва да е еднакво.

Въпрос: Момчетата и момичетата еднакво ли се третират в образователните институции във вашата страна? Ако не, по какви начини се третират различно?

Въпросът за интегрираното образование срещу сегрегираното  е дебатиран оживено през последните години. Правото на приобщаващо приобщаващо образование се признава в международното право по отношение на човешките права. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изрично постановява, че образованието на децата с увреждания следва да бъде приобщаващо приобщаващо. Приобщаващото обучение не трябва да се ограничава до учащите се с увреждания или специални нужди, а до всички маргинализирани, изоставени, стереотипизирани хора, включително етническите малцинства. Една среда за учене с всички видове хора има предимства също и за по-привилегированите, тъй като спомага за развиване на чувствителност към нуждите на другите, като по този начин подобрява социалната интеграция и толерантност.

Въпрос: Има ли сегрегирани училища във вашата общност? За кого?

По отношение на третия въпрос, ВДПЧ  постановява, че образованието е насочено към пълното развитие на човешката индивидуалност, човешките права и мира, а Конвенцията за правата на детето добавя уважение към естествената среда. Грамотността и математическата грамотност, като компоненти на основното образование и основите на обучението през целия живот, са ключ към подобряване на човешките способности, но правото на образование обхваща много повече. Образованието означава подготвяне на човек за “отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирането, мира, толерантността, равенството между равенството и приятелството между всички хора, етнически, национални и религиозни групи и лица от местен произход"⁶. Все повече се признава особено важната му роля при справяне с екстремизма и радикализацията и за осигуряване на социална сплотеност, за преодоляване на половите и други стереотипи, развиване на уважение към плурализма и укрепване на способността на хората да вземат ефективно участие в демократичните и плуралистични общества.

Всички ние имаме право на образование, което е насочено към изграждане и поддържане на култура по отношение на човешките права. Трябва да сме в състояние да учим за човешките права и да учим в среда, където човешките права се уважават. Това е точно това, към което е насочено образованието по отношение на човешките права. Затова можем да заключим, че правото на образование включва правото също и на образование по отношение на човешките права.

Както беше разгледано по-горе, документите за човешките права гарантират правото на образование като цяло, но това право няма да е функциониращо, без също така да се гарантира равенство на възможностите. В допълнение към условието да се направи обучението достъпно и достижимо за всички без дискриминация, може да е необходимо приемането на временни специални мерки, както и подкрепа на уязвими групи или лица да се възползват от равните възможности. Например, може да е необходима допълнителна помощ за хора с умствени или физически увреждания, или с трудности при учене, както и за членовете на социално пренебрегвани или маргинализирани групи, за етническите малцинства, изправени пред езикови и културни бариери.

Образование и уязвимост в Европа

Въпреки че множество задължителни документи за човешките права установяват правото на всеки на образование без дискриминация, реалността показва, че не всички могат да се възползват от това право с една и съща сила. Съществуват някои социални групи, чието право на образование се нарушава по-често в сравнение с това на другите хора. Експерти от Съвета на Европа очертаха три основни групи от млади хора, които са особено уязвими в образователните системи:
1. тези, които произхождат от малоимотни семейства;
2. тези, чиито родители имат малък образователен опит;
3. етнически малцинства, имигранти и хора без постоянен дом (т. нар. „пътуващи”).

В Европа коефициентът на отпадане от образование измежду младите хора на възраст между 18 и 24 години през 2009 г. беше 14,4 %, съгласно официалната статистика, публикувана от Евростат.⁸  Това означава, че повече от шест милиона човека или един от седем души напускат училище само с начална степен на средно образование или по-ниско. В 14 страни членки индикаторът надвишава средното европейско равнище. Най-високият коефициент на отпадане от образование има в Малта (36,8 %), Португалия (31,2 %) и Испания (31,2 %).
Като най-голямото етническо малцинство в Европа, ромите са особено уязвими от нарушенията на човешките права по отношение на образованието. Социалната маргинализация, бедността, езиковите трудности и културните различия може да им пречат да се възползват от пълните предимства на образованието, което законово е достъпно за всички. В някои страни децата роми често се поставят в “специални” класове или училища, въпреки че нямат умствени увреждания или трудности при учене, а така също се отделят в училища само за роми. Изчислява се, че 50 % от ромските деца не успяват да завършат начално образование, съгласно доклада на ЮНЕСКО⁹. Основното образование е задължително, съгласно международното законодателство за човешките права, така че заинтересованите страни трябва да положат всички усилия, за да приложат това изискване.

Въпрос: Можете ли да посочите различни групи, неспоменати в този списък, които са особено уязвими във вашето общество?

Настоящи предизвикателства пред образованието

През 1996 г. комисията на ЮНЕСКО очерта седем основни точки на несъответствие пред които се изправя светът и които оказват влияние върху образованието през 21-и век¹⁰:
1. Несъответствието между глобалното и локалното;
2. Несъответствието между универсалното и индивидуалното;
3. Несъответствието между традицията и модернизма;
4. Несъответствието между духовното и материалното;
5. Несъответствието между дългосрочните и краткосрочните задачи;
6. Несъответствието между конкуренцията и равенството във възможностите;
7. Несъответствието между изключителното нарастване на познанието и капацитета на човешките същества да го асимилират.
Като стратегия, която може да помогне за справяне с тези предизвикателства, ЮНЕСКО постави ударението на “четири стълба” на обучението:
1. Обучение за съвместно съжителство: по-специално това означава, че образованието следва да укрепи уменията и способностите на учащите, необходими им за приемане на своята независимост от другите хора; за справяне с конфликти, да работят и планират с другите общи задачи и общо бъдеще; да уважават плурализма и различията (например в половата идентиност , етническия произход, религията и културата) и да вземат активно участие в живота на обществото.
2. Изработване на навици за знания: Това означава, че образованието трябва да помогне на учащите да придобият инструментите на познанието; най-важните инструменти за обучение по комуникация и устно изразяване, грамотност, математическа грамотност и решаване на проблеми; да получават едновременно общи и задълбочени познания в няколко области; да разбират правата и отговорностите, а така също най-важното, да се научат как да учат.
3. Обучение за действие: Образованието следва да помогне на учещите да придобият професионални умения и социална и психологическа компетенция, която ще им позволи да вземат информирани решения за различните ситуации в живота, да действат в социални и работни взаимоотношения, да участват на локалните и глобалните пазари, да използват технологични инструменти, да отговарят на основните нужди и да подобряват своя собствен живот и живота на другите хора.
4. Обучение за развитие на личността: Образованието следва да допринесе за развиване на индивидуалността и да позволи на хората да действат с по-голяма автономност, разсъдък, критично мислене и лична отговорност. То следва да задачи развиването на всички аспекти от потенциала: това включва паметта, разсъждението, естетическото чувство, духовните ценности, физическите възможности и комуникационните умения, здравословен начин на живот и упражняването на спорт и забавления; оценяване на собствената култура на човека; притежаване на етичен и морален кодекс; възможност за говорене и защита; гъвкавост.

Допълващите се роли на формалното и неформалното образование

Във все по-бързо променящия се свят придобиването на нови умения и компетентнции става особено важно, тъй като те ни позволяват да реагираме по-добре на новите предизвикателства. Съществуват две ключови концепции, които са интегрирани в европейската политика по образование: “обучение през целия живот” и “учещото общество”. Идеята е за общество, в което на хората се предлагат възможности за развиване на компетенциите им през целия живот. От една страна, официалната система на образование трябва да стане по-отворена и гъвкава, за да изпълни това изискване. От друга страна, неформалното обучение със своята широка гама от методологии и гъвкави подходи, може да е в състояние да се адаптира по-бързо и лесно към все по-променящите се нужди на обществото и отделните обучаващи се.

Въпрос: Как неформалното образование присъства във вашата общност?

Неформалното образование рядко се възприема на същото ниво, както формалното , независимо дали в административен смисъл или в човешките представи. Две ключови предизвикателства пред неформалното образование са осигуряването на качеството и валидирането на придобитите умения. Признаването и валидирането на неформалното образование стана въпрос също и на инициативи в европейската политика. Понастоящем все повече се признава не само ролята на формалното формалното образование, а така също и възможностите, които предлага неформалното, т. е. програмите извън формалната  образователна система. Такива програми често се управляват от неправителствени организации, включително младежките.
През 1998 г. Конференцията на европейските министри, отговорни за младежта, идентифицира неформалното образование като приоритет на Съвета на Европа и подчерта важността на възприемането и повишаването на значението на компетенциите , придобити чрез неформално обучение. Партньорството между Европейската комисия и Съвета на Европа в сферата на младежта координира стратегиите на двете организации и техните партньори за признаване на неформалното образование, по-специално чрез общия доклад “Пътища за признаване”¹¹.

Експертите в образованието говорят за важността на “прекрачване на границите” между официалното и неформалното образование, съдействайки за комуникацията и сътрудничеството, които ще спомогнат при синхронизиране на образователните упражненията и създавайки среди на учене, които осигуряват на учителите се последователен последователен набор от възможности.

Ролята на Съвета на Европа

Съветът на Европа поддържа сътрудничеството между 47-те страни-членки в множество области, включително образованието. Общата цел е да се разработи кохерентна визия за ролята на обучението, със специално ударение върху защитата и насърчаването на човешките права, демокрацията и управлението на закона, а така също и способността на обществата да се ангажират в междукултурен диалог. Програмата се базира на широкото схващане за образованието, което включва ценности и компетенции. Откриват се общите предизвикателства, предлагат се решения и се споделят примери за добра практика.

Страните-членки приеха няколко важни текста, които осигуриха фокуса и подбудиха към действие на национално ниво и очертаха пътя за разпространение на добрата практика и повишаване на стандартите в цяла Европа. Това включва Хартата на Съвета на Европа за образованието за демократично гражданство и човешки права (CM/Rec(2010)7), Препоръката за подпомагане и възприемане на неформалното обучение / образование на младите хора (CM/Rec(2003)8), Препоръката на Комитета на министрите до страните-членки по образованието на ромите и пътуващите  в Европа (CM/Rec(2009)4), Препоръката за обществена отговорност за висше образование и изследователска дейност (CM/Rec(2007)6) и Препоръката за междукултурния  диалог и образа на другите в обучението по история (CM/Rec(2011)6E).

Друга област на сътрудничеството е правото на качествено образование, разработване на политика по отношение на правото на образование за всяко човешко същество, като право, даващо възможности, което прави качественото образование предварително условие за пълно възползване от човешките права. Тази дейност включва определяне на обществена отговорност по отношение на правото на качествено образование и възприемане, защита и съдействие за разнообразието чрез упражняване на правото на качествено образование.

Ролята на неправителствените организации

Ролята на НПО е от особена важност при насърчаване на правото на обучение и другите права, свързани с него. Между тях профсъюзите, студентските съюзи и асоциациите на родителите имат незаменими функции, особено на местно и национално ниво.

На европейско ниво младежките организации намериха пътища, за да накарат да се чуе техния глас по въпросите на образованието. Това направиха и студентските организации, като AEGEE - Европейския студентски форум, Европейския студентски съюз (ESIB) и Организационното бюро на съюзите на европейските ученици (OBESSU),  което е европейска платформа на националните ученически организации и съюзи, работещи по принцип в сферата на средното и средното професионално образование. Тези организации работят, за да улеснят обмена на информация, опит и познания между ученическите организации и играят важна роля в представянето на гледищата на учениците в Европа. Както другите младежки и студентски организации, те работят директно за прекратяване на дискриминацията в европейските образователни системи, за насърчаване на подобренията в качеството и достъпността на образованието в Европа и за създаване на равенство и достъпност на образованието.

Европейският младежки форум,  основната платформа на младежките организации в Европа, възприема образованието като стратегически приоритет за младежката политика. Той призовава за комплексен подход към образованието, което възприема и поддържа качественото официално образование, неформалното образование и информалното  обучение . Основният фокус на форума е “изграждане на реално учещо общество през целия живот, в което всяко учене е ценно, където младите хора могат да вземат в ръцете си собствения си път на обучение и, където младежките организации са признати като най-важните институции, осигуряващи качествено информално образование за младите хора”¹².

Мрежата DARE  - образование за демокрация и човешки права в Европа – е европейска мрежа от НПО и други организации, посветена на повишаване на качеството на образованието за демократично гражданство и човешки права, способстващо за междукултурното и транснационалното сътрудничество и подобряващо качеството на образованието в тези сфери. Една от инициативите ѝ са Дните за синхронизирани дейности (SynAct), които се провеждат всяка година около деня на човешките права (10 декември).

Организацията “Активисти за образование в сферата на човешките права” (HREA) е международна неправителствена организация, която подкрепя образованието в сферата на човешките права, обучението на активисти и професионалисти, разработване на образователни материали и програмиране, а така също и изграждане на общности чрез онлайн технологии (например пощенски списък на HREA).

Бележки

1 Обща бележка 13 за правото на образование по чл. 13 от Международното споразумение по икономическите, социалните и културните права, 08.12.1999, Е/С.12/1999/10, параграф 1: http://www.unhchr.ch
2  Доклад за развитието на целите на хилядолетието 2010 г., www.un.org/millenniumgoals/pdf/MDG Report 2010 En r15 -low res 20100615 -.pdf
3 Грамотност при възрастните и младежите: глобални тенденции в равенството между равенството, справочен материал на UIS, м. септември 2010, бр. 3, издадено от Института на ЮНЕСКО по статистика,www.unesco.org/education/ild2010/FactSheet2010_Lit_EN.pdf
4 Към август 2011
5 Обща бележка № 13 по чл. 13 от ICECSR, 08.12.1999, E/C.12/1999/10, параграф 24
6 Конвенция по правата на детето, UN Doc A/44/49 (1989), параграф 29(1)(d)
7 Способстването за равенство във възможностите в образованието, доклад на специалния докладчик по правото на образование, Кишор Сингх, GE.11-12940, 18.04.2011: www2.ohchr.org/english/bodies/hrcouncil/docs/17session/A-HRC-17-29.pdf
8 Кореспонденция от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския социално-икономически комитет и Комитета по регионите; Справяне с ранното отпадане от училище: ключов принос към програмата Европа 2020: ec.europa.eu/education/school-education/doc/earlycom_en.pdf
9 Ранни грижи за децата и регионален доклад по образование – Европа и Северна Америка, UNESCO, WCECCE/ Ref. 4, 27.08.2010: unesdoc.unesco.org/images/0018/001892/189211e.pdf
10 Учене: съкровището в него, UNESCO, Paris, 1996, www.see-educoop.net/education_in/pdf/15_62.pdf
11 http://youth-partnership-eu.coe.int
12 www.youthforum.org