Инструкции

Тази дейност е в две части: Част 1 (35 мин.) представлява дискусия относно вида образование, който хората искат, а Част 2 (60 мин.) включва дискусия за това как да се разработят демократични системи, гарантиращи на младите хора възможността да участват във вземането на решения относно образованието, което получават.

Част 1. С какъв вид образование разполагаме и какво бихме предпочели то да бъде? (35 минути)
1. Започнете с кратко общо обсъждане за това какво разбират хората под термина „образование”. Изтъкнете, че образованието е повече от това, което хората научават в училището или в колежа. Очертайте разликите между официалното, неофициалното и неформалното образование. Участниците трябва да знаят, че получаването на образование е право на човека (Член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека).
2. След това направете „мозъчна атака”, за да обсъдите всички позитивни и негативни аспекти на училищната система в страната ви и отбележете ключовите думи на хартията за флипчарт.
3. Накратко прегледайте ключовите думи и обсъдете защо образователната система е такава във връзка с някои от описаните точки, например, учебния план, размерите на класовете, училищните правила за облекло и извънучебните упражнения.
4. Помолете участниците да се разпределят на малки групи от 4 до 5 души. Раздайте им текста на Член 28 на Конвенцията за правата на детето (КПД). Дайте на групите 15 минути, за да оценят стойността на правото им на образование. Например, предоставя ли се основно образование на всички и безплатно в обществото ви? Ако не, кои лица се изключват от него и защо? Какви дисциплинарни форми съществуват и зачита ли се достойнството на лицата? Поощрява ли учебният план развитието на личността, дарбите и способностите на всички? Каква е насочеността, например, при произвеждането на добри граждани или обучена работна ръка? Включено ли е образованието за правата на човека?
5. Върнете се в голямата група и помолете хората да осигурят обратна връзка.

Част 2. Разработване на демократични системи, гарантиращи на хората възможността да участват във вземането на решения относно образованието. (60 минути)
1. Попитайте групата кой взема решенията за вида образование, което те получават.
2. Помолете хората да се върнат в малките си групи, за да обсъдят как се вземат решения в училището им. Например, кой решава какво да се преподава или какви извънучилищни упражненията да се провеждат? Как се администрира училището, колежът или клубът? Как се вземат решенията за бюджета и за изразходването на средства? Как се разработват и съгласуват правилниците? До каква степен се взема предвид мнението на младите хора?
3. Кажете им, че те не само разполагат с правото на човека на образование, но също така съобразно Член 12 на Конвенцията по правата на детето, „детето може да формира свои собствени възгледи по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава дължимото значение”.
4. Помолете всяка група да обмисли позитивните и негативните аспекти на един демократично избран орган, като Ученическият съвет, който да взема решения за образованието им на местно ниво.
5. Следващият етап зависи от обстоятелствата на групата. Ако във вашето училище няма съвет, групите трябва да решат какъв съвет биха искали, какви трябва да са компетенциите му и какво да направят, за да създадат такъв орган. Ако училището или колежът ви вече има съвет, групата трябва да разгледа начина на работа на този орган и да разработи планове как да се подобри работата му. Обяснете на участниците как да направят SWOT анализ (анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите) и дайте на групите тридесет минути, за да разработят план за действие и да го напишат на голям лист хартия за флипчарт.
6. Върнете се в голямата група и помолете отделните малки групи да докладват резултатите си.

Обсъждане и оценка

Много от въпросите вече са били обсъдени на различни етапи от дискусиите. Но сега е моментът да отделите известно време и да направите общ преглед на упражнението а като цяло, да обмислите образователния елемент и да планирате какво да направите след това.
• Това упражнение хареса ли на участниците? Полезно ли им е било? Защо?/Защо не?
• Защо са такива съществуващите структури за вземане на решения? Какви са историческите прецеденти? В миналото тези структури изпълнявали ли са функциите си? Подходящи ли са сега? Ако не са, защо сега не са подходящи?
• Защо трябва да се преразглеждат редовно структурите и процедурите за вземане на решения?
• По какво са си приличали и по какво са се различавали отделните планове за действие на различните групи?
• Каква е стойността им откъм време, труд и пари?
• Реалистични ли са? (Забележка: хубаво е да имаш големи идеи, но трябва да се приближаваш към целта стъпка по стъпка!)
• „Детето има право да формира свои собствени възгледи по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава дължимото значение”. Това реалистично искане ли е по отношение на националния образователен учебен план? Как биха могли младите хора да допринесат за това?
• До каква степен се зачита Член 12 в класната стая? Колко време трябва да се посвети на „изказване на мнението на човек”?
• На някои групи, например на ромите, често се нарушава правото на образование. Защо се получава това и как би могъл да се улесни достъпът им до него?
• Как се провежда образованието за правата на човека в училището ви? Учите ли за правата на човека и различните конвенции? Разполагате ли с възможност да се включвате в проекти за поощряване на правата на човека в училището и общността ви?

Съвети за фасилитаторите

Това упражнение е написана във връзка с училища и колежи, в които се споменават „училищни съвети или съвети на колежи”. Това не трябва да спира никого, който работи в неформална среда; упражнението е равностойно уместна за млади хора в младежки клубове и асоциации, които имат по-скоро борд, отколкото съвет като ръководен орган. Просто съответно трябва да приспособите темите темите , които използвате. Запознайте се с Членове 12 и 28 на Конвенцията за правата на детето. Ако работите с млади пълнолетни над 18-годишна възраст, направете справка с правото на образование във Всеобщата декларация за правата на човека (Член 26). Съществува обща информация за образованието и правата на човека в общата информация на глава 5. Бележки за разликите между формалното, неформалното и информалното образование могат да се намерят тук. SWOT анализът е описан и обяснен в раздел Предприемане на дейности.

Защо е нужен ученическият съвет?

Предназначението на Ученическия/студентски съвет е да даде на учащите се право на глас по отношение на онези учебни въпроси, които пряко ги засягат. Съществуват редица солидни доводи за създаването и поддържането на ефективната работа на ученическите съвети. Същите аргументи се прилагат към борда или управителния комитет на младежките организации.

Ползи за самите ученици

Обучение с участие в ученически съвети подпомага развитието на учениците в образователен и личен план, защото:
• Съветите подпомагат гражданското образование, политическата ефективност и възпитанието в демократичен дух;
• Съветите спомагат за увеличаване на социалното доверие и развиват ценностната система;
• Учениците развиват способност да предизвикват представителите на властта;
• Учениците се научават как да вземат справедливи и отговорни решения;
• Учениците научават каква е житейската реалност, например как се работи с ограничени средства или с неотзивчиви власти.

Практически ползи

• Демократичният стил на управление върши по-добра работа от автократичния, тъй като стимулира чувството за отговорност у учениците и в крайна сметка е по-ефективен;
• Ученическите съвети стимулират сътрудничеството, обуздават енергията и намаляват отчуждението;
• Съветите могат да подобрят цялостната атмосфера в училище: доверието към учителите нараства, вижда се, че правилата са по-справедливи;
• Каквито и ограничения да има поради социален и политически натиск отвън, Ученическият съвет е начин практически да се демонстрира пред учениците добрата воля и придържането на преподавателския състав към определени ценности.

Предложения за последващи упражнения

Групата може да продължи да работи по идеите, възникнали по време на това упражнение, а с помощта на практическите съвети от "Предприемане на дейности" участниците могат да се борят за по-голяма роля в процеса на вземане на решения в тяхното училище, колеж или клуб.

Ако на участниците им допада да разсъждават за типа образование, който искат да получат, може да им хареса и играта "Приказка за дава града", която повдига въпроса за типа град, в който хората биха искали да живеят. Ако участниците биха искали да научат за общото отношение към гласуването, тогава трябва да погледнат упражнението "Да гласуваме или не".

Идеи за действие

Участниците могат да се свържат и обменят информация с други ученически съвети в района, където живеят, както и на национално и международно равнище.

Допълнителна информация

Степента, до която младите хора могат да участват в свързаните с вземане на решения процеси, зависи от възрастта им и от въпроса, който трябва да се реши. За полезен модел, вижте стълбицата на Roger Hart (Роджър Харт) за обучение с участие на младите хора, www.freechild.org. Можете да намерите повече информация за стълбицата на участие в данните за Гражданство и Участие.

Възможностите за пряко участие в свързаните с вземане на решение процеси се увеличават в много страни, например, Бюджетиране с обществено участие, процес, в който пряко се вижда ефекта от обучение с участие на хората или в промяната на политиката, или в свързаните с харчене приоритети. Това не е просто упражнение за консултиране, а въплъщение на пряка, съвещателна демокрация: http://www.participatorybudgeting.org.uk. Един пример в тази връзка е програмата за бюджетиране с обществено участие на Нюкасъл (Обединеното Кралство) Udecide („Вие решавате”), където през месец май 2008 г. младите хора имаха 20% от гласовете за предоставяне на услуги за детския фонд на града от 2.25 милиона британски паунда. Признавайки, че децата и младежите са експертите, проектът имаше за цел да предостави на онези млади хора в града, които има най-голяма вероятност да извлекат полза от това, възможност да изразят мнението си как да се разпредели Фондът.

Организираното бюро на европейските ученически съюзи (OBESSU) е Европейската организация на ученическите организации. То функционира, за да:
• Представлява възгледите на учениците в Европа по отношение на различните образователни институции и платформи
• Подкрепя и подобрява качеството и достъпността на образованието и образователната демокрация в Европа
• Подобрява условията в средните училища в Европа за насърчаване на по-голяма солидарност, сътрудничество и разбирателство сред учащите се
• Постави край на дискриминацията и несправедливостта, където те съществуват в рамките на образователните системи в страните в Европа.
Повече информация можете да намерите на: www.lightontherights.eu

За раздаване

Изтегли като PDF

Конвенция за правата на детето, Член 28:
Детето има право на образование. Държавата трябва да направи началното образование задължително, достъпно и безплатно за всички, и да насърчава развитието на различни форми на средно образование, които са достъпни за всяко дете. Училищната дисциплина трябва да се прилага по начин, съвместим с достойнство на детето. Образованието трябва да бъде насочено към развитието на личността на детето, неговите таланти и способности, зачитането на правата на човека и основните свободи, отговорен живот в свободно общество, в духа на свобода, приятелство, разбирателство, толерантност и равенство, развитието на нагласи за опазването на природната среда.